понеделник, 13 ноември 2017 г.

Капанът е с вкус на малиново сладко


Моето Бъркли!

Чар и магия! Черна и бяла. Розова и шарена.

Сладост от ноемврийски смокини, омая от жасминови храсти.

Палми и хълмове.

Ослепителни цветове и сив, нестихващ трафик.

Гларус на перваза, койот по тротоара, енот в градината.

Побелели босоноги хипари. Духът на 70-те, с раница на гръб и марихуана в ръка... не иска да си тръгне. А по улиците ходят роботчета -доставчици.

Брилянтни мозъци и невинно безумие.

Къщи за милиони и домове по спирки и градинки.

Блестящи зъби или няма зъби.

Водовъртеж и лежерност.

Професори с раста.

Велосипедисти. Зелена идея. Антитръмпизъм.

Трогваща толерантност и некъпани клошари.

Деликатност и натиск.

Хапещо слънце.

Пари, надпревара , жълт прах.

Усмивки, умора.

Free spirit e утопия.

Капанът е с вкус на малиново сладко.

Хаос и ред.

Много ум и много лудост.

И аз в тази биполярност, влюбена в Бъркли ,

търсеща центъра си.





Няма коментари: