сряда, 31 март 2021 г.

Пандемията- какво научихме за една година?


 От март  до март. 

Какво научихме за една година?

Научихме, че:


o Няма да има камиони и чували с трупове.

o Ще има какво да ядем.

o И с какво да се бършем.

o Маските могат да бъдат всякакви- истински, фалшиви, вътрешни, външни.

o Някои хора се плашат повече от други, но недосегаеми няма. Който не се страхува от коронатата, се ядосва на мерките, така че пак излиза от баланс.

o Светът не се е променил кой знае колко от шест века насам. В „Декамерон“ на Бокачо по време на чумата, хората пак са се разделили на две групи- уплашени и живеещи като за последно.

o Всяка от двете групи мисли другата за заблудена.

o И нашите деца, като австралийските от филмите , могат да учат дистанционно.

o Майките са най-издръжливите същества във вселената.

o Офисите са излишен разход.

o Без много неща можем.

o Най-вече можем без Щаба.

o Униформите от телевизора са временно явление.

o ФБ творчеството и смеха са страхотно лекарство.

o Някои президенти се оправят от короната за три дни.

o Ваксини могат да се направят за 8 месеца.

o Бързата работа е срам за майстора! 

o Бил Гейтс си е Бил Гейтс. Няма изненади.

o Когато някои много губят, други много печелят.

o Ваксината БЦЖ не ни пази особено.

o Слънцето е много по-добър източник на вит. Д от капките.

o Занзибар е нелоша дестинация.

o Телевизорът може да е източник на стрес и болести( не че не го знаехме и преди).

o Противоречивите послания са опасни за здравето ако нямаш вътрешен радар.

Съболезнования на всички загубили близки и любими заради ковида. Съболезнования на всички, загубили близки и любими не заради ковида.

Да видим какво ще научим и кажем след още една година…

вторник, 30 март 2021 г.

Короната- една година вече!

Както повечето съвременни истории и тази започна точно така - от телевизора и компютъра.

Отначало малко се поуплашихме! 😉

После още повече ни стреснаха, надъхаха и разделиха. 

Всеки заплува в свой собствен коридор.

Или по-скоро истината беше някаква такава...

Карантинираха ни и си седяхме по балконите.




                                 Появи се нов феномен- онлайн обучение
                                 и родителите се намерихме в такава ситуация.


Диванната армия качи някое и друго килце.

Някои и десетки килца.

По новините ни заливаха с двусмислици, от които леекичко ни се завъртя главата.

А светлината в тунела беше някак далечна.

Светът се се раздели на горна и долна земя.

Ние не искахме разделение, а близост.

В един момент съвсем се закучи.

Свободата изглеждаше непостижима.

Ние тъгувахме и мечтаехме.

Да, наистина! Стига!

Животът е прекрасен!

Нищо, че Онази с косата е винаги наоколо.

Природата и без нас ще се оправи.

За ваксините какво да ви кажа? Всеки сам да си реши.

Слънцето си е там и без да го подпираме.

All we need is love!
Tam, ta, da, da dam

Да бъде! <3