събота, 27 септември 2008 г.

петък, 19 септември 2008 г.

ХОТЕЛИТЕ И АПАРТАМЕНТИТЕ СА ПОВЕЧЕ ОТ ХОРАТА

Да така е! Ако не вярвате, идете на славното Българско Черноморие и ще видите. На 4-5 апартамента се пада по едно българско семейство. Е това е стандарт !

Не ни остава нищо друго освен да започнем да се плодим и размножаваме,за да ги напълним. И без това сме в демографска криза .Чудесен повод за спасяване на нацията!



Ако се напълнят всички хотели и апартаменти,плажът би изглеждал така:







Или пък така:










Или така:





Оживено,нали? Знаех си ,че ще ви хареса.

Така,че да започваме да работим по въпроса. Още от днес.

Да не забравяме,че инвеститорите са вложили доста време,нерви и пари и, разбира се,искат печалба-ако може бърза и голяма . Да не ги разстройваме и разочароваме все пак!


Да работим за тях- за строителите на Европейска България!

ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ.....ЗА СЕГА

Преди десетина години едно десетина годишно момиченце, моя много ценна приятелка, написа една приказка. В нея се разказваше за един заспал вкаменен динозавър, на брега на морето.
Спял си той, динозавърът  от години, даже векове и му било много хубаво и спокойно. Сънувал чудесни сънища и се забавлявал на сън. Радвал децата и всички плажуващи на красивото плажче с причудливите си форми и достолепно присъствие.
Но не щеш ли, все повече хора започвали да се разхождат по камения му гръб.
До тук добре, но за ужас- и все повече коли и джипове , a  даже и камиони.
Един ден вече се случило най-лошото- дошли много хора и започнали да ровят по гърба му  и не само да ровят, но  даже и да дълбаят все по-надълбоко и по-надълбоко. Динозавърът усетил болка в съня си, но не се събудил. Сънувал нещо интересно.
Хората с големите машини започвали да строят нещо на самия гръб на нищо неподозиращото животно. Нещото ставало все по-голямо и тежко.
От сутрин до вечер , ден след ден, месец след месец всякакви досадни, шумни и тежки съоръжения наранявали старото му мощно тяло. Той продължавал да спи и се надявал тази досада скоро да приключи и отново да му олекне.
Не му олекнало.
Напротив- болката ставала все по-силна, а тежестта почти непосилна.
Явно трябвало да излезе от скъпоценната си дрямка и да види какво става.
Започнал да се пробужда динозавърът. Динозаврите се събуждат много трудно и бавно. Все пак доста време са спали необезпокоявани.
Събудил се и не щеш ли що да види- УЖАС!!! На самият му гръб се мъдрел Хотел. Голям, огромен, чудовищен. Почти колкото него.
Динозавърът се стреснал. После се натъжил . Накрая се ядосал.
Много се ядосал, направо побеснял. Това чудовище на гърба му тежало кошмарно.
Погледнал към децата и хората на плажа и видял, че те са в мрак. Сянката от хотела им скривала слънцето.
- О, не- казал си динозавърът- не може така!
Стегнал мощното си тяло, мобилизирал всяко мускулче, поел здраво въздух и изревал: ААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
В този миг започнали да падат отначало предмети, после да се пропукват стъкла, желязо и бетон. След около 5 минути всичко се превърнало в огромна купчина боклук.
Много боклук, ненужен боклук.
Плажуващите избягали ужасени и се скрили надалеч. Някои по-смели останали по-наблизо, за да наблюдават справедливата ярост на звяра.

Динозавърът се почувствал добре, малко по-добре.
Но все още му тежало...


Това е приказката, която написа едно малко момиченце, много добра моя приятелка.
Преди 10 години. С детската си интуиция и прозорливост.

А това са снимките ,които ви показвам аз днес - на едно от най-хубавите плажчета на България- там при крака на динозавъра.




Това е самият динозавър.






Тук много сладко спи. .



Кошмарът започва:



И малко преди да се събуди:







ГЛЕДАМ И НЕ ИСКАМ ДА ПОВЯРВАМ

Гледам,гледам и още не мога да повярвам. Не искам да повярвам...
Тази грозотия,този кошмар! На едно от най-хубавите плажчета на прекрасното ни Черноморие се роди този мастодонт,това чудовище от бетон. Роди се от нищото, за една зима. Роди се от човешката лакомия, общинската и държавна корупция, парвенюшката безвкусица и кич, неуважението към природата и красотата и най-вече от късогледството и огромното его на господата.
Драги господа,
защо, за къде,за кога, за бога!!!
Не чухте ли,че в Испания и Турция бутат хотели? Не разбрахте ли,че туристите търсят спокойствие,а не дуднещ или пронизителен шум на машини. Искат красива природа, а не бетонни чудовища? Не чувате ли статистиките за отлива на туристи от България? Не усещате ли,че все повече българи предпочитат да прекарват летните си отпуски в Турция и Гърция. Не виждате ли отчаяните баби по автогарите с табелки за свободни квартири,на които взехте основното препитание?
Съмнявам се,че въобще ви пука...
Е, за това късогледство и наглост говоря!
Целият свят вече е на нокти заради глобалното затопляне. Статистиките са плашещи.Събират се умовете на човечеството в общи усилия за избягване на надвисналата катастрофа. Дори и богатите вече се позамислят...

А у нас строят хотели...На прекрасни девствени места. На самия бряг на морето.
На Рилските езера. На всяко скъпоценно за инвестиция парче земя...