Сега

Обичам го това място ! Градинката срещу Халите- между Цум и водата. Вчера пак там, времето за миг спря.  Отново влязох във филм.
Джефри, Джери, Чарли... или някакво там друго име на малко куче се крещи истерично. Но не- не го описвам добре. Не е истерично. По-скоро е преструвка  на загрижено викане, защото всъщност тонът на гласа  на стопанина му е топъл  и пълен със скрита възхита. Като на майка към пакостливото й дете.
Джефри, Джери или Чарли е откраднал  балон от малко момиченце и се мъчи да го отхапе. Ръмжи като огромен пес и издава звуци на задоволство . Момиченцето-ааа да се разплаче, но започва да се смее сладко и да пляска с ръчички. Всички ги наблюдават и те се радват.        Е, не  всички! Какви глупости говоря...
На пейката висят бежанци, цигани , бездомни... Хора, които за никъде не бързат. Живеят за мига- тук и сега... Няма  после. Единствените хора, които бяха с мен , когато вадех телефона да снимам. Всички други крачеха по своите дела и нищо не забелязаха.                                                                
А беше хубаво, смешно , есенно. Сега!

 

Малки моментчета 9

Outdoors forever

Indoors forever

Очи

Пътуване

Гааааааз!

Guess who

MOPS!...



ЧРD LOVE

Пътешественик

Залез

Море

Иде

Люлка



Скорост

Бежанците- през очите на дете

- Страх ме е от бежанците!
- Мдаа… А какво точно те притеснява?
- Е ми- нали са бежанци, значи бягат от някой. А ако този някой дойде тук да ги намери?

Бай Боже всекиму!

"Нищо не се е променило, само аз съм се променил, затова всичко се е променило."
                                                                                                                     
                                                                                                                         Марсел Пруст

Джентълмен с комбинезон

Това не е реклама на бензиностанция. Затова няма да кажа коя е. ;)



От доста чиста и нова кола излиза изискана и деликатна  дама и пристъпя от крак на крак, притеснена че е сбъркала от коя страна на колонката за бензин да спре.  С внимателен и по детски нежен глас започва да се извинява:
- О, май сбърках,  карам колата за първи път.  Всъщност дупчицата ми е от другата страна.
Много възпитан и деликатно изглеждащ бензинджия ( не си измислям, ей Богу) мило й влиза в положението:
- Няма проблем! На мен маркуча ми е дълъг.



Господи, моля те никога не спирай да ме пращаш  на точното място ,  в точното време!  Амин!  ;)

Лято с лека целувчица есен

 

 

И малко спомени, но чувството е същото:

http://momenti-momenti.blogspot.bg/2011/09/blog-post_16.html

Търси се...

Страхотна идея! Търси се доброволец да израпира и таблицата за умножение. Още повече, че наближава и учебната година! :) Ще има много благодарни дечица и най- вече родители. Криско? Някой? Помооооощ! ;)