Когато шайбата ни завърти
и битовизмите ни смазват,
когато прекалено сме заети
и се чувстваме като в надбягване на лабораторни мишки,
когато капанът е щракнал
и измъкване няма,
когато задъхани, загубваме себе си
и живеем чужд живот,
когато оковите са прекалено тежки,
а сами сме се вкарали там...
Умира ли музата в матрицата,
или само се свива в ъгълчето на душата
и чака притихнала пак да се намерим?
и битовизмите ни смазват,
когато прекалено сме заети
и се чувстваме като в надбягване на лабораторни мишки,
когато капанът е щракнал
и измъкване няма,
когато задъхани, загубваме себе си
и живеем чужд живот,
когато оковите са прекалено тежки,
а сами сме се вкарали там...
Умира ли музата в матрицата,
или само се свива в ъгълчето на душата
и чака притихнала пак да се намерим?
7 коментара:
Нещо подобно ми се върти в главата от известно време, но не в стих, а в проза.
Не, не умира - иначе няма смисъл..
Чака, чака....
Диана, Кикче, благодаря момичета за подкрепата! Скучно е без нея... :(
не знаех за тези твои способности,добре си ги написала,поздравления:)
Силве, мила си! :)
А способностите в момента...
са равни дози:
- есенна депресийка
- ПМС
- бачкане 24/7
и бум- готово!
Слава Богу, всичко е преходно- така, че и това ще мине! :) :)
свита на ъгълче чака кравайче време, за да отприщи лавина :)
Албена, Дай Боже! :)
Публикуване на коментар