Напоследък много се пише по темата за обратната или по-скоро тъмната страна на Коледните
празници- усещането за още по-непоносима самота и вътрешен студ на фона на почти задължителното, наложено от вън повсеместно веселие. Става въпрос не
само за самотните хора, без близки и семейства, но и за тези които се чувстват
така, макар и с фамилия. Излязоха чудесни материали и съм съгласна с повечето
аргументи и наблюдения.
Имам да допълня само едно.
Не забравяйте, че Коледните
празници са измислени отдавна, в
северното полукълбо на Земята и се случват в най-тъмния период от
годината- чисто астрономически. Най
късите и тъмни дни! Което само по себе си е депресиращо, поради по-малкото количество хормони на щастието,
които се синтезират от слънчевата светлина. Затова от началото на декември ненапразно
започват се палят безброй лампички, слагат се блестящи украси , вкарва се много
злато и сребро в бита , топли се душата с красиви подаръци и мисли за ближния. И
разбира се- яде сe повече шоколад. С кулминация Коледа- пържоли и вино. ;) Такa че - малко помощ от традициите не е излишна. И да, съгласна
съм с психолога Катерина Павурджиева, че е въпрос на зрялост да се чувстваме добре по
празниците. Стига да нямаме нереални очаквания за свръхвеселие и доволство, да не се се поддаваме на масовата хипноза за
хиперконсумация и да се наслаждаваме на обикновеността и забавеното,
по-човешко темпо.
А за самотниците.... И тук можем да се обърнем към старите ,
но непреходни ценности. Да не забравяме,
че има хора, към които съдбата не е била толкова благосклонна и да им подадем ръка в труден момент, какъвто може да е и
Коледа!
