MOMENTI

Какво се случва когато една мечка е забравила да си изпие сутрешното( пролетното) кафе

2011-12-28T09:33:00.000+02:00

"Ооооо, какво става? Още съм замаяна и не съвсем в час. Пързалям сеее. Не мога да спрааа." "Мамо, мамо, къде изчезна? Гладен съм! ЧакаййЙ!" "И аз, и аз. Умирам от глад!" "А, бе , златни, я да си се прибираме обратно, че я каква зима си е още навън."

Предколедно

2011-12-16T09:22:00.001+02:00

Поредният бисер на Алекс:
Уффф, кога най- после ще дойде Дядо Джъмбо?"

Пуста младост!

2011-12-08T10:45:00.003+02:00

Гошо си е хубавец! Беше, е и ще бъде. Това са посланията, които получаваше, дет се вика по модерному, навсякъде от вселената. А, бе, някои са си родени под щастлива звезда и това си е. Карма! Нито 40-те години му личаха, даже напротив беше посребрен ала Ричард Гиър и мацките още повече му се лепяха. Мацки ли казах - ето това е разковничето и голямата слабост на Гошо. Умираше за млади гаджета, да не кажа тинейджърки. Направо изгубваше ума и дума и кръвта му кипваше. Гошо остаряваше, но котенцето до него винаги си оставаше на 18. Как го правеше- никой така и не разбра. Приятелите му се пръскаха от завист и се чудеха кога ли и той ще пусне коремче и паласки и ще обръсне плешиво теме. А не беше и Чичко Паричко, да речеш. Но и това се оказа, че не е проблем. Освен това, откакто откри концепцията „втора употреба” ходеше облечен по последна мода, с манияшки оттенък. С две думи- Супер Пич!
Само не бързайте да му завиждате, преди да съм ви разказала случката от днес. ;)
Пътува си той, нашият плейбой балкански в понатъпкан автобус и О, Небеса- на двойна седалка, съвсем близо до него, зърва три кикотещи се супервеликолепни екземпляра от женски пол, разбира се в неговата възрастова таргет зона. Напъпила женственост, бляскави коси и очи, свежа кожа, звънък и шумен тинейдърски смях, и оххх - едната е с къса поличка. Олеле майко, ако имаше легенче за лиги до него- вече да е пълно. Започва да се сгорещява, разкопчава копче от ризата, поема дълбоко въздух, завива му се свят, причернява му, залита, хваща се за дръжката, пребледнява. В този момент едното момиче ( това с поличката) скача и му отстъпва място с думите:
-Елате, Господине. Седнете, починете си!
Гошо трескаво започва да се озърта на всички страни с все по-нарастваща тревожност на смъртно ранен самец.
-Кой? Аз ли? Защо?
Защоооооооооооооооо. Чува собствения си глас сякаш много отдалеч. После слухът му долавя трясък на строшени стъкла, бумтеж на разпадащ се бетон, викове и крясъци, мирис на изгоряло, приближаващ вой на линейка, звън на камбани, напевния глас на Дядо Поп.
Целият свят се срива пред очите му...

Гошо се събуди в локва студена пот, с четири бръчки и 96 бели косъма в повече. Гадженцето до него нежно и съвсем тихичко похъркваше.

Без коментар

2011-12-05T17:06:00.002+02:00

Разговор между майка и дете в предучилищна група( всяка прилика с лица и събития е случайна ;)
-Защо бе, миличък, защо бе златен, вече трети ден се борим с това стихче от Мечо Пух и нищо не става? Не се концентрираш ли, мислиш си за друго ли? Всичко обърка бе, Алексче!
-Неееееее бе, мамо- това, което аз ти казвам е от Мечо Пух 2. Ти не си го гледала.

Панчатантра и ... баба

2011-11-29T09:46:00.009+02:00

Днес се натъкнах на страхотна находка и то у дома - Панчатантра. Оказа се
втората най- четена книга в света след библията, или поне така пише в предговора.
От известно време я мярках в библиотеката си, но не й обръщах внимание и сякаш сега
беше моментът да я хвана в ръцете си и да я разлистя.

А сега малко предистория. За човек, роден и израснал в
София, съм преживяла доста премествания от жилище в жилище- за момента успявам
да преброя девет, но може и да са повече. Даже веднъж звънях в Есграона за
някаква справка и една лелка ми се накара, че затова държавата ни била на този
хал, защото много сме се били се местели. :)
Интересното е, че тази книга е успяла все пак да оцелее след толкова километри, кашони, камиони, багажници на коли, макар че много други вещи дадоха фира „ по пътя”.
Откакто и йогата навлезе в западния свят (леко ме дразни
комерсиалната и модна страна на нещата, ама нейсе. Майка ми се занимаваше с
йога още през 70-те.), много хора заговориха отново за Панчатантра.
Но най- милото дойде , когато отворих книгата. Ето я приятната изненада:

Подарък от скъпите ми баба и дядо, с любимия почерк на
бабчо. Вчера тя навърши 93 и за съжаления вече не мога да общувам с нея така,
като преди, но ето милите следи, които е оставяла в живота ми. Имам и един
много ценен за мен пръстен с някакъв доста неизвестен и рядък камък, купен от СБХ
преди 25 години.
Как ли се е промъкнала Панчатантра през желязната завеса?
А ето как.

Дали Людмила Живкова е ударила едно рамо или през други пролуки- хич не е ясно, но важен е крайният резултат.
Наистина неведоми са пътищата господни. Както и да е- отивам да я чета, защото
от нея много се поумнявало. :)
Бабчо, още веднъж благодаря за този подарък след ...30 години!

Стъклен дом

2011-11-25T13:59:00.001+02:00

Доста магично

2011-11-23T08:52:00.001+02:00

А Л Е К С на алекски

2011-11-16T09:30:00.000+02:00

С един ден закъснение

2011-11-11T11:29:00.006+02:00

Може би съм непоправим оптимист...

Но преди 22 години и през ум не би ми минало, че ще доживеем времена, в които да арестуват шофьори, предлагащи рушвет на катаджии. ;))))))))))))))

Честит 11-11-11!

Обич

2011-11-09T16:26:00.001+02:00

Днес моята мила леля- Донка Петрунова, или както я наричат "на галено” българската Агата Кристи- навършва 80 години! Направо да не повярва човек...
Това е жената, която заедно с мен танцува боса до сутринта на сватбата на сестра ми и събра очите на испанци и французи. Жената, която връщайки се от пиано бар в 2 часа през нощта, срещнала съсед на стълбището и моментално скалъпила тинейджерска лъжа, че се прибира от интервю в нощния блок на радиото. Жената, която след нелека операция на очите, сложи розови очила( буквално) и... ох, това няма да го казвам, поне засега.
Жената, която на 78 години се влюби отново, много по-активна е от мен във Фейсбук и има приятели доста по-млади от мен.
А и за малко да забравя- замъкна ме в казиното на Радисън, защото трябваше да пише нещо по темата и искаше да бъде Дъ Инсайдер.
Скъпа лельо, бъди винаги така свежа, по младежки луда, нестандартна и извънматрична!
Обичам те и както виждаш доста се гордея с теб!!!

Е, айде стига вече с ниското самочувствие!

2011-11-03T18:45:00.000+02:00

Подготвяме се

2011-11-01T11:35:00.000+02:00

Между вещици и таласъми, будители, избори, кризи и пророчества за 2012- ние се подготвяме за 7 живота. ;)))

А вие?

Без заглавие

2011-10-11T15:08:00.001+03:00

Подготвям се за зимата

2011-10-09T17:53:00.006+03:00

с ей такива мили гледки!

Източник: един приятел- ескимос от глобалната мрежа ;)

Лято с малка целувчица есен

2011-09-16T08:13:00.018+03:00

Риба с вкус на отлитащи птици.
Вълни с екот на първи звънец.
Пясък с аромат на печурки.
Водорасли с жълто-червени премени.
Русалки с дъх на кестени и младо вино.
Слънце с допир на кадифе.
Сетивата ми, попиващи великолепие.
Ех, лято, мое лято...

В памет на Джако

2011-09-13T09:25:00.000+03:00

И специален поздрав за леля Катя! (тя си знае ;)

Животът е несправедлив!

2011-09-12T09:05:00.003+03:00

А ако още малко се помотаеш с манджата- не отговарям...

По пътя

2011-09-03T09:51:00.001+03:00

ЧРД, скъпо ми Алексче!

2011-08-11T15:27:00.004+03:00

И още много да ни радваш с бисери като този:

„ Колко странно! Не знам защо, но от подаръците ставам много добър.” ;)))

Августовски лъв

2011-08-09T15:37:00.001+03:00

Юлски гостенчета

2011-07-29T13:19:00.004+03:00

Хаосът е шумен, стресът също.

Музата идва, когато шумът си отиде.

Тишината е Дар Божи. Най-вече вътрешната.

Ню Йорк в облаците...

2011-07-24T22:22:00.004+03:00

Една китара... Алекс, Елена и Кръпката

2011-07-19T07:18:00.002+03:00

Това е един горещ юлски поздрав за всички, които познават Алекс- отблизо или задочно. ;)

2 сезона

2011-07-17T13:19:00.004+03:00

В България имало вече само две годишни времена...
баси студа и баси жегата. ;)))

Е, внимавайте с тези краставици, де!

2011-06-03T10:38:00.004+03:00

Лора пък реши да рискува...

Ederlezi

2011-05-09T09:54:00.002+03:00

Да живее играта!

2011-05-01T12:23:00.001+03:00

Ако още не сте го гледали- горещо го препоръчвам! Особено днес, на 1 май! ;)))

Официално се признава ролята на играта за ефективността на човека и обществото като цяло.

Хубаво

2011-04-27T12:25:00.004+03:00

"Колкото повече показваш от себе си, толкова повече неща в теб ще бъдат обичани."
Финдхорн

Ако нещо се случи веднъж...

2011-04-24T10:46:00.006+03:00

Ако нещо се случи веднъж , може никога да не се повтори ,но ако се повтори -със сигурност ще се потрети. ...

За втора поредна година Юлианския и Грегорианския календар съвпадат и всички християни празнуваме заедно Великден!

Да се замисли човек... светът май все пак върви в правилната посока.

http://momenti-momenti.blogspot.com/2009/04/blog-post_18.html

ЧЕСТИТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ НА ВСИЧКИ!

ТИТАН

2011-04-19T12:27:00.001+03:00

До Луната и назад

2011-03-22T09:38:00.044+02:00

Ходих до луната. И както си му е редът, преди това видях космонавти.
Това е накратко.

А сега подробностите:

Ох, не я издържах и тази зима. Реших, обаче, да почукам. ;) Господ ми отвори, смили се над мен и ме запрати на Канарските острови. Господ всъщност се яви във формата на фея, която се казваше Виктория и ми се падаше сестра. Тя почти ме изстърга от компютъра в София, посрещна ни в Мадрид, където пребивава, качи ни на самолета и ни поведе към Канарите. Благодаря ти, Вики!

Космонавтите, които видяхте, също се бяха отправили натам- вероятно за карнавала, който се провежда всяка година- горе-долу по това време.

И така приключението започна.
Лансароте е островът , който или никак не ти харесва или ти ляга директно на сърцето. Аз съм от вторите.
Не е тривиалният, комерсиален остров с тропическа зеленина, палми , бели плажове , лазурно море и ослепително слънце.
Тук почвата е предимно черно- червена, доста от плажовете са тъмни, океанът е обагрен в странни цветове и небето не винаги се усмихва.
И доста подухва. На мен обаче ми хареса много. Подейства ми като омайно биле!

Возихме се на камили, видяхме позадремали вулкани и доста странна, нестандартна красота.

Камилите доста любопитно ни душеха. Всичките двугърби бяха с намордници, а тези с по- сприхав характер имаха и по един парцал под решетката, за да не решат да изразят недоволството си под формата на обилна плюнка. Нашата беше с парцал, но някакси се разбрахме. Тя се разваше Сера( Алекс така я кръсти).

Това е един ресторант- „ При дявола”, „ Гърлото на дявола” или нещо подобно, свързано с Лукавия. Освен, че има невероятна панорама, впечатляващото в него е една естествена скара, която е поставена на нещо като отвор на кладенец, само че отдолу вместо вода се подвизава задрямала лава, която бълва горещина и прави пържолите, рибата и зеленчуците чудно вкусни .
Съжалявам, че не го снимах.

Бяхме в чудесен комплекс в Южната част на острова. Нарича се Златни пясъци и както виждате плажът е бял.
Някои хора спортуваха усилено. Е, при тази гледка- може.

Една малка кукла много сериозно дърпаше куфарче на колелца по пясъка.
Там беше и папата. Обеща и тази година всички християни- православни и католици- да празнуваме Великден заедно. ;)
Опитахме се да бъдем дискретни, но толкова го преследвахме с фотоапарата бедния човечец , че той накрая започна да ни се усмихва и да ни маха.

Имаше огромни бутилки вино и цените по кръчметата бяха като по нашето Черноморие, да не кажа и по- ниски.
Е, да си дойда и на болната тема- за разлика от нашето злощастно Крайбрежие, там не видяхме нито една сграда по- висока от два- три етажа.
Може би вече забелязахте - общ архитектурен план, съобразен с терена , дискретност, финес и никакъв кич. Ох, починах си!

