Вързано куче по Коледа

Пак е Коледа. Най-светлият празник в годината. Време, в което се сещаме за всички, които обичаме и за които нямаме много време в забързаното ежедневие. Купуваме подаръци, готвим любими ястия, украсяваме, палим лампички и свещи. С две думи вкарваме светлината, красотата, надеждата и любовта по-осезаемо в живота си. Опитваме се да бъдем по-добри... и да задържим чувството колкото се може по-дълго.
Но в съседния двор точно по Коледа вързаха кучето.
Кучето дойде преди около месец и започна да се навърта наоколо. Всички го хранихме. Както повечето кучета, успя да отвори сърцата ни със своята непосредственост, спонтанност и детска невинност. Имаше способността искрено да се забавлява и да внася радост и добро настроение. Настани се трайно в съседния двор. И не щеш ли един ден съседът реши да го върже. На желязна верига. По Коледа
После замина и ни помоли да го храним.
Сега в съседния двор имаме едно много тъжно и самотно куче. То не само не играе, но плаче и вие по цял ден. Аз го чувам, сърцето ми се къса и се питам защо. Имаме ли право да мъчим друго същество? С какво сме по-висши и заслужили? С това, че имаме развита мозъчна кора ли? И защо тази жестокост?
Може би, защото нашите баби и дядовци за връзвали кучетата си. И ни е останало като традиция. Просто така - приемаме, повтаряме, правим го без да се замисляме...
А ако се замислим, какво? Нещата може би стоят така: поколенията преди нас, са имали доста по-тежък живот. Работили са по 12-тина часа на ден - носили са вода на гръб с километри, прали са на ледената река, гледали са по 5, 6, 7 деца, борили са се за насъщния със зъби и нокти. За тях кучето е било допълнително гърло и грижа. Единственото му предназначение е било да върши работа и да пази. На верига. Разбирам ги.
Това, което не разбирам е, защо сега. Вече можем да си позволим по-хуманно отношение към животните. Учим се. Видяхме как западни фондации дойдоха и освободиха мечките от веригите на циганите. Гледаме по Анимал Планет как се спасяват денонощно животни в беда. А и вече започнахме да си даваме по-ясно сметка, че животните всъщност ни дават много и запълват сериозни емоционални празноти, които иначе може да запълним по доста по-нездравословен начин...
А съседът е млад. Моето поколение.
И е Коледа.
В мен все повече се надига една дилема... дали да не отвържа кучето и да го пусна на свобода. По Коледа.