вторник, 24 ноември 2009 г.

Нудизъм срещу цинизъм

Да, знам, че вече е 24 ноември и трябва да се настройвам на есенно-зимна вълна ,но времето навън е разкошно, побърква ме... и пак ми се доходи на море.
...И отново ме хванаха бесните от унищожаването на прекрасното ни Черноморие.
Разказвам ви само още нещо ... и след това преставам.
Обещавам!
После отивам да си претакам зелето.

И така за морето...Искам да ви покажа
прословутото наше плажче-така, както изглеждаше преди и ...сега.
И да ви предам разговора ми с концесионерката.

След като с ужас и потрес наблюдавах как се носят грозни пластмасови шезлонги към това прекрасно девствено място, не издържах и отидох при нея, за да поговорим.
То нямаше какво и да се говори. Всичко беше ясно.
Но за всеки случай.
Няма смисъл да ви разказвам подробно диалога ни, но ще ви предам края му. Беше нещо от този род:
Аз: "Сега остава да забраните и нудизма на това традиционно нудистко плажче .”
Тя: " О,да.. В хотелите и апартаментите идват семейства с малки деца.”

Ахаааа, така значи . Загрижили сме се за децата.
За бъдещите поколения.
И какво послание им оставяме? Че голотата е нещо срамно и забранено, а бетонно чудовище надвиснало над самото море и хвърлящо сянка на плажа целия следобед, е позволено. Че удоволствието от това да бъдеш натурален и свободен, екстазът от усещането да плуваш гол, е табу, а осирането на природата е в реда на нещата.
Напомня ми за американските филми, където голотата е изключителна рядкост, докато убийствата и насилието са под път и над път.

Просто супер!

Не, не ви агитирам да ставате нудисти. Далеч съм от тази мисъл. Дълбоко уважавам правото на всеки да избира. Свободата да решиш кое е добре за теб и кое ти харесва.
На мен ми я отнеха! Вместо да съзерцавам прекрасни залези, трябва да гледам бетонен мастодонт... с мокър бански ,на китайски шезлонг.
От това ме боли!

Такива ми ти работи. Ето,казах го и ми олекна...но само донякъде.
Сега ви показвам снимките. Те говорят сами по себе си.




















Между другото, както виждате, и хотелът и пластмасовите шезлонги си седят празни. Така и ще си останат. Но защо трябва да са там и да загрозяват?
Може би, за да ни напомнят кои са силните на деня?


Знам, знам, че е временно явление.
Няма да си купя бански. Нито за мен, нито за детето.
Отивам си при зелето.

неделя, 15 ноември 2009 г.

сряда, 11 ноември 2009 г.

Кърт Вонегът


Днес, 11 ноември, е рожденият ден на любимия ми автор- Kurt Vonnegut. Щеше да навърши 87. Навърши 84. Мир на праха му!
И без това май вече не му се живееше... беше уморен и разочарован!
Умори се да се противопоставя на насилието и да се разочарова от безумното привличане на човечеството към него.
Той е човекът,който каза:
,,Ако Исус беше жив днес, щяхме да го убием със смъртоносна инжекция. Това наричам прогрес. Ще се наложи по абсолютно същата причина , по която е убит и първия път. Идеите му просто са прекалено либерални.''
Каза също:
,,Религията може да бъде Аналгин за голямо множество нещасни хора и се радвам, че върши работа''.
И още нещо:
„Докато говоря, може би последната полярна мечка умира от глад, поради промените в климата, заради нас. А полярните мечки със сигурност ми липсват. Техните бебета са толкова топли и гушкави и доверчиви -точно като нашите.”
И това:
„Какво можем да направим във връзка с глобалното затопляне? Можем, предполагам, да изгасим лампите, но, моля ви, не го правете. Не мога да измисля как може да се оправи атмосферата. Твърде късно е.”
Каза:
„Като хуманист, обичам науката. Мразя суеверията, които никога не биха могли да ни дадат атомните бомби.”
Също:
„А кой дар от Америка се цени най-много в останалия свят? Това е афро-американският джаз. Каква е моята дефиниция за джаз? „Безопасен секс от висш порядък.”
Пак той :
„По време на Голямата депресия афроамериканците били чувани да казват, наред с много други неща, разбира се: „ Нещата вървят толкова зле, че белите трябва сами да отглеждат децата си.”
Това също ми е любимо:
„Ако не можеш да пишеш ясно, по всека вероятност не можеш и да мислиш толкова добре, колкото си мислиш.”
Казал е и много други неща! Ще ми липсват гениалните му прозрения, човечността му и уникалния му стил.
Обичах го... Обичам го!