Аниматори занимават децата с часове, напълно безплатно.
Въобще се замислям дали да ходя вече по нашето море или да създам туристическа агенция и да покажа по- добрия вариант на туризъм на изтормозения нашенец. Да си починат очите и ушите му от чалга и бетон.

Добре де, отплеснах се, но още съм под въздействието на островната еуфория.

А това се дава под наем. Да се замисли човек!
На Плаза Майор в Мадрид срещахме Спайдермен. Явно доста беше похапвал паейа и бая се беше поналял.
Ето го моето момченце , което се чуди накъде ли ще го завее вятърът или феите
следващия път. И с какво.
ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ, ПРИЯТЕЛИ!

Домът ни

2011-02-20T22:30:00.002+02:00

Празници да има!

2011-02-14T15:00:00.007+02:00

А ако са двойни - още по добре.

Първо и преди всичко- да живее ЛЮБОВТА! Във всички възрасти, форми, размери и измерения. :)

Разбира се- да живее и виното,
което разчупва, разширява, окуражава, освобождава, вдъхновява, осветлява и държи духа ни млад!

Обичам!

Иде пролееееееееееет

2011-02-08T09:54:00.000+02:00

Ха- хаха...

2011-01-28T18:45:00.004+02:00

...това ме развесели:

7 секунди отнема на храната, за да премине от устата към стомаха. Човешкият косъм може да издържи 3 кг. Дължината на пениса е 3 пъти дължината на палеца. Сърцето на жената бие по-бързо от това на мъжа. Жените мигат 2 пъти повече от мъжете. Ние използваме 300 мускула, само за да запазим равновесие,когато се изправим. Жената е прочела вече целия този текст. Мъжът все още гледа палеца си...

Източник- неизвестен, но готин!

Вътрешни сезони

2011-01-20T10:42:00.002+02:00

Пожелах да помълча
и да се слея
с тишината.
Зима е.

Честита 2011

2011-01-01T10:47:00.009+02:00

...една година преди 2012.

Преди всичко- нека да е мирна, здрава и щастлива!!!

Получих това между подаръците си и просто няма как да не го споделя.Знам, че много се спекулира с темата 2012, но на мен лично, това ми хареса и ми дойде добре. Приятно гледане!
И да не забравяме- ДА ЖИВЕЕМ ПОВЕЧЕ В СЪРЦАТА СИ!

Желая на всички през цялата година много любов във всичките й измерения!:)

Моята 2010

2010-12-22T15:33:00.076+02:00

Всичко започна с една доста сънена Снежанка и едно полу-заспало дете.

Животните отдавна бяха отмърхорили. ;)

После се впуснахме в преследване на топлото в душата и тялото.

И се занизаха едни моменти...

Появиха се и русалки. :)

Обичам този знак...на това място!

Даже ми се наложи да карам Формула 1, защото не стигаме още педалите.

Влизането-иди дойди, но излизането беше...мамма миа.

Дойде и десерта на лятото! И смени цветовете.

Почти в края на годината, на" Раковски" видях истински коминочистач!

И разбира се, показах всичко това на баба, която е вече на 92, но все така оценява моментите.

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ, мили хора!!!

Последно предколедно мрънкане

2010-12-19T14:57:00.006+02:00

Знаете митът, че ескимосите имали около 300 думи за сняг, нали?
Ние пък си имаме поне 30 различни походки за видовете сняг в милата родина.
Имаме си за лед.
За киша.
За прясно навалял, който ти влиза в обувките.
За по-твърд и хрупкав.
За почернял от сажди и изпарения.
Имаме походка за сняг с токчета и походка за сняг с апрески.
За стълби.
За пешеходни пътеки.
За спирката на автобуса.
За вътре в автобуса...

И не мога да спра да се изумявам на стотиците баби и дядовци, които непрекъснато джиткат и суперумело жонглират по леда
( е, някои път завършват в Пирогов, но не се отказват) .
За разлика от тях, горкият ми 35-годишен зет от Испания задължително пада всяка зима като дойде на гости , по гръб като хлебарка - безпомощен и поразен.

Е, друго си е закалката от соц-а, която и до днес ни държи влага, а и има защо...

Допълнение към " Зимата е за богатите" от миналата година
http://momenti-momenti.blogspot.com/2009/12/blog-post_22.html

Някои хора си нямат работа

2010-12-14T10:11:00.006+02:00

...ама е весело,де. :)))
Хубави предпразнични и празнични моменти!

Пак за образованието

2010-12-12T14:42:00.006+02:00

Слагам линк към едно интервю, което напълно резонира с последните ми тревоги и притеснения. Ако още не ви е попадало и ако се интересувате от темата- горещо го препоръчвам:
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/12/08/1007633_eva_borisova_predsedatel_na_asociaciia_roditeli/

И още нещо интересно:

Блогът

2010-12-03T09:53:00.009+02:00

... и разни други предновогодишни размишления

Започнах блога като израз на огромната ми фрустрация от безобразното застрояване на морето и планините.
Тъй като не искаха да публикуват никъде по вестниците снимковия материал и гневно- отчаяните ми вопли, не ми оставиха избор, освен да ги пусна в нета. Но поради ограничената ми технологична образованост и ЕГН-то направих блог и после си забравих паролата и почти година нямах достъп до него. После един лабиринт ми помогна да се опомня и да реша тази “елементарна” задача.
Сега връщайки се назад и преглеждайки темите, които са ме вълнували през последните 2-3 години виждам , че са няколко (това ако не е форма на самоопознаване):
унищожаването на природата;
комунистите като бедствие;
отровната тройна коалиция;
чалгата. вулгаризирането, опошляването, дебелащината и унизителното снижаване на критериите;
институциализираната религиозност и вътрешна бездуховност;
животните и техния магнетизъм;
природата в цялото си изящество и
разбира се - моментите. :)
Накрая чрез детето стигнах и до майчинството, което пък с пълна сила ме върна отново назад към гореспоменатите теми, а заедно с това отвори и нови.
Така, че в момента съм тук:
Може да ме намерите сгушена и свита от неувереност и несигурност в новата ми мисия , или прекалено контролираща от страх да не сгреша и нараня, както и изпаднала в ярост срещу системата и матрицата, в която се опитват да ни вкарат
и примряла от сладостта на малките ръчички, които ме сгушват по магичен начин и недоволна от посегателството върху досегашната ми свобода и изпаднала в страх от бъдещето и какво ли не още.
Ох, поувлякох се малко, но ето ме - обратно в реалността.
А тя е един голям въпрос:
Какво ни чака занапред?

