понеделник, 26 юли 2010 г.
четвъртък, 22 юли 2010 г.
Вила Инкогнито
Връщам се винаги към „ Вила Инкогнито” на Том Робинс в моменти на пълно изтощение, когато батериите ми крещят за зареждалка, а лампичката на бензина ми свети огнено червено. Или пък в мигове на пълно отпускане, размазване и разтичане, когато удоволствието е толкова интензивно, че би било чудесно някой или нещо да резонира с теб.И тъй като в момента циклофренично подскачам на огромни зиг- заци между двете състояния, „ Вила Инкогнито” е плътно до мен.
Наслада и лек за дух, душа и тяло!
Том Робинс, без да се приема твърде насериозно, с тънко и игриво чувство за хумор и уникално майсторски стил, изпълнен с неповторими по изобретателност метафори и алегории казва,
ама наистина казва много
- за войната и нейното безумие, за американската военно-политическo-религиозна машина;
- за суетата, егото и илюзиите, отвъдното, неизказаното, неизказуемото;
- за животинското начало във всеки от нас, за удоволствието в чист вид без подличкотото чувство за вина, за тялото и телестноста , които така често високомерно пренебрегваме;
- и за всичко друго, което вие си привнесете...
Макар че другата му рожба „ Бърни Кълвача” се радва на по- голяма популярност,( на Славейков преди години ми поискаха 70 лева за нея и когато направих кисела физиономия, съседният продавач на книги ме успокои с изречението:
„ Не я купувайте- тя е книга за тинейджъри....” (?????????),
за мен Вила Инкогнито си остава по- зрялата творба.
И вече едва издържам да не ви поздравя с един цитат от нея, който далеч не е есенцията ( а може би е), благодарение на който за пореден път се издигам нагоре, ама много нагоре.
Пожелавам ви го!
„ Нещата са такива, каквито са.
Ти си това, което е.
И не можеш да сгрешиш.”
Пла-бонга. Пла-бонга. Пла-бонга.
А и още нещо- чета „ Вила Инкогнито” винаги през лятото! ;)
Честит 74-ти рожден ден, Том Робинс – неостаряващо лятно момче, изпълнено с мъдрост и прозорливост , с шантаво чувство за хумор и въображение , нестандартност и дълбок финес.
Дано още дълго ни радваш с чудесните си творби с вкус на скъпо шампанско, пържени раци и „ Рафаело” .
събота, 17 юли 2010 г.
Джет
Лято. Слънце. Плаж. Море.
А в морето джет реве.
А защо ли тъй реве?
Щот Един хормона го тресе,
а няма никакъв шанс
за този данс и реверанс.
Няма ни акъл, нито пък финес
за тоз процес.
И с дебелашко присъствие
се надява на отсъствие
на конкуренция
за тази аудиенция.
Горкият глупак
влюбил се бил пак
в неподходяща мишена
за главата му зашеметена.
Девойката гола и прекрасна,
само с водорасли пременена,
била на вълна- партия зелена
и гледала с нескрито отвращение
неговото изстъпление.
А в морето джет реве.
А защо ли тъй реве?
Щот Един хормона го тресе,
а няма никакъв шанс
за този данс и реверанс.
Няма ни акъл, нито пък финес
за тоз процес.
И с дебелашко присъствие
се надява на отсъствие
на конкуренция
за тази аудиенция.
Горкият глупак
влюбил се бил пак
в неподходяща мишена
за главата му зашеметена.
Девойката гола и прекрасна,
само с водорасли пременена,
била на вълна- партия зелена
и гледала с нескрито отвращение
неговото изстъпление.
събота, 10 юли 2010 г.
А когато вече...
... трети ден вали, духа, свисти, гърми и хич, ама никак не става за плаж,
си намираме други забавления. ;)
петък, 9 юли 2010 г.
сряда, 7 юли 2010 г.
вторник, 6 юли 2010 г.
За гей парада- с малко закъснение и с голяма усмивка
Действието се развива във виден столичен фризьорски салон.
Разказвачът лично присъства и макар запазения час, търпеливо изчаква артистичното закъснение на коафьорите.
В салона кипи оживление, по-голямо от обичайното.
По разбираеми причини , всички разпалено говорят за предстоящия гей парад.
Елегантно облечен възрастен господин, дългогодишен клиент на салона (да живее реституцията),се опитва да следи разговора,
но се чувства някак изолиран.
Закачките около сексуалната ориентация и нейната демонстрация стават все по нажежени.
Господинът сбръчква интелигентното си лице и с въздишка констатира:
„ Ех, какво доживяхме...Колко напреднаха технологиите.”
Разказвачът лично присъства и макар запазения час, търпеливо изчаква артистичното закъснение на коафьорите.
В салона кипи оживление, по-голямо от обичайното.
По разбираеми причини , всички разпалено говорят за предстоящия гей парад.
Елегантно облечен възрастен господин, дългогодишен клиент на салона (да живее реституцията),се опитва да следи разговора,
но се чувства някак изолиран.
Закачките около сексуалната ориентация и нейната демонстрация стават все по нажежени.
Господинът сбръчква интелигентното си лице и с въздишка констатира:
„ Ех, какво доживяхме...Колко напреднаха технологиите.”
неделя, 4 юли 2010 г.
За оправяне на вкуса в устата
Най-хубавото през изминалата седмица май си остана Джулая...
Да живее слънцето и лятото
и свободата на духа
и новото начало
и вярата и надеждата
и морето и музиката
и любовта и Юрая
и солта и смокините
и усмихнатите хора
и доброто настроение!
петък, 2 юли 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
