Darth Vader дойде у дома!

 

 

 

Обич

В чинийките на три поредни кафета,  Камен намираше навито на рулo  едно и също късметче:  „Предстои ви пътуване” . В главата му, на секундата , се задуелираха  две  абсурдни мисли: едната - че само такива печатат вече . Другата- че Господ е ненадминат майтапчия.   От години оглавяваше класациите на стюардесите  като „Kомандира с Най- Обезоръжаващата Усмивка” на отряд  Боинг 767 . Пътуването по света му  беше  избор и ежедневие. Тъкмо да отмине поредния късмет със снизхождение , но се спря. „ Ще го дам на някой. Хората мрат да пътуват. Кой- к’вот си няма.  И кой луд ще ми повярва, че най  ми е добре в вкъщи- при жена ми.”

Елена беше от онези жени, при които e  винаги уютно и топло, като в голяма и мека възглавница, която те приканва. Обгръща те, приема те и после те отпуска в сладко блаженство. След лъскавите стюардеси, тя му действаше като охлаждащо и освежаващо   Мохито.  Даваше му тази доза реалност, сладка обикновеност и приземяване, от която толкова се нуждаеше. Говореха с часове, хилеха се като тинейджъри , звъняха си по сто пъти на ден. Веднъж , за малко, самолетът за Банкок да излети със закъснение заради едно тяхно телефонно захласване. Добре че, хич не беше безразличен и към красавиците наоколо, че щеще да му излезе име на загубеняк сред колегите. С годините даже се засили меракът му да се доказва при всяка изпаднала възможност.  Елена, с тънката си женска интуиция, много добре усещаше , че тя е номер едно и  хич не му се връзваше на слабостите и перченето. Не би го признала пред никого, но  даже харесваше  това чувство на конкуренция и превъзходство. Камен не беше кой да е и беше неин.

                                                                       ***

Навън фучеше истеричен ноемврийски вятър , примесен с хилави снежинки и кучески лай.  Беше като  по поръчка -  чаровно подчертаваше уюта на дома им. Кухнята миришеше на  печено месо, подправки и любов.  Отвориха  бутилка превъзходно  португалско и тъкмо седнаха, когато телефонът иззвъня. За миг се почудиха дали да отговорят и да си развалят момента, но любопитството надделя.

-        Да, моля?

-        Камене, ти си, нали?

-        Аз, да.  Руми, какво има? Чакай , ей сега ще пусна скайпа, да се чуем на спокойствие.

-        Не мога, братче да чакам нито секунда. Омъжвам се и ви каня с Елена на сватба.

-        Каквооо?

-        Така е- малко набързо стана всичко, но яхвайте самолета и ви чакам в Сан Диего- на слънце и купон.

-        Уаау, уааау, уау, чакай малко! К’во става, бе сестра ми? Голям бързак излезе!

-        Е ми, така се получи. Чакам ви на 20-ти другия месец. Айде после ще се чуем, че съм на вратата.

„ Сестра ми! Типично! Винаги си е била такава-импулсивна, кибритлия , но адски готина. Няма начин- ще се пътува.”

-        Камене, какво, какво с Руми?

-        Жени се. Пътуваме за Сан Диего!

-        Стига , бе! Ей, голяма скица е тая! Разказвай. - Елена едва докосваше виното си.

                                                          

                                                     ***

На летището в Сан Диего цареше обичайното оживление. Беше неочаквано топло дори и за тези  географски ширини. Ноздрите на Камен  се пълнеха с влажен въздух с аромат на слънце, ваканция и неизвестност. Не чувстваше умора, макар дългото пътуване. Добро настроение заразяваше  отвсякъде. Затърси в тълпата посрещачи лъчезарното лице на сестра си. Голямо подскачане щеше да падне. Познаваше си я добре.

-        Брадъъъъъъър! Ето меееееееее!

Руми махаше ръце и крака и приличаше на куче преди сутрешна разходка- красива топка чиста радост!  От летището до тях, колата се наводни от океан от думи , сълзи ,емоции...

 

Руми живееше в чудесно озеленен комплекс с  различни видове палми  и  екзотични цветя и храсти. Просторни алеи и ниски триетажни кооперации, между които се ширеха малки и по-големи басейнчета, радваха очите.  Светли, усмихнати хора-леко и небрежно облечени, се мотаеха наоколо . Явно тук дядо Коледа щеше да дойде по хавайки.

-        Колко жалко  за Елена! Да изпусне такъв купон! Сватбата на годината!

-        Няма как , сестра ми. И мен ме е яд,  ма докторът беше категоричен, че хич не е препоръчително да пътува. 

-        Е, да – от 10 години я чакате тази бременност!

-        Работата даже още е на ръба.

-        И сега е сама, милата!

-        След сватбата веднага се прибирам. Няма  да я оставям сама по празниците.

-        Естествено! Добре, де- ние с Дейвид така и така ще дойдем лятото .

Привечер седнаха на барчето на бесейна и си поръчаха Май Тай. Прелестен коктейл с екзотичен вкус от тъмен и светъл ром,  трипъл сек, гренадин, лайм, мента и парче ананас.       Не напразно името му означаваше ”много добър”. Калифорнийците бяха луди по него.

Не можеха да се наприказват, а коктейлите пристигаха един след  друг на фона на великолепна Боса нова. Барманът се включваше небрежно в разговора и подхвърляше  пиперливи шеги. Камен усети, че  бавният ритъм започва да го размазва. Приказките вървяха сладко и неусетно.

-        Брадър, аз обаче те оставям , че утре ставам в шест. Ето ти ключ. Само влизай на пръсти, че спя леко. Особено без Дейвид! Енджой!

 

На четвъртия Май Тай, Камен я забеляза. Тя седеше точно на пет столчета разстояние  от него и нежно , с леко присвити очи , го фиксираше. Беше смугла богиня в бяла рокля с огромна цепка. Дългите й възедри бедра имаха цвят на орех, мед и канела. Беше се отпуснала като котка на стола , а косата й се сипеше на талази върху раменете и облегалката .

Латиноамериканката  задържа продълговатия резен ананас от коктейла между едрите си бели зъби само няколко секунди по-дълго от необходимото. И ето- Клик- получи се. Мигът на безвремието. Моментите, в които си много жив.  Магията се настани трайно в слабините му . Затаи дъх . Не я изпускаше от полезрението си.

                                                                              ***

Барманът последен се изнесе от басейна и на тръгване му намигна съучастнически . Сега бяха само двамата- Той и Тя. Като в тривиална сапунка, само дето чувството беше прекалено силно и някак си истинско.

„ Сънувам или не?” – Камен не искаше и да знае.

Нощта беше топла , дъхава и влажна. Съвсем естествено и много бавно, съблякоха дрехите си и се плъзнаха  в джакузито.  Парата ги обгърна и повлече в прегръдка. Времето спря . После се  забърза . Опитваха се да бъдат тихи и дискретни, но екстазът  на южнячката проехтя в тъмнината. И пак ...и пак.

      -Уот дъ фак ар ю дуинг? Пипъл ар трайнг то слиип хиър. Идиотс!!! - нощта се разцепи на две от  разгневен женски глас със силен източноевропейски акцент.  Прозорецът на третия етаж се затвори с трясък.

Камен се сепна, облегна се на стената на джакузито и подпря лакти на ръба. Усети умората и алкохола. Горещата  красавица се опита да върне момента, но Камен беше вече много далеч.  Мигът бе безвъзвратно изчезнал. Магията също. 

„ Как може, бе - от стотиците  хора в комплекса, точно пък тъпата ми  сестра  да се развика така идиотски! Нервачка проста!  Мамка му и късмет!”

Авантюрата се извърна грациозно и се заизкачва по малките стъпала. Все още гола , се наведе над него и прошепна в ухото му  „до скоро”. После бавно се стопи в нощта.

Камен  не я проследи с поглед. Затвори  примирено очи. Чувстваше се едновременно тежък и лек. За миг му се стори, че нещо прошумоли зад гърба му. От цъфналия храст, на около пет метра от него, го гледаха  втренчено четири чифта  светещи  очи. Силно гримирани в черно! Или пък носеха маската на Зоро?  Майка  енот с  трите  си малки го наблюдаваха с интерес. Отколко ли време бяха там?  Изведнъж на майката нещо й  щукна  и се изнесе нанякъде. Малките се шмугнаха веднага след нея. Тромава фигура бързо ги догони. Навярно бащата.

Доспа му се.  След миг,  нещо подобно на усмивка- малко тъжна,  странно закачлива и доста налудничева, разтегна  устните му.  В главата му се беше намърдало едно нелепо, абсурдно , невъзможно  желание.  Нещото, което най- силно искаше в момента, бе да разкаже цялото това безумие на Еленa.
Боже, колко му липсваше!

 

BE Happy!

 

 

От Алекс и мен :)

Предколедно

Дали пък „чудесата“ не се случват за да ни напомнят, че дотолкова сме изгубили вяра, че всяко внезапно връхлетяло ни добро, ни се струва като „ чудо“?

Петъчнодъждовно

„ Отивам в Рая заради климата, в Ада- заради компанията!“

                                                                   Марк Твен …и аз

Не е продуктово позициониране ;)

Не знам дали сте виждали в Халите щанда за продукти от хималайска сол- лампи, свещници, солнички и самата сол в много разфасовки и варианти. Приятно е, много. Розова, кристална красота! Хималайската сол е два пъти по-скъпа от обикновената бяла, но както знаете ние, "еко-био-идиотите” си падаме по такива разлики. Лъха ни на истинност. Около щанда се въртят симпатични светли хора, моя кръвна група. Имам сетива за подобни създания. Вчера обаче, сензорът ми блокира. Не, по скоро засече необичайно присъствие. Млад, много тъмен циганин обикаляше в близост и сякаш нещо се чудеше. След малко изчезна. Бързо си придърпах чантата. Градски инстинкти, няма как. След секунди биииип- сензорът пак засвири. Отново го видях. Беше минал от другата страна обаче, безопасно далеч от мен. Нямаше други хора наоколо. Явно интересът му беше розовата сол. Грехота беше да си тръгна. Трябваше да изгледам кадъра докрай. Нещо антистереотипно беше на път да се роди.
- Извинявай булка, тази сол става ли за за кисело зеле? Че време е да слагаме зелето.
Е, заслужаваше си чакането! Шарен, шарен...хубав свят.

Сега

Обичам го това място ! Градинката срещу Халите- между Цум и водата. Вчера пак там, времето за миг спря.  Отново влязох във филм.
Джефри, Джери, Чарли... или някакво там друго име на малко куче се крещи истерично. Но не- не го описвам добре. Не е истерично. По-скоро е преструвка  на загрижено викане, защото всъщност тонът на гласа  на стопанина му е топъл  и пълен със скрита възхита. Като на майка към пакостливото й дете.
Джефри, Джери или Чарли е откраднал  балон от малко момиченце и се мъчи да го отхапе. Ръмжи като огромен пес и издава звуци на задоволство . Момиченцето-ааа да се разплаче, но започва да се смее сладко и да пляска с ръчички. Всички ги наблюдават и те се радват.        Е, не  всички! Какви глупости говоря...
На пейката висят бежанци, цигани , бездомни... Хора, които за никъде не бързат. Живеят за мига- тук и сега... Няма  после. Единствените хора, които бяха с мен , когато вадех телефона да снимам. Всички други крачеха по своите дела и нищо не забелязаха.                                                                
А беше хубаво, смешно , есенно. Сега!

 

Малки моментчета 9

Outdoors forever

Indoors forever

Очи

Пътуване

Гааааааз!

Guess who

MOPS!...



ЧРD LOVE

Пътешественик

Залез

Море

Иде

Люлка



Скорост

Бежанците- през очите на дете

- Страх ме е от бежанците!
- Мдаа… А какво точно те притеснява?
- Е ми- нали са бежанци, значи бягат от някой. А ако този някой дойде тук да ги намери?

Бай Боже всекиму!

"Нищо не се е променило, само аз съм се променил, затова всичко се е променило."
                                                                                                                     
                                                                                                                         Марсел Пруст

Джентълмен с комбинезон

Това не е реклама на бензиностанция. Затова няма да кажа коя е. ;)



От доста чиста и нова кола излиза изискана и деликатна  дама и пристъпя от крак на крак, притеснена че е сбъркала от коя страна на колонката за бензин да спре.  С внимателен и по детски нежен глас започва да се извинява:
- О, май сбърках,  карам колата за първи път.  Всъщност дупчицата ми е от другата страна.
Много възпитан и деликатно изглеждащ бензинджия ( не си измислям, ей Богу) мило й влиза в положението:
- Няма проблем! На мен маркуча ми е дълъг.



Господи, моля те никога не спирай да ме пращаш  на точното място ,  в точното време!  Амин!  ;)

Лято с лека целувчица есен

 

 

И малко спомени, но чувството е същото:

http://momenti-momenti.blogspot.bg/2011/09/blog-post_16.html

Търси се...

Страхотна идея! Търси се доброволец да израпира и таблицата за умножение. Още повече, че наближава и учебната година! :) Ще има много благодарни дечица и най- вече родители. Криско? Някой? Помооооощ! ;)

Началото...

Първи опити в актовата графика! Пак стил Пикасо ;)
Честито навлизане в предпубертета, сине! Господ с теб...и с нас!

 

Тръгнаха...

Искам и аз!

 

Common sense

-        Оффф, омръзнаха ми тези здравословни закуски! - Алекс бърчи красиво носле.

-        Добре, де - ако бяхме в Рая, какво би си поръчал за закуска?- играя ва банк. - Аз например, си представам голяма купа горски ягоди и ...горещо капучино.

-        Аз си предствям голяма купа чипс и  студена кока-кола! - защо ли не ме учудва отговора.

-        Еее, мислиш ли, че там бихме яли такава вредна храна? - не се предавам.

-        Да, разбира се! Какво ни пука за здравето. Нали вече сме умрели!
Едно е сигурно- расте достоен противник!

Странджа! Корени и минало ;)

Roots

Blast from the Past

НЕ на математиката... или Ода за лятото

Представям си, че на никого не е било лесно да пусне за първи път детето си само. Може би и аз щях дълго да отлагам този миг, но... е лято. Мозъкът и тялото ми , пияни от слънце, сол и смокини , са отпуснали донякъде контрола. Така Алекс получи дългоочакваното разрешение да отиде до центъра на селото , с колело и с новата си приятелка- новозенландка. Ако ме питате на какъв език се разбират двете деца - идея нямам. Навярно- на деЦки. Пъхнах два лева в малкото джобче, накарах го да изрецитира телефона ми наизуст и силно помолих Господ да ги пази.
Времето потече бавно. С 99,9% вероятност- само за мен.
В обещания час двете деца се завърнаха, сияещи от удоволствие и… с богат урожай. От джобчета се подаваха недоядени лакомства, а в торбата имаше шест плюшени играчки.
- Ей, деца да не сте обрали банка за вкуснотии и дреболии?- питам на двата езика.
Хилят се и се споглеждат хитро. Играчките били от онези машинки с подлата щипка, която тъкмо да измъкне желаното нещо и хоп- в последния момент го изпуска. Колко пъти съм я пробвала и ругала!
Как са се справили…никога няма да разбера.
- Да не сте разбили машината?- продължавам аз, уж на шега.
- Нее - хихикат на двата езика.
Добре, разбрах – спирам. После ще питам Алекс насаме. Стига разпити! Засега. Ама- в името на математиката,де - че не му е сила и ми се ще да му помогна.