Знаете, че човек избирателно вижда и чува. И тъй като фокусът в момента е предстоящото постъпване в първи клас , отвсякъде ушите ми долавят едни и същи кахърни вопли на родителите - КОЛКО Е ТРУДНО в училище, колко са тежки чантите и как цялото семейство пише домашни!!!
Не знам вие как сте, дали само аз го чувам или има нещо сбъркано в системата? По наше време беше лесно, нали?

Дали образованието няма огромна нужда от сериозна реформа,
за да се адаптира към нуждите на НОВИТЕ ДЕЦА, а не да се опитва да ги натиква в ужасно отесняла матрица, да ги притиска и задушава, а после да ги обвинява в хиперактивност, липса на концентрация на вниманието и никакъв интерес?
Децата били виновни. Че е най- лесно. :(

Даже ми идват крайни мисли и идеи - да последвам примера на някои маргинални елементи и на не си пусна детето на училище, да търся алтернативни варианти на обучение или в най- вероятния случай да го отложа с една година с надеждата нещо в системата да се промени.

Всякакви идеи от вас са много добре дошли!

Дрехи

2010-11-18T11:49:00.001+02:00

Айде да влизаме във форма

2010-11-15T18:48:00.002+02:00

че лято иде

Да си припомним

2010-11-10T17:21:00.005+02:00

Препубликувам тази закачка с миналото за по-новите посетители на блога - по случай 10-ти ноември:

http://momenti-momenti.blogspot.com/2009/06/blog-post_19.html

Колкото и да е трудно и понякога възтежичко ежедневието ни днес, ей Богу не ми се връща пак там!

Есента е десерта на лятото

2010-11-08T10:59:00.010+02:00

Във вчерашния ред на мисли

2010-11-05T10:06:00.004+02:00

Ако имах такова дар слово и може би ако бях малко по-млада, щях да напиша точно това:

http://www.webcafe.bg/id_974230694

До къде я докарахме...

2010-11-04T12:43:00.009+02:00

... или Едипов комплекс срещу халтура

Предполагам, че всички сте чували за Едиповия комплекс.
А някои от вас вече и знаят как не понасям чалга и всякаква халтура.
Е, наложи ми се да свържа тези две явления по умилително сладък начин.
Започвам.
Ако случайно не сте запознати : едиповата фаза при децата е възрастта между 3 и 5-6 години, когато малките момченца искат да се оженят за мама, а момиченцата- за татко. Някои по-явно, други по-прикрито. Имат си и доста фантазии около темата, но няма да навлизам в детайли, защото не това е идеята.
Фазата естествено отминава, стига да няма фиксации и
нещата се нареждат в социално-приемлива форма. (Повече- в Гугъл)

Е, ние сме точно в тази фаза, една година вече. Веселба голяма!
Даже питах моя приятелка, психотерапевт, за подробностите по темата, защото човек като не е информиран, е по-склонен да се шашка.

Малко е да се каже, че с нетърпение чакам да се поотлепим малко.
И ето че дойде денят, в който Алекс пристигна при мен и тържествено заяви:
- Мамо, аз вече няма да се женя за теб!
- Добре, моето момче,- с облекчение въздъхнах, -за някое момиченце от детската ли?
- Нееееееее! Не разбираш ли? Ще се оженя за Веселин Маринов!

Тишина.
Кристална тишина.

Разказах го на много хора. Трябваше да го смеля и изхвърля от системата си. А и е доста смешно. Повечето ми приятели безкрайно се позабавляваха .
Един познат, който си изкарва прехраната, снимайки всякакви церемонии , възкликна:
„ Само така! Сватби да има,че тая криза.”
Имаше и доста други реплики, някои- бая пиперливи.
Но моя скъпа приятелка сложи капака:
„ Еееееех, Антонелке, Антонелке, с кого те замениха?”
Е, ми , замениха ме. Примирявам се.
Какво друго ми остава, освен да си сложим кисело зеленце,
да си сипем по една ракийка и да си пеем химни и маршове със снахата.

В навечерието на Halloween

2010-10-30T14:41:00.017+03:00

Малко безумни снимки за развеселяване

А най- сладкото е, че само две всъщност са от Halloween. ;) :)))

Не знам какво да кажа

2010-10-26T10:02:00.012+03:00

Това ме свари абсолютно неподготвена. Честна дума!
Не знам дали сте забелязали, но от известно време се вайкам, че музата или музът ми сериозно ми изневерява (признавайте бързо при кой са).
Ето защо по-скоро се чувствам така:

Но не мога да не си призная, че се зарадвах много и
горещо благодаря! :)

"Наръчник за гладко писане! Защо не и в интернет?"

2010-10-25T09:14:00.006+03:00

Тази сладка закачка попадна в електронната ми поща днес и просто няма начин да не го споделя с вас. ;)
Приятно начало на седмицата! :))

"В Интернет всеки ден се сблъскваме с какви ли не странни правописни, граматически и други причудливи грешки. Според мен, писмената култура говори много за човек и всеки, уважаващ себе си индивид, трябва да може да се изразява правилно. Следва интересно и увлекателно четиво по темата

Интернет-фолклор, през превода на Умберто Еко, адаптиран от Нева Мичева

1. Не допускай изречения от по една дума. Дразнят.

2. Избягвай фразеологизмите - откак свят светува, те са бита карта.

3. Внимавай да не задръстиш текста с... многоточия.

4. Не ползвай търговски сигли & съкращения и т.н.

5. Помни (винаги), че скобите (дори когато ти се струват необходими) прекъсват нишката на повествованието.

6. Написаното е зграда чийто основи са правописът.

7. Възможно най-рядко поставяй кавички: нищо не “губиш”.

8. Никога не обобщавай.

9. Чуждиците съвсем не са индикация за бон тон (bonne tone).

10. Бъди крайно пестелив откъм цитати. Както казва Емерсон: “Мразя цитатите. Изразявам се със собствени мисли.”

11. Сравненията наподобяват фразеологизмите.

12. Не претрупвай фразата; не повтаряй два пъти едно и също; да повтаряш два пъти едно и също е излишно (под “претрупване” следва да се разбира ненужното разгръщане или обяснение на идея, която читателят очевидно вече е разбрал от самото начало, без повтаряне).

13. Само тъпите копелета се изразяват просташки.

14. Може би не е лошо да бъдеш повече или по-малко конкретен.

15. Литотата* е най-великата от изразните техники.

16. Не смесвай висок и нисък стил - както и да ги изтипосаш, няма да стане по-яко.

17. Ако пишеш скучно, турцизмите също няма да ти оправят дереджето.

18. Слагай, запетайките, където им е мястото.

19. Не минавай често на нов ред.
Стига, разбира се, това да не е наложително.

20. Прекалено дръзката метафора е безпомощна като дерайлирал лебед.

21. Между впрочем, употребявай думите правилно, всяка щекотливост може да те провали.

22. Толкова ли не може без реторични въпроси?

23. Бъди кратък и ясен, старай се да съсредоточиш идеите си във възможно най-малкия брой думи, като грижливо избягваш дългите фрази - още повече накъсаните с вметнати изречения между тирета, които неизбежно разконцентрират невнимателния читател, - така че да не допринесеш с твоя начин на изказване за онова в крайна степен наситено и зловредно информационно замърсяване, което без съмнение (и най-вече в случаите, когато става въпрос за текстове, натъпкани с ненужни или лесно избежими уточнения) е една от трагедиите на нашето съвремие, робски подчинено на диктата на медиите, били те електронни или не.

24. Правилната употреба на пълният член може и да ти изглежда най-несъществения проблем, но за много читатели е важен белег за твоят културен статус.

25. Не бъди излишно емоционален! Не злоупотребявай с възклицателните!

26. Ползвайки голям брой деепричастия се излагаш, показвайки, че или превеждаш лошо, или се правиш на забележителен, прибягвайки до не особено типични за твоя език средства.

27. Наричай направо с имената им авторите и персонажите, които имаш предвид, без перифрази. Не забравяй, че още в края на XIX в. така правеше Патриарха на българската литература, когато пишеше златните си страници за Апостола на свободата и останалите.

28. В началото прибегни до captatio benevolentiae**, за да спечелиш читателя (ако разбираш какво имам предвид).

29. Всяка завършена фраза трябва да има.

30. И не започвай изреченията със съюз.

*литота - не преувеличавайте

**captatio benevolentiae - според речника "уеднаквяване на възгледите", по-точно е "психологическото въздействие над аудиторията"

Петък вечер

2010-10-22T22:10:00.001+03:00

Много специален ден

2010-10-14T09:05:00.002+03:00

Точно преди една година, на този ден, Алекс стана част от нашето семейство. Поклон пред Света Петка, която удари едно рамо в бюрократичния ад!

Една година заедно...
Една изключително трудна и тежка година- на адаптация и наместване, но Слава Богу - доста плодоносна и успешна.

И сега ,обръщайки се назад, се усмихвам и извиквам с пълно гърло:
ПОРАСНАЛИ СМЕ !

Умствено, емоционално, поведенчески:
Алекс- много
Мама- не е ясно

Физически:
Алекс- 16 сантиметра, 5 килограма
Мама- 0 сантиметра, 5 килограма

Пожелавам си да ми е живо и здраво момченцето и да се развива все така добре!
А мама- да е жива и здрава и да се развива също , но с набъбването не е лошо вече да попрестане... ;)

Кикче, и ти да си жива и здрава, че ми държа ръката през цялото време!

Светъл празник и на всички, които по някакъв начин се чувстват свързани или благодарни на света Петка!!!

Поздрави от нас. :)

Защо не?

2010-10-08T19:03:00.004+03:00

Развеселих доста мои приятели във Facebook с това клипче и си помислих - защо не и вас в блог пространството? ;)
Я какъв кучи студ е навън, а усмивките стоплят. :)
А и е петък вечер, все пак.

Малко пара...понеделнишки

2010-10-04T11:01:00.000+03:00

Безмузно...

2010-10-02T13:01:00.007+03:00

Тъй като музата ми си е взела неплатен отпуск- просто замълчавам и само слагам линк към нещо, върху което човек си струва да се замисли:

http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/09/29/968212_kogato_mislish_s_distancionnoto/

P.S. Тези деца не са в Хаити ...

Умира ли музата в матрицата?

2010-09-29T11:49:00.006+03:00

Когато шайбата ни завърти
и битовизмите ни смазват,
когато прекалено сме заети
и се чувстваме като в надбягване на лабораторни мишки,
когато капанът е щракнал
и измъкване няма,
когато задъхани, загубваме себе си
и живеем чужд живот,
когато оковите са прекалено тежки,
а сами сме се вкарали там...

Умира ли музата в матрицата,
или само се свива в ъгълчето на душата
и чака притихнала пак да се намерим?

По случай втория учебен ден

2010-09-16T08:42:00.002+03:00

Дали децата ни няма да са много по- здрави, креативни, нестандартни и извънматрични ако вместо ченгелчета, лулички и морално остаряли архаизми, учат в училищата и детските градини например това:

Блогът проговори

2010-09-13T14:38:00.018+03:00

Най- после се случи... да изпитам истинска удовлетвореност от това да имам блог.
Не че и преди не ми беше супер тръпка, гъдел и кеф, но сега вече съвсем осмисля усилията и времето.
Моя много скъпа приятелка ме помоли (тъй като блоговете официално вече били медия!) да дам още малко гласност в скромния си блог на едно събитие, както и на един проект и инициатива, с която тя е ангажирана и социално, и емоционално.
Става въпрос да се помогне на едни деца , всъщност не съвсем деца, тъй като са на 18-19 години, да стъпят на крака, а не да попаднат в неизбежните капани на бедността и аутсайдерството, а именно-престъпността и проституцията.Това са младежите от домовете, лишени от родителски грижи, които на 18 години излизат напълно неподготвени за живота- нито с нужното за конкурентния пазар образование, нито с адекватни социални умения и здрави емоции , нито с подкрепата( финансова и морална) на родители и роднини.
Общо взето са обречени... С много малки изключения.
Инициативата, за която споменах е един лъч светлина и надежда- поне за някои от тях. Слагам линк тук, за да се ориентирате по-добре
http://www.podslon.org/

А събитието, за което говоря , ще се състои на 18 септември в с. Гурмазово , Софийско, от 16 часа в защитеното селище „Заедно”. Ще бъдат поканени спонсори, работодатели, доброволци и всички , които се чувстват поне малко съпричастни към идеята.
От горе на всичко звучи доста добре:
През деня ще има циркови атракции и много музика,
а после - пиано бар на открито до сред нощ.
И барбекюта ще работят с пълна сила.
Така че за всекиго- по нещо. ;)
Дано и времето да е приятелски настроено.
Макар, че през май, въпреки дъжда пак си беше хубаво. Местихме се ту вън, ту вътре- доста забавно.
Слагам малко снимки от тогава.

Това е.
Заповядайте!
Ние с Алекс , живот и здраве, пак ще сме там.

