четвъртък, 22 юли 2010 г.

Вила Инкогнито

Връщам се винаги към „ Вила Инкогнито” на Том Робинс в моменти на пълно изтощение, когато батериите ми крещят за зареждалка, а лампичката на бензина ми свети огнено червено. Или пък в мигове на пълно отпускане, размазване и разтичане, когато удоволствието е толкова интензивно, че би било чудесно някой или нещо да резонира с теб.
И тъй като в момента циклофренично подскачам на огромни зиг- заци между двете състояния, „ Вила Инкогнито” е плътно до мен.
Наслада и лек за дух, душа и тяло!
Том Робинс, без да се приема твърде насериозно, с тънко и игриво чувство за хумор и уникално майсторски стил, изпълнен с неповторими по изобретателност метафори и алегории казва,
ама наистина казва много
- за войната и нейното безумие, за американската военно-политическo-религиозна машина;
- за суетата, егото и илюзиите, отвъдното, неизказаното, неизказуемото;
- за животинското начало във всеки от нас, за удоволствието в чист вид без подличкотото чувство за вина, за тялото и телестноста , които така често високомерно пренебрегваме;
- и за всичко друго, което вие си привнесете...

Макар че другата му рожба „ Бърни Кълвача” се радва на по- голяма популярност,( на Славейков преди години ми поискаха 70 лева за нея и когато направих кисела физиономия, съседният продавач на книги ме успокои с изречението:
„ Не я купувайте- тя е книга за тинейджъри....” (?????????),
за мен Вила Инкогнито си остава по- зрялата творба.

И вече едва издържам да не ви поздравя с един цитат от нея, който далеч не е есенцията ( а може би е), благодарение на който за пореден път се издигам нагоре, ама много нагоре.
Пожелавам ви го!

Нещата са такива, каквито са.
Ти си това, което е.
И не можеш да сгрешиш.”

Пла-бонга. Пла-бонга. Пла-бонга.


А и още нещо- чета „ Вила Инкогнито” винаги през лятото! ;)
Честит 74-ти рожден ден, Том Робинснеостаряващо лятно момче, изпълнено с мъдрост и прозорливост , с шантаво чувство за хумор и въображение , нестандартност и дълбок финес.
Дано още дълго ни радваш с чудесните си творби с вкус на скъпо шампанско, пържени раци и „ Рафаело” .

5 коментара:

diandra каза...

Всеки има такава книга, която резонира в тон с вибрациите му. Моята е "Човекът, който имаше съвест" и аз я чета винаги през лятото - не знам защо, но съм влюбена, обсебена от тази книга.
Поздравления, MOMENTI-MOMENTI!

momenti-momenti каза...

Поздрави, Диана! :)
Ще я потърся и твоята. ;)

Unknown каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Unknown каза...

Кикче, постът е вълнуващ! Ама какъв е тоя як спам по-горе???

momenti-momenti каза...

Спамове, мамове- не им обръщам внимание ;)