- Пиленце, сега като я няма Дорис, можеш ли да ми кажеш как ти стигнаха двата лева за сладолед, сок , киткат и играчки? И то в Лозенецски цени! Тя ли те черпи?
- Да. Ама после и аз я черпих!
Ех, какви предимства имало в това да не вдяваш нищо от математика! Летният ми мозък се забавлява. Зимният се опитва са се възмути, но не му давам думата. Явно и тази година няма да ги бъде таблицата за умножение и разни други досади. Но сега е лято!
- Добре, едно сокче, сладолед и киткат събрани заедно колко лева правят? - хвърлям се в трети и последен опит.
- Не знам. То си пише на цената. - отвръща ми мило и ми подарява едната плюшена играчка. Тази със сърцето.                                                                                                                
Добре, ясно- прекалявам. Млъквам и гушвам играчката.
- Мамо, ти нищо не разбираш! В центъра на Лозенец раздаваха безплатно пари.
Е, това вече обяснява всико!!!
Явно и Алекс е превключил на летен режим. Дали пък всъщност лятото не е измислено от децата? Или пък от Господ…като малък?
П. П. Ей, хора - само да не хукнете сега всички към Лозенец!

Хубава вечер в Лозенец! :)

Васко Кръпката и Бандата му,импровизирани вклювания на надарени хора от публиката, откритието Миташки ( незрящо момче, което ни омагьоса с таланта си), деца със сладолед на клечка,  пълна червена луна и аромат на море! Една истинска блус вечер! Обичам те, Лято!!!

Лято! :)

 

Един свят в чаша вино...

 

...или

Да сменим гледната точка! ;)

Кураж!

 Този  презокеански подарък ме намери сутринта във ФБ, публикуван от скъпа моя приятелка и учителка, Енодия Джудит. Идва в изключително подходящ за мен момент и тъй като вярвам в магията на Интернет го публикувам тук, с случай , че някой се нуждае!

"Всеки път, когато решаваме да създадем нещо ново в живота си, когато декларираме ново намерение или вяра в съществуването, този акт автоматично стимулира всички предишни противоречиви намерения и вярвания за себе си, които се борят да се наложат отново."







"Whenever you decide to create something new in your life, whenever you declare a new intention or belief into existence, this act automatically stimulates all previous conflicting intentions and beliefs to reassert themselves." Anodea Judith





Добре е да го знаем, за да не се плашим и отказваме...или с две-три думи- "Най-тъмно е преди разсъмване." :)

Е, убеди ме!

- Парфюми, парфюми…
Напевен и провлачен женски глас ме изважда от уличния транс. Звучи като „ сигари, сигари“, но не съм на Женския пазар, а на по- легално място. Сепвам се и поглеждам към нея, после бързо отминавам. Но циганката вече е изтълкувала сигнала като покана за сделка и настоятелно ме догонва с необорим аргумент:
- Ни съ минте, мъ душа! Истински съ! Крадини съ!!!





Е, на това му викам аз прозрачност в рекламата!

"Ако не осъзнаваме какво се случва вътре в нас, то отвън ни се струва, че това е съдба."


                                                                                                                           Карл Густав Юнг

Съгласна!

„Ако човек положи известни усилия да изглежда нормален, ще си спести доста време, през което спокойно да бъде такъв, какъвто иска да е.”

                                                   Георги Господинов  из „ Физика на тъгата”

Не унищожавайте и дюните!

 

 

Не унищожавайте горите!

Довиждане

До догодина!

 

   

Мрачни мисли в мрачно време...

Страстната седмица започна със сняг. Сваляне на мартеници и ботуши  се очаква ( евентуално) ден-два преди Великден.


Е, просто нямаше как да не се сетя за това:


„Колкото по-дълга е зимата, толкова повече заприличваме на снимката в паспорта си.“
 Ванда Блонска, полска журналистка

;)

ЧРД, мамо!

77 годишна, огнена, уникална, вулканична, нестандартна.     Моята майка! Благословия си!

ЧРД и благодаря за гените!

 

Върнах се пак там

 Тук прекарах 5-6 години от живота си - Emeryville, California. В тази толкова бедна на слънце зима и мрачно започваща пролет се връщах нееднократно там. Дано тези гледки да ви заредят и вас.

 

 

 

 

Девет месеца до Коледа...

Девет месеца до Коледа.

 

Но преди това имаме да чакаме пролетта. После почивните дни.  След това ваканцията, лятото, морето...

