Днес си подарих глътка безвремие- един вълшебен полуден сред много вода, трева, гора, листа,
лодки, хълмове, слънце и минерали. Спа комплекс „Корали”в Панчарево. J
Учудващо беше колко
много хора, половината от които чужденци, бяха успели да се измъкнат от матрицата и се наслаждаваха на удоволствията на тялото и
душата.Смешно беше как една доста слаба възрастна посетителка беше заприщила стълбичките на минералния басейн и питаше истерично всеки, който се опитваше да влезе, дали си е взел душ преди това.
Имаше най-разнообразни гледки, от някои от които избягах през глава. С откровено вътрешно злорадство се дистанцирах възможно най- надалеч от майките с малки дечица и попивах с всяка фибра на тялото си усещането за свобода, откраднати мигове и сладка безотговорност.
Исках да се зануля и да се слея възможно най- плътно с природата и себе си , но погледът ми сам палаво ме заведе към една двойка на средна възраст, която едва, ама наистина едва успяваше да озапти желанията на плътта, подпалени от топлината и безгрижието на деня. ;)
Досаден беше трафикът натам и обратно, особено връщанката. Знаете, когато човек съвсем се е отпуснал , хич не му е до хора, пътища , автомобили.
Музиката , също не ми беше съвсем по вкуса. Идваше ми малко прекалено „ свежичка”.
Но като цяло беше едно прекрасно сбогуване с лятото.
Благодаря ти, 26-ти септември!
