събота, 9 януари 2010 г.

Кога намразих Нова година

Имали ли сте някога куче?
Познавате ли тази сладка обич?
Невинността. Спонтанността. Безусловната любов. Прошката. Великодушието. Верността.
Най-добрият приятел на човека!
Дава ни това, което никой друг не може или не иска да ни даде.
Влюбени с ме в тях. Поне някои от нас. Със сигурност.
Но като дойде Нова година – какво става?
Лично аз, виждам как моето голямо и силно куче се превръща в малка купчинка страх... сгушена, трепереща, полумъртва. И се чудя как да я успокоя, как да й обясня концепцията за времето...че това ще премине, че е само за час, ден или два, че не идва краят на света.
Ние, хората, сме дарени ,за щастие или нещастие, с абстрактно мислене, а те, бедните животинки, не са.
Всичко за тях е тук и сега.
Пак за щастие или нещастие.
Как да им обясниш ,че някои по-висши бозайници си умират от кеф да гърмят и да се изхвърлят. Свързват радостта , празника, победата, с шума и данданията.
Една Нова година имах гости от Южна Африка и те бяха екзалтирани от зарята и гърмежите, защото в тяхната държава отдавна били забранени. Заради животните в резерватите , които се побърквали.
В тяхната държава. В третия свят.
В Африка мислят за животните.
А ние в Европа си гърмим....
Искам да си призная един грях. Когато нашите футболисти почти бяха стигнали до финала на световното през 1994, на мача България- Италия тайно бях за Италия заради... гърмежите и бомбичките и заради любимото ми тогава куче.
От любов!
Не към Родината, а към страдащото същество до мен.
Питайте и Зорба Гърка. И той ще ви каже : “Патриотизмът е глупост-
да убиваш хора заради идея.”
Тази Нова година, милата ми опашата любимка си прекара в банята- трепереща и дишаща тежко. И Слава Богу, че съседите от най-близката къща си бяха забравили бойните снаряжения ( на другия ден псуваха като бесни), иначе и те щяха да допринесат за бомбандировките навън и трябваше да тичам към банята с кучешки валериан.
Малкото ми момченце също, което за първи път се сблъсква с такава форма на радост, доста, ама доста се поуплаши.

Охххх, и да беше само Нова година, да го изтърпиш, а то- кой когато му скимне, с повод и без повод, решава да си покаже магарията, я с пиратка ,я с пистолет...

Луд на шарено се радва.

А бе , не знам. Отдавна вече не знам -права ли съм или не.
Знам обаче, че и другото съседко куче си откъсна дебелата желязна верига на 31 декември и видях ужаса в очите му.
Всичко това ми стига. Да намразя Нова година и патакламите и да се чудя кога и тази лудост ше премине!

Знам също, че когато нещо ми тежи, го изливам в пространството и се надявам някой да ме чуе и нещо да се промени.

7 коментара:

Владимир Кабрански каза...

Виждал съм такива реакции и са неприятна гледка. Това изкуствено за мен "веселие" е неприятно и за много хора. Просто някои хора се опитват да заменят с шум, липсата на емоции, но това не ги оправдава:(

Neizi_ss каза...

напълно съм съгласна с теб ..някога се радвахме на бенгалския огън - той беше символ на Новата година ...днес ако се замислим е нова година ката ден с тия пиратки и гърмежи ... и у дома два часа след полунощ котката ни беше потънала в неизвестност - когато поутихнаха нещата изпълзя из под дивана и се сгуши край мен надявайки се сигурно, че ще я защитя

Petya каза...

Мисля, че за съжаление този род забавление няма да изчезне от само себе си. Да не говорим за мизерията, която остава след това по улиците, дни наред.

Блог на Павел Николов, астрофилолог каза...

С този панаирджийски манталитет какво друго ни остава?..

momenti-momenti каза...

Владо, Нейзи, Петя и Павел, благодаря ви за подкрепата!
Новата ми публикация е за вас. :) ;)

Eni каза...

Тони, това с пиратките е най-голямата глупост покрай празниците. Подкрепям те напълно. Да не говорим колко са опасни тези "забавления" за хората!

momenti-momenti каза...

Eni,така е. :(