... и разни други предновогодишни размишления
Започнах блога като израз на огромната ми фрустрация от безобразното застрояване на морето и планините.
Тъй като не искаха да публикуват никъде по вестниците снимковия материал и гневно- отчаяните ми вопли, не ми оставиха избор, освен да ги пусна в нета. Но поради ограничената ми технологична образованост и ЕГН-то направих блог и после си забравих паролата и почти година нямах достъп до него. После един лабиринт ми помогна да се опомня и да реша тази “елементарна” задача.
Сега връщайки се назад и преглеждайки темите, които са ме вълнували през последните 2-3 години виждам , че са няколко (това ако не е форма на самоопознаване):
унищожаването на природата;
комунистите като бедствие;
отровната тройна коалиция;
чалгата, вулгаризирането, опошляването, дебелащината и унизителното снижаване на критериите;
институциализираната религиозност и вътрешна бездуховност;
животните и техния магнетизъм;
природата в цялото си изящество и
разбира се - моментите. :)
Накрая чрез детето, стигнах на стари години и до майчинството, което пък с пълна сила ме върна отново назад към гореспоменатите теми, а заедно с това отвори и нови.
Така, че в момента съм тук:
Може да ме намерите сгушена и свита от неувереност и несигурност в новата ми мисия , или прекалено контролираща от страх да не сгреша и нараня, както и изпаднала в ярост срещу системата и матрицата, в която се опитват да ни вкарат
и примряла от сладостта на малките ръчички, които ме сгушват по магичен начин и недоволна от посегателството върху досегашната ми свобода и изпаднала в страх от бъдещето и какво ли не още.
Ох, поувлякох се малко, но ето ме - обратно в реалността.
А тя е един голям въпрос:
Какво ни чака занапред?
Знаете, че човек избирателно вижда и чува. И тъй като фокусът в момента е предстоящото постъпване в първи клас , отвсякъде ушите ми долавят едни и същи кахърни вопли на родителите - КОЛКО Е ТРУДНО в училище, колко са тежки чантите и как цялото семейство пише домашни!!!
Не знам вие как сте, дали само аз го чувам или има нещо сбъркано в системата? По наше време беше лесно, нали?
Дали образованието няма огромна нужда от сериозна реформа,
за да се адаптира към нуждите на НОВИТЕ ДЕЦА, а не да се опитва да ги натиква в ужасно отесняла матрица, да ги притиска и задушава, а после да ги обвинява в хиперактивност, липса на концентрация на вниманието и никакъв интерес?
Децата били виновни. Че е най- лесно. :(
Даже ми идват крайни мисли и идеи - да последвам примера на някои маргинални елементи и на не си пусна детето на училище, да търся алтернативни варианти на обучение или в най- вероятния случай да го отложа с една година с надеждата нещо в системата да се промени.
Всякакви идеи от вас са много добре дошли!
Започнах блога като израз на огромната ми фрустрация от безобразното застрояване на морето и планините.
Тъй като не искаха да публикуват никъде по вестниците снимковия материал и гневно- отчаяните ми вопли, не ми оставиха избор, освен да ги пусна в нета. Но поради ограничената ми технологична образованост и ЕГН-то направих блог и после си забравих паролата и почти година нямах достъп до него. После един лабиринт ми помогна да се опомня и да реша тази “елементарна” задача.
Сега връщайки се назад и преглеждайки темите, които са ме вълнували през последните 2-3 години виждам , че са няколко (това ако не е форма на самоопознаване):
унищожаването на природата;
комунистите като бедствие;
отровната тройна коалиция;
чалгата, вулгаризирането, опошляването, дебелащината и унизителното снижаване на критериите;
институциализираната религиозност и вътрешна бездуховност;
животните и техния магнетизъм;
природата в цялото си изящество и
разбира се - моментите. :)
Накрая чрез детето, стигнах на стари години и до майчинството, което пък с пълна сила ме върна отново назад към гореспоменатите теми, а заедно с това отвори и нови.
Така, че в момента съм тук:
Може да ме намерите сгушена и свита от неувереност и несигурност в новата ми мисия , или прекалено контролираща от страх да не сгреша и нараня, както и изпаднала в ярост срещу системата и матрицата, в която се опитват да ни вкарат
и примряла от сладостта на малките ръчички, които ме сгушват по магичен начин и недоволна от посегателството върху досегашната ми свобода и изпаднала в страх от бъдещето и какво ли не още.
Ох, поувлякох се малко, но ето ме - обратно в реалността.
А тя е един голям въпрос:
Какво ни чака занапред?
Знаете, че човек избирателно вижда и чува. И тъй като фокусът в момента е предстоящото постъпване в първи клас , отвсякъде ушите ми долавят едни и същи кахърни вопли на родителите - КОЛКО Е ТРУДНО в училище, колко са тежки чантите и как цялото семейство пише домашни!!!
