Началото...

Първи опити в актовата графика! Пак стил Пикасо ;)
Честито навлизане в предпубертета, сине! Господ с теб...и с нас!

 

Тръгнаха...

Искам и аз!

 

Common sense

-        Оффф, омръзнаха ми тези здравословни закуски! - Алекс бърчи красиво носле.

-        Добре, де - ако бяхме в Рая, какво би си поръчал за закуска?- играя ва банк. - Аз например, си представам голяма купа горски ягоди и ...горещо капучино.

-        Аз си предствям голяма купа чипс и  студена кока-кола! - защо ли не ме учудва отговора.

-        Еее, мислиш ли, че там бихме яли такава вредна храна? - не се предавам.

-        Да, разбира се! Какво ни пука за здравето. Нали вече сме умрели!
Едно е сигурно- расте достоен противник!

Странджа! Корени и минало ;)

Roots

Blast from the Past

НЕ на математиката... или Ода за лятото

Представям си, че на никого не е било лесно да пусне за първи път детето си само. Може би и аз щях дълго да отлагам този миг, но... е лято. Мозъкът и тялото ми , пияни от слънце, сол и смокини , са отпуснали донякъде контрола. Така Алекс получи дългоочакваното разрешение да отиде до центъра на селото , с колело и с новата си приятелка- новозенландка. Ако ме питате на какъв език се разбират двете деца - идея нямам. Навярно- на деЦки. Пъхнах два лева в малкото джобче, накарах го да изрецитира телефона ми наизуст и силно помолих Господ да ги пази.
Времето потече бавно. С 99,9% вероятност- само за мен.
В обещания час двете деца се завърнаха, сияещи от удоволствие и… с богат урожай. От джобчета се подаваха недоядени лакомства, а в торбата имаше шест плюшени играчки.
- Ей, деца да не сте обрали банка за вкуснотии и дреболии?- питам на двата езика.
Хилят се и се споглеждат хитро. Играчките били от онези машинки с подлата щипка, която тъкмо да измъкне желаното нещо и хоп- в последния момент го изпуска. Колко пъти съм я пробвала и ругала!
Как са се справили…никога няма да разбера.
- Да не сте разбили машината?- продължавам аз, уж на шега.
- Нее - хихикат на двата езика.
Добре, разбрах – спирам. После ще питам Алекс насаме. Стига разпити! Засега. Ама- в името на математиката,де - че не му е сила и ми се ще да му помогна.

- Пиленце, сега като я няма Дорис, можеш ли да ми кажеш как ти стигнаха двата лева за сладолед, сок , киткат и играчки? И то в Лозенецски цени! Тя ли те черпи?
- Да. Ама после и аз я черпих!
Ех, какви предимства имало в това да не вдяваш нищо от математика! Летният ми мозък се забавлява. Зимният се опитва са се възмути, но не му давам думата. Явно и тази година няма да ги бъде таблицата за умножение и разни други досади. Но сега е лято!
- Добре, едно сокче, сладолед и киткат събрани заедно колко лева правят? - хвърлям се в трети и последен опит.
- Не знам. То си пише на цената. - отвръща ми мило и ми подарява едната плюшена играчка. Тази със сърцето.                                                                                                                
Добре, ясно- прекалявам. Млъквам и гушвам играчката.
- Мамо, ти нищо не разбираш! В центъра на Лозенец раздаваха безплатно пари.
Е, това вече обяснява всико!!!
Явно и Алекс е превключил на летен режим. Дали пък всъщност лятото не е измислено от децата? Или пък от Господ…като малък?
П. П. Ей, хора - само да не хукнете сега всички към Лозенец!

Хубава вечер в Лозенец! :)

Васко Кръпката и Бандата му,импровизирани вклювания на надарени хора от публиката, откритието Миташки ( незрящо момче, което ни омагьоса с таланта си), деца със сладолед на клечка,  пълна червена луна и аромат на море! Една истинска блус вечер! Обичам те, Лято!!!