(на леля ми )Всички сме чували разни истории , от които кожата ти настръхва. Някои ти се струват ужасни и страшни, други странни и интересни, трети вълнуващи и умилителни . Слушаш ги, но някак дистанцирано...
Мислиш си, че се случват на другите хора , но ти си недосегаем.
Докато един ден не ти се случи и на теб...
И след първоначалния шок, объркване ,страх, болка, страдание и отчаяние, гняв и обида, и всички подобни фази, през които естествено преминаваш, виждаш, че в края на краищата не е толкова страшно, че е имало смисъл, че Създателят си има план за теб и ти подава точно толкова, колкото можеш да понесеш в дадения момент. Нито повече, нито по- малко!Точно толкова, колкото да си научиш урока добре и да не повтаряш до безкрай стари грешки.
И точно в този момент изпитваш Вселенската любов повече от всякога. И си благодарен , пораснал , по-силен ,по- убеден в космическата справедливост и хармония. Отново усещаш, че животът е прекрасен. Излизаш от изпитанието прероден и ... жив. Много,много жив!
Няма коментари:
Публикуване на коментар