Дългото сбогуване

2010-09-11T13:58:00.014+03:00

Неносталгично

2010-09-08T09:53:00.011+03:00

Точно когато си мислиш, че си видял вече най-лошото,
че нищо повече не може да те изненада и разочарова, че кошмарите ти са превърнати в реалност и родното Черноморие е напълно , изцяло и безвъзвратно бетонирано и циментирано,
пред очите ти се разкрива следната потресваща гледка:

Спираш колата, поемаш въздух, изпускаш го, за да не гръмнеш, вадиш мобилния си телефон , правиш некачествени, импровизирани снимки като се оглеждаш леко гузно и уплашено, тъй като по третокласния, черен път хвърчат ли, хвърчат лъскави джипове.

После разравяш нет-а и откриваш следната статия, която ти обяснява доста неша:
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=169652&srcpos=1

И си спомняш нилукялата , нилукмирисала физиономия на ярко червения кмет на Царево- Петко Арнаудов, който преди около седмица ти е обяснявал по БТВ колко много обича природата и морето.

И така, в последните дни на лятото и морето, оставаш с едно неясно и много особено чувство.
Но не е носталгия…

Елизабет Гилбърт за това как да отглеждаме креативността

2010-09-07T08:35:00.005+03:00

Ако още не сте го гледали- горещо го препоръчвам! :)

Регетон

2010-09-03T08:40:00.003+03:00

Петия елемент ;)

Една идея... щъркели

2010-09-02T09:49:00.003+03:00

С котки на море

2010-08-31T10:03:00.010+03:00

Ентусиаст( Carried away)

2010-08-26T14:38:00.005+03:00

Вчера засякох един кон-ентусиаст, който явно много се беше вдъхновил от инициативата „София диша” и го беше ударил „ през просото”. ;)

Или просто бързаше за Praktiker.

София диша

2010-08-24T10:36:00.001+03:00

Експериментално... централни софийски улици без автомобили. :)

Чук! Чук!

2010-08-23T14:56:00.005+03:00

Чук! Чук!
- Кой е?
- Аз. Самият Той.
- Какво? Тануки? Ти ли си? Влизай- ако успееш. Бърлогата
ми изглежда така, сякаш в нея живее тайфун. Дори Богът на ергенските апартаменти би се отвратил.
Кицуне загледа Тануки, докато влизаше.
- Наистина си ти. Къде се изгуби, стари разбойнико?
Как се справяш?
- Е, нали знаеш. Като теб.
- Да, наистина знам, - Кицуне въздъхна.- Проклетите хора. Но
може би скоро няма да се налага да се тревожим за тях. Изглежда, са по- твърдо решени отвсякога да се самоубият до един.
- Аха, нещо като световно харакири. Но те не му викат така.
- Естествено. Наричат го „ прогрес”. Или „ растеж”. Наричат
го „ национална сигурност” и „ енергийна политика”, както и всякакви други глупости, но както мотивите им, така и крайните резултати си остават същите. Май единствената добра новина е, че отново започват да се учат да общуват в рамките на целия си биологичен вид. Вярно е, че го правят с помощта на онези машини, на които викат „ компютри”, и онази „ глобална информационна мрежа”, но все пак...
- Все пак е подобно на времето на Животинските предтечи,
да. Предполагам, че са забравили как се прави, когато са забравили, че са животни.
Лисицата кимна.
- Цялата тази нафукана технология в лапите на стадо
примати, които по отношения на чувствата си не са по – развити от бабуините. Те са шимпанзета с булдозери, маймуни с бомби. Ситуацията е опасна, но няма проблем : опасността е парфюмът на промяната, а промяната е професията на бъдещето. Все още има надежда за нас в този свят...

( пак от „ Вила Инкогнито” на Том Робинс)

С куче на море

2010-08-05T17:31:00.022+03:00

Karandila Feat Maya Djelem, Djelem

2010-08-04T14:41:00.000+03:00

Моменти

2010-07-26T15:23:00.012+03:00

Вила Инкогнито

2010-07-22T08:41:00.009+03:00

Връщам се винаги към „ Вила Инкогнито” на Том Робинс в моменти на пълно изтощение, когато батериите ми крещят за зареждалка, а лампичката на бензина ми свети огнено червено. Или пък в мигове на пълно отпускане, размазване и разтичане, когато удоволствието е толкова интензивно, че би било чудесно някой или нещо да резонира с теб.
И тъй като в момента циклофренично подскачам на огромни зиг- заци между двете състояния, „ Вила Инкогнито” е плътно до мен.
Наслада и лек за дух, душа и тяло!
Том Робинс, без да се приема твърде насериозно, с тънко и игриво чувство за хумор и уникално майсторски стил, изпълнен с неповторими по изобретателност метафори и алегории казва,
ама наистина казва много
- за войната и нейното безумие, за американската военно-политическo-религиозна машина;
- за суетата, егото и илюзиите, отвъдното, неизказаното, неизказуемото;
- за животинското начало във всеки от нас, за удоволствието в чист вид без подличкотото чувство за вина, за тялото и телестноста , които така често високомерно пренебрегваме;
- и за всичко друго, което вие си привнесете...

Макар че другата му рожба „ Бърни Кълвача” се радва на по- голяма популярност,( на Славейков преди години ми поискаха 70 лева за нея и когато направих кисела физиономия, съседният продавач на книги ме успокои с изречението:
„ Не я купувайте- тя е книга за тинейджъри....” (?????????),
за мен Вила Инкогнито си остава по- зрялата творба.

И вече едва издържам да не ви поздравя с един цитат от нея, който далеч не е есенцията ( а може би е), благодарение на който за пореден път се издигам нагоре, ама много нагоре.
Пожелавам ви го!

„ Нещата са такива, каквито са.
Ти си това, което е.
И не можеш да сгрешиш.”

Пла-бонга. Пла-бонга. Пла-бонга.

А и още нещо- чета „ Вила Инкогнито” винаги през лятото! ;)
Честит 74-ти рожден ден, Том Робинс – неостаряващо лятно момче, изпълнено с мъдрост и прозорливост , с шантаво чувство за хумор и въображение , нестандартност и дълбок финес.
Дано още дълго ни радваш с чудесните си творби с вкус на скъпо шампанско, пържени раци и „ Рафаело” .

Джет

2010-07-17T08:05:00.002+03:00

Лято. Слънце. Плаж. Море.
А в морето джет реве.
А защо ли тъй реве?
Щот един хормона го тресе,
а няма никакъв шанс
за този данс и реверанс.
Няма ни акъл, нито пък финес
за тоз процес.
И с дебелашко присъствие
се надява на отсъствие
на конкуренция
за тази аудиенция.
Горкият глупак
влюбил се бил пак
в неподходяща мишена
за главата му зашеметена.
Девойката гола и прекрасна,
само с водорасли пременена,
била на вълна- партия зелена
и гледала с нескрито отвращение
неговото изстъпление.