Не знам вие как сте, дали само аз го чувам или има нещо сбъркано в системата? По наше време беше лесно, нали?
Дали образованието няма огромна нужда от сериозна реформа,
за да се адаптира към нуждите на НОВИТЕ ДЕЦА, а не да се опитва да ги натиква в ужасно отесняла матрица, да ги притиска и задушава, а после да ги обвинява в хиперактивност, липса на концентрация на вниманието и никакъв интерес?
Децата били виновни. Че е най- лесно. :(
Даже ми идват крайни мисли и идеи - да последвам примера на някои маргинални елементи и на не си пусна детето на училище, да търся алтернативни варианти на обучение или в най- вероятния случай да го отложа с една година с надеждата нещо в системата да се промени.
Всякакви идеи от вас са много добре дошли!
13 коментара:
Частно училище?
Миналата година бях на прага да спра и двете си деца от училище. Било задължително. Кое му е задължителното? И, ако не ги пускам , какво? Ще ме опандизят? Нямам идея, съжалявам:( Не е чак токова трудно в действителност, просто даскалите не се ориентират към желанията на децата. Е, има си и големи изключения, но масата е така. Матрица с безброй редове и колонки. Жалко:( За това направих следното. В училище квото научат, в къщи си интерпретираме знанията по наш си начин.Тримата заедно. И "гадното учене" става забавно. Че и научават, да не повярваш;))) Образованието ни е като старец, който сега осъзнава,че е на 3 годинки. Отново- жалко:(
Анонимен, малко скъпичко ми се струва, а и не знам дали там не са деца на снобари и новобогаташови.
Не знам, може и да греша.
Скъпа ми И.И., много се радвам да те видя след " сдуха". Шегата настрана, много съм обнадеждена, че и други мислят като мен.
Да вземем да си направим отделна държава, или поне общество,а? ;)
Не, това с децата ме съсипва. Те са абсолютно различни,на 11 години стават програмисти, чатят си с целия свят,а в училище ги напъват с архаизми и им губят времето. :(
Мисля,че и по мое време беше така и точно това е проблемът.Не е мръзнало, а светът върви напред.Образованието изостава, а децата знаят често пъти повече от нещата в учебниците, но ги научават от други места.От друга страна пък излизат полунеграмотни в определени области. Образованието основно трябва да систематизира и насочва, а това може да стане дори с по-малко разходи и часове.
Така е, Владо. Образованието трябва да се адаптира към новите потребности и нужди на децата, а не обратното.
Привет, Моменти! Нима ще изпуснеш този момент- първият учебен ден?! Повярвай ми, вълнуващо е да видиш детето си, крачещо с раница на гърба и букет цветя за Госпожата. Вълнуващо е и да си припомниш как се сричат първите букви, как се пишат ръкописните...Макар и да е еснафски тривиално...Но то пък и поникването на първото зъбче е тривиално, обаче пак си е тръпка. Затова- моят съвет е: "Пращай си детето в нормално- ненормално у- ще, пък каквото сабя покаже!" По- точно- каквото химикалка покаже!:)))Успех!
Антонела, харесва ми как пишеш, харесва ми как мислиш, харесва ми как снимаш - това по отношение на блога ти, който чета с удоволствие!
А за училището на детето - аз съм привърженичка на обикновените у-ща - има лоши, но има и добри страни в това. Препоръчвам ти просто да се осведомиш в кое у-ще има добра учителка за първи клас, защото са рядкост. Може би това на бул. Скобелев?
Татко Пепи, Диана, много ви благодаря, че се отзовахте на виковете ми за помощ!!! :)
Сигурно е много вълнуващ първия учебен ден и дано го преживея, но съм явно много наплашена от това, което чувам от близките си приятели. Първолаци заковани с часове на някакви чинове...
Обучението трябва да е под формата на игра и забава, за да е интересно и мотивиращо, а не плашещо и стресиращо, :(
Както и да е, дано повече хора се замислят ( знам че доста се работи по въпроса), за да има реални промени и да расте здраво и способно поколение. Поздрави! :)
Виж " Виолетовата жаба" и техните идеи и инициативи.
Анонимен, отивам. Благодаря!
Антонела,отдавна синът ми не търка дънки по училищните скамейки и едва ли бих била от полза със съвет,но си мисля,че в нормално и обикновено училище като начало,а после ,виждайки какво го влече,ти само лекичко ще го насочиш в неговата си посока.Успех и търпение!:)
Savlena, благодаря ти за подкрепата! Май и на мен натам ми клонят везните. Ще трябва да се адаптираме, но ще търсим и алтернатива. :)
Публикуване на коментар