понеделник, 18 януари 2010 г.
неделя, 17 януари 2010 г.
Още го чувам...
Искам да поздравя всички именници, а защо не и неименници, с един мой много любим момент!
петък, 15 януари 2010 г.
Забранено за...естети
Някои работи са нелицеприятни.
Доста!
Като например българската следа в Европейския парламент с всичките си звена( а те май са много) и
...Дядо Коледа през лятото.
Къде е аналогията ли?
Липсата на маска, грим и излизане от обичайната роля. А може би и неподходящия ( политически) сезон.
Доста!
Като например българската следа в Европейския парламент с всичките си звена( а те май са много) и
...Дядо Коледа през лятото.
Къде е аналогията ли?
Липсата на маска, грим и излизане от обичайната роля. А може би и неподходящия ( политически) сезон.
вторник, 12 януари 2010 г.
Играта
" Можете да разберете за един човек много повече за час игра, отколкото за година разговори."
Платон
До детето се опитвах да стигна с думи,
те оставаха често нечути.
До детето се опитвах да стигна с книги,
а получавах от него озадачени погледи.
В отчаяние се отвърнах от него.
"Как да стигна до това дете?", изплаках аз.
В ухото ми прошепна то:
" Ела, поиграй си с мен. "
Неизвестен автор
Платон
До детето се опитвах да стигна с думи,
те оставаха често нечути.
До детето се опитвах да стигна с книги,
а получавах от него озадачени погледи.
В отчаяние се отвърнах от него.
"Как да стигна до това дете?", изплаках аз.
В ухото ми прошепна то:
" Ела, поиграй си с мен. "
Неизвестен автор
понеделник, 11 януари 2010 г.
събота, 9 януари 2010 г.
Кога намразих Нова година
Имали ли сте някога куче?
Познавате ли тази сладка обич?
Невинността. Спонтанността. Безусловната любов. Прошката. Великодушието. Верността.
Най-добрият приятел на човека!
Дава ни това, което никой друг не може или не иска да ни даде.
Влюбени с ме в тях. Поне някои от нас. Със сигурност.
Но като дойде Нова година – какво става?
Лично аз, виждам как моето голямо и силно куче се превръща в малка купчинка страх... сгушена, трепереща, полумъртва. И се чудя как да я успокоя, как да й обясня концепцията за времето...че това ще премине, че е само за час, ден или два, че не идва краят на света.
Ние, хората, сме дарени ,за щастие или нещастие, с абстрактно мислене, а те, бедните животинки, не са.
Всичко за тях е тук и сега.
Пак за щастие или нещастие.
Как да им обясниш ,че някои по-висши бозайници си умират от кеф да гърмят и да се изхвърлят. Свързват радостта , празника, победата, с шума и данданията.
Една Нова година имах гости от Южна Африка и те бяха екзалтирани от зарята и гърмежите, защото в тяхната държава отдавна били забранени. Заради животните в резерватите , които се побърквали.
В тяхната държава. В третия свят.
В Африка мислят за животните.
А ние в Европа си гърмим....
Искам да си призная един грях. Когато нашите футболисти почти бяха стигнали до финала на световното през 1994, на мача България- Италия тайно бях за Италия заради... гърмежите и бомбичките и заради любимото ми тогава куче.
От любов!
Не към Родината, а към страдащото същество до мен.
Питайте и Зорба Гърка. И той ще ви каже : “Патриотизмът е глупост-
да убиваш хора заради идея.”
Тази Нова година, милата ми опашата любимка си прекара в банята- трепереща и дишаща тежко. И Слава Богу, че съседите от най-близката къща си бяха забравили бойните снаряжения ( на другия ден псуваха като бесни), иначе и те щяха да допринесат за бомбандировките навън и трябваше да тичам към банята с кучешки валериан.
Малкото ми момченце също, което за първи път се сблъсква с такава форма на радост, доста, ама доста се поуплаши.
Охххх, и да беше само Нова година, да го изтърпиш, а то- кой когато му скимне, с повод и без повод, решава да си покаже магарията, я с пиратка ,я с пистолет...
Луд на шарено се радва.
А бе , не знам. Отдавна вече не знам -права ли съм или не.
Знам обаче, че и другото съседко куче си откъсна дебелата желязна верига на 31 декември и видях ужаса в очите му.
Всичко това ми стига. Да намразя Нова година и патакламите и да се чудя кога и тази лудост ше премине!
Знам също, че когато нещо ми тежи, го изливам в пространството и се надявам някой да ме чуе и нещо да се промени.
Познавате ли тази сладка обич?
Невинността. Спонтанността. Безусловната любов. Прошката. Великодушието. Верността.
Най-добрият приятел на човека!
Дава ни това, което никой друг не може или не иска да ни даде.
Влюбени с ме в тях. Поне някои от нас. Със сигурност.
Но като дойде Нова година – какво става?
Лично аз, виждам как моето голямо и силно куче се превръща в малка купчинка страх... сгушена, трепереща, полумъртва. И се чудя как да я успокоя, как да й обясня концепцията за времето...че това ще премине, че е само за час, ден или два, че не идва краят на света.
Ние, хората, сме дарени ,за щастие или нещастие, с абстрактно мислене, а те, бедните животинки, не са.
Всичко за тях е тук и сега.
Пак за щастие или нещастие.
Как да им обясниш ,че някои по-висши бозайници си умират от кеф да гърмят и да се изхвърлят. Свързват радостта , празника, победата, с шума и данданията.
Една Нова година имах гости от Южна Африка и те бяха екзалтирани от зарята и гърмежите, защото в тяхната държава отдавна били забранени. Заради животните в резерватите , които се побърквали.
В тяхната държава. В третия свят.
В Африка мислят за животните.
А ние в Европа си гърмим....
Искам да си призная един грях. Когато нашите футболисти почти бяха стигнали до финала на световното през 1994, на мача България- Италия тайно бях за Италия заради... гърмежите и бомбичките и заради любимото ми тогава куче.
От любов!
Не към Родината, а към страдащото същество до мен.
Питайте и Зорба Гърка. И той ще ви каже : “Патриотизмът е глупост-
да убиваш хора заради идея.”
Тази Нова година, милата ми опашата любимка си прекара в банята- трепереща и дишаща тежко. И Слава Богу, че съседите от най-близката къща си бяха забравили бойните снаряжения ( на другия ден псуваха като бесни), иначе и те щяха да допринесат за бомбандировките навън и трябваше да тичам към банята с кучешки валериан.
Малкото ми момченце също, което за първи път се сблъсква с такава форма на радост, доста, ама доста се поуплаши.
Охххх, и да беше само Нова година, да го изтърпиш, а то- кой когато му скимне, с повод и без повод, решава да си покаже магарията, я с пиратка ,я с пистолет...
Луд на шарено се радва.
А бе , не знам. Отдавна вече не знам -права ли съм или не.
Знам обаче, че и другото съседко куче си откъсна дебелата желязна верига на 31 декември и видях ужаса в очите му.
Всичко това ми стига. Да намразя Нова година и патакламите и да се чудя кога и тази лудост ше премине!
Знам също, че когато нещо ми тежи, го изливам в пространството и се надявам някой да ме чуе и нещо да се промени.
петък, 1 януари 2010 г.
ЧНГ и от мен!
Честита Нова 2010 Година, скъпи приятели и читатели- знайни и незнайни!
Happy New Year, dear visitors and friends!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