А когато вече...

2010-07-10T10:50:00.002+03:00

... трети ден вали, духа, свисти, гърми и хич, ама никак не става за плаж,

си намираме други забавления. ;)

И така го обичам

2010-07-09T15:28:00.002+03:00

и така го обичам...

July Evening

2010-07-07T10:31:00.003+03:00

... или противоотрова срещу " великия" химн на МВРКрасотата ще спаси света, все пак!

За гей парада- с малко закъснение и с голяма усмивка

2010-07-06T09:53:00.004+03:00

Действието се развива във виден столичен фризьорски салон.
Разказвачът лично присъства и макар запазения час, търпеливо изчаква артистичното закъснение на коафьорите.
В салона кипи оживление, по-голямо от обичайното.
По разбираеми причини , всички разпалено говорят за предстоящия гей парад.
Елегантно облечен възрастен господин, дългогодишен клиент на салона (да живее реституцията),се опитва да следи разговора,
но се чувства някак изолиран.
Закачките около сексуалната ориентация и нейната демонстрация стават все по нажежени.
Господинът сбръчква интелигентното си лице и с въздишка констатира:
„ Ех, какво доживяхме...Колко напреднаха технологиите.”

За оправяне на вкуса в устата

2010-07-04T09:37:00.011+03:00

Най-хубавото през изминалата седмица май си остана Джулая...

Да живее слънцето и лятото

и свободата на духа

и новото начало

и вярата и надеждата

и морето и музиката

и любовта и Юрая

и солта и смокините

и усмихнатите хора

и доброто настроение!

.....

Използвам случая да споделя с вас един материал, който много ми хареса:

http://www.gramofona.com/index.php?mod=article&cat=comunaty&article=2051

Невинност сред виновност

2010-07-02T19:53:00.004+03:00

Oще малко за " прекрасните" хотели и пътища по родното море :(

Във вълшебното утро

2010-06-24T06:34:00.005+03:00

Сън сънувам,
блян бленувам.
Билки събирам,
oт сладост примирам.
Килим разстилам,
с любов го пропивам.
Света прегръщам,
отново съм в къщи.
С пръсти златновълшебни
в обич всичко превръщам.

Честит празник на всички, които се чувстват съпричастни!

http://momenti-momenti.blogspot.com/2009/06/blog-post_24.html

Позитивно мислене

2010-06-23T09:34:00.003+03:00

... или как една тъжна и самотна изсъхнала смокиня се превърна в чудесен весело-шарен простор. :)

Жеги, жегиииииии

2010-06-15T15:09:00.002+03:00

Лятооооооооо

2010-06-11T14:28:00.002+03:00

Inspired by Iceland Video from Inspired By Iceland on Vimeo.

Въздействието

2010-06-10T09:14:00.010+03:00

на комунизЪма върху човека

Миличък, златен, сега виждам колко съм го измъчила докато го снимам. Какво ли е усетил?

И още малко от онова време:

На мен пък не ми е смешно

2010-06-04T15:51:00.008+03:00

Три дни след Деня на детето, по повод "толерантното" отношение на правителството към пушенето на обществени места.

КЪМ ПУШАЧИТЕ: Не се сърдете- нищо лично. Просто аз не натрапвам моето непушене и се надявам на взаимност.
Или както казва Кърт Вонегът: "Не хвърляйте фасове в нашите тоалетни, както ние не пикаем във вашите пепелници."

КЪМ УПРАВНИЦИТЕ: Искаме, искаме да сме европейци, ама пък, ако може, все пак, само малко, някак иначе, по-така...

Днес...

2010-05-30T15:57:00.001+03:00

В навечерието на празника на българската просвета и култура

2010-05-23T16:55:00.011+03:00

Без думи, но с дълбока въздишка...

Тук и сега

2010-05-16T09:32:00.009+03:00

или ОЩЕ ЕДИН РОЖДЕН ДЕН

Ако беше миналата година по това време, шях да публикувам тази снимка и да извикам с
всичка сила:

"НИКОГА НЕ ИСКАМ ДА ПОРЕСНА!"

Да, ама сме тази година и виждам, че не е толкова страшно.
Дори напротив- има си своя чар.
Само че , вече много внимавам какво си пожелавам...защото рано или късно се сбъдва.
И после „ Олеле майко....”

Така че , след горе-долу обстойно премисляне, си пожелавам това:
любов, здраве, спокойствие, светлина по пътя, вдъхновение, удовлетвореност, късмет и....оххх, поне малко да обикна зимата или да намеря начин да не изпадам в зимни летаргии.
Пожелавам си и още нещо- приказката за динозавъра и други подобни да имат щастлив край...
http://momenti-momenti.blogspot.com/2008/09/blog-post_19.html

А тъй като Господ е измислил , освен всичко друго и Photoshop-а и чудесния
Spot Healing Brush Tool (какво сладко и точно име), мога да осъществя една от мечтите си още сега.
Ето вижте:

Ако сте прочели приказката ще разберете за какво става дума. ;)

А на вас , скъпи мои, знайни и незнайни, съмишленици и опоненти,
желая един прекрасен ден!
И както казва Кикиморката : Carpe Diem!

С обич,
Антонела

Чалгааааааааа

2010-05-14T12:13:00.009+03:00

Стана ясно вече, че и чалгата ми е болна тема.
Извинете, ако обидя някого.
Знам, че всеки има право на вкус и избор.
Но и аз не мога повече да се сдържам.

Мислех , че е преходен процес, а то бая дългичко се проточи.
Може би ме е срам, може би надценявам нацията, ама хич не искам да повярвам в процъфтяването на това явление.

Ondine , с коментара си на предишна моя публикация, ме подсети и за още нещо. Не само фолк певиците са проблемът и не само Слави Трифонов, който брутално наложи чалгата, но най-вече обикновените момичета, които искат да изглеждат като тях.
Печелившият модел.
Модната икона.
Богатата.
Известната.
Търсената.
Популярната.
(За мен по-скоро е изкуствената, използваната, шаблонната, комерсиалната, матричната).
Това ли е моделът за подражание, който можем да предложим на жадните за копиране тийнейджери?
Имаме ли алтернатива?
Коя е тя? Знаем, че клин клин избива...
ТРЯБВА ДА НАМЕРИМ ЗАМЕСТИТЕЛ!
Иначе загиваме като нация.
А знам, че не сме толкова елементарни.
Или поне ми се иска да вярвам, че е така.
Извинете тона ми, но нещо се разлютих.

Чудила съм се от къде се появи този феномен.
И най- вече защо се задържа толкова дълго и даже разцъфтя.