 

 

Само да не мине животът ни в очакване?  

 

Common sense

Вкъщи борим математиката. Чета задача от учебника:
  „ Един баща имал шестима синове. Всеки от тях имал по шест деца. Колко са всички общо?

 „ Не знам колко са общо, но знам че всички са правили много секс!” - третокласникът отсича.

..............


А аз пък не знам за математиката, но знам, че с логиката няма да имаме проблеми.

Предчувствие за пролет

Е, ми красиво  си е навън- женско,благо, меко, топло, мокро, бавно, нежно упорито, капризно, неясно, магично! Многоепитетно!  ;)
Мартенско...

Гениално... като него самият!

Чрез " случайностите" Господ запазва анонимност.  ;)
                                                                     
                                                                         Алберт Айнщайн

Кинг Конг в София

 

Вижте кого срещнах снощи. :)  Да живеят творческите натури!

 

 

Вдъхновителки

Това ми се стори много подходящо за днешния 8- ми март! Ако още не сте го гледали, сега е моментът! :) Честит празник на всички, които го чувстват като празник! :)

Какво се случва на една мечка, която още не е изпила сутрешното( пролетното) си кафе

Днес, като гледам времето навън, се сещам за точно тази мечка! ;) "Ооооо, какво става? Още съм замаяна и не съвсем в час. Пързалям сеее. Не мога да спрааа." "Мамо, мамо, къде изчезна? Гладен съм! ЧакаййЙ!" "И аз, и аз. Умирам от глад!" "А, бе , златни, я да си се прибираме обратно, че я каква зима си е още навън."

НE на клишетата!

Току-що  на гости ни дойде скъп приятел от Чикаго и ни донесе оттам дарове - ракия, лютеница, мартеници!
Сбогом, стереотипи!!!

 

P.S. И кой е казал, че Пипи не би могла да бъде и на 50!

 

 

Сценарии

Неделя, ранен предиобед. Пирогов. Спешен кабинет по урология.

На пейката пред кабинета седят угрижени мъж и жена на средна възраст, с момченце на около седем-осем годинки. Само не бързайте да се притеснявате. Всъщност няма нищо кой знае колко спешно. Просто майката като че ли леко приближава климактериума и напоследък е доста изнервена и тревожна. Живее в променено състояние на съзнанието. Не че цял живот не си е прекарала така, но напоследък се е обострило  до крайност.                                                 

Мълчат и чакат. Струва им се безкрайно...

Вратата най-сетне се отваря и от кабинета много бавно и полека излиза  доста възрастен господин с бастун. Прави няколко крачки в посока към изхода , като гледа право напред. Но пред пейката, точно където седи майката, бавно спира. Сякаш батерията му свършва. И угасва. Застива на едно място и не помръдва. Минават няколко минути.  Може би три, четири, или даже пет. След малко  като че ли излиза от транс, плавно се обръща към жената, усмихва се мило и отронва:                                                        

- Малко спокойствие.
После поема по коридора и бавничко излиза от сградата.

„ Милият човечец!- мисли си жената. - Кой знае как се е притеснил вътре и сега му трябваше време да се успокои и събере наново. Kато индианците- първо чакаше душата си да се върне на място в тялото и после потегли. Кога ли и моята ще се прибере? Офф...”

„Бедният старец! - мисли си мъжът. -  Увеличена простата. Какво облекчение изпита като му сложиха катетъра и успя да се изпикае на спокойствие. Е , дълго продължи, ама се справи. Но защо точно пред жена ми! Дали и аз ще съм така като остарея?”

„ Горкият дядо!- мисли си детето. - Запецна и ни напред, ни назад. Като Мечо Пух в хралупата на Заю. А не беше дебел и не беше преял с мед.  Добре, де- накрая погледна мама и се оправи.”

Вратата на кабинета се отваря. Хубава, усмихната сестра ги кани вътре. Лъхва на младост и необремененост.

 

Загадка

Ха да видим ще познаете ли кой е този образ. :)  Ще има и награда да победителя(лите)!

 

 

 

Лефкада през зимата