Добре де, някои деца са закърмени с чалга,
други, напротив правят напук на родители те си и точно затова я слушат. Като чернокожите в САЩ, които масово приемат Исляма, не защото вярват в него, а за да се разграничат от белия човек с неговия, не рядко, лицемерен християнски морал.
Не знам...
Днес попитах моята седемнадесетгодишна племенничка, която е някъде по средата и е много мой човек , защо слуша чалга.
Тя ми отговори:
„Защото е весело.”
Така значи.
Веселба просто!!!
А аз съм тръгнала да се тормозя...

От другата страна

2010-05-07T14:06:00.008+03:00

Ох, Българио, чалгаджийска Българио... :(

Второмайско...

2010-05-02T09:33:00.004+03:00

Първомайско ;)

2010-05-01T09:12:00.008+03:00

Това клипче много ме развесели и търсех повод да го споделя с вас.
И реших, че ще бъде на 1 май.

Има ли по- голям късмет от това да харесваш работата си, да я вършиш с пиниз и да ти иде отръки? ;)

Ах, тази вода...

2010-04-26T16:59:00.026+03:00

All that Water...

Кучето от крайния квартал

2010-04-18T12:23:00.013+03:00

... или МАЛЪК ПОСТСОЦ ЕТЮД

Вали, духа силен вятър , почти отнася чадъра ми, но аз крача геройски към детската градина.
Пролетта е необичайно хладна и влажна тази година.
Сигурно е заради кризата.

Отивам да взема детето на обяд, защото в 13:00 ч. имаме супер важна задача в центъра.
На живот и смърт е!

В 12 :20 съм пред детската. С риск да прекъсна обяда, звъня и си искам хлапето.
В този момент погледа ми приковава голяма червена бележка- КАРАНТИНА- СКАРЛАТИНА...точно на нашата група.
Притеснена, хуквам при сестрата да я питам дали да го спирам от градина.
Тя казва : „Не, късно е вече. Детето е контактно. Каквото има да става, ще става”.
Е, ми...да става.
След малко Алекс слиза по пантофи и носи две различни маратонки в ръце.
На вид горе-долу еднакви, но с 3 номера разлика.
Качвам се на бегом и оправям грешката.
За лош късмет обаче, ме пресреща лелката.
Нахилена, ми връчва огромен , мазен еклер и заявява:
„Следобедна закуска.”
Моето момче гледа със светнали очи и преглъща.
Часът е вече 12:30. Излизаме.
В ръце държа чанта, чадър, еклер и потенциално болно от скарлатина дете.
Вятърът свири, дъждът шиба в лицето.
Алекс си иска еклера.

12:40 .
Почти сме стигнали градинката пред спирката. Движим се горе – долу в график.
Поемам въздух. Добре.
Хлапето ме поглежда с леко изкривено личице, подава ми доядения до половина еклер и казва: „Ака ми се.”
Споменах ли вече за атмосферните условия?
А за цайтнот-а?
И затова, че няма градски тоалетни... и за лайната по градинки, подлези и жилищни входове?
Питам : „Можеш ли да стискаш малко?”
„Мога.”- гледа ме с нескрита гордост.
В този момент крачето му потъва в една от хилядите подли локви, запълващи огромните дупки по улиците.

С периферното си зрение виждам, че се задава трамвая.
Вдигам малчугана на ръце, минавам подлеза на тъгадък, тичайки със сила, характерна за майките.
Ура! Стигаме навреме.
Щастливи сме. Поне аз.
Уви....Трамваят е за депо.
Нищо.
Ще чакаме другия.
12:43
Алекс подхвърля небрежно: „Мамо, цялата си омазана с еклер”.
Поглеждам. Виждам. Чистя. Псувам (наум).
Хвърлям еклера в боклука и махам за такси.
Ужасно мразя таксита.
Цъкането на апарата, чалгата, цигарения дим...
Нямам избор.
Чувствата ни явно са взаимни.
Свободно такси няма...
Детето киха, после кашля.
Дали няма да се наака?
Идва трамвай.
12:58.

Европеец?

2010-04-16T10:22:00.002+03:00

Е, това вече е твърда позиция! :)

Desperate

2010-04-14T10:15:00.005+03:00

... или ДЕСПЕРАДО ПО БЪЛГАРСКИ

Тази нощ хванали жената, която обра 20 000 лв. от банка в Плевен преди около месец.
Учителка по български език и литература, на 37 години!!!
Взела парите, за да си върне неизплатени сметки, кредити и задължения
С детски пистолет- играчка.

Не знам какво ми става, но ми е жал за жената, а не за банката!

Боже, боже, докъде я докарахме...

Алекс

2010-04-11T09:58:00.000+03:00

Слава Богу...

2010-04-04T08:41:00.009+03:00

... тази година Юлианския и Григорианския календар‎ съвпаднаха и
православни и католици празнуват заедно Великден , в един и същи ден.
Знам, че е случайно, но се надявам да е добър знак...

http://momenti-momenti.blogspot.com/2009/04/blog-post_18.html

Честито Възкресение!

...

Първоаприлско...

2010-04-01T10:44:00.003+03:00

Пускам това по случай любимия ми 1 април.
Всяка аналогия с лица и събития е случайна и плод на вашето въображение. ;)

Happy April Fool’s Day!

Глобализация?

2010-03-25T15:03:00.006+02:00

Българинът някога

Някогашния българин се е събуждал от кукуригането на родния петел. Миел се е с домашен сапун, после е обличал сливенските си дрехи и е обувал габровските си обувки. Търгувал е с казанлъшко розово масло. На гостите си е предлагал известната троянска сливова ракия. В кафенето е пиел чашка турско кафе, четял е за черногорското въстание и е спорел с приятелите за руската политика. Вечер е ходил в кръчмата. Циганският оркестър е свирел влашка музика. Той си е поръчвал мелнишко вино и смядовска луканка. После се е връщал в къщи, лягал си е, гледал е тревненската резба на тавана си и е сънувал прекрасните търновски момичета.

Българинът днес

Днешният българин чува звъна на китайския си будилник и става. Мие се с немски сапун, взема турската си четка и полската си паста за зъби. После обува датския си панталон, шведската си риза, норвежкия си пуловер от магазина за втора употреба, пие бразилско кафе и слуша сръбска песен по радиото. Пътува за работа в пълния немски автобус. На обяд яде хамбургер с гарнитура от албански зеленчуци и пие италианско еспресо. На връщане у дома си купува мексиканска салата и македонско печено пиле. Когато се чувства добре пие френски коняк, понякога ирландско уиски или руска водка, изпратена му от башкирските приятели. Вечер сяда пред японския си телевизор и гледа американски екшън по телевизията. После заспива кротко във финландското си легло.

(от учебник по български език за чужденци)