Знаете митът, че ескимосите имали около 300 думи за сняг, нали?
Ние пък си имаме поне 30 различни походки за видовете сняг в милата родина.
Имаме си за лед.
За киша.
За прясно навалял, който ти влиза в обувките.
За по-твърд и хрупкав.
За почернял от сажди и изпарения.
Имаме походка за сняг с токчета и походка за сняг с апрески.
За стълби.
За пешеходни пътеки.
За спирката на автобуса.
За вътре в автобуса...
И не мога да спра да се изумявам на стотиците баби и дядовци, които непрекъснато джиткат и суперумело жонглират по леда
( е, някои път завършват в Пирогов, но не се отказват) .
За разлика от тях, горкият ми 35-годишен зет от Испания задължително пада всяка зима като дойде на гости , по гръб като хлебарка - безпомощен и поразен.
Е, друго си е закалката от соц-а, която и до днес ни държи влага, а и има защо...
Допълнение към " Зимата е за богатите" от миналата година
http://momenti-momenti.blogspot.com/2009/12/blog-post_22.html
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
Готино! Особено това със зетя...:)))
То си е до адаптация... и да се научиш да оцеляваш. Кой чужденец се оглежда по 6 пъти, когато пресича на зелено? А тука си е съвсем нормално... както и снега, локвите, падащите мазилки, стърчащите кабели или липсващите тротоари... Въпроса е да се адаптираш и после да не обръщаш внимание:)
Важното е обувката да бъде с равна подметка и с подходящи грайфери :)
Кикче, да- горкият ни Педрито.
Tea-адаптация му е майката! ;)
Имам един приятел- едро момче, спортистче, който живее в Чехия и всеки път като дойде в БГ спира на пешеходните пътеки, какво си му е редът с големичкото си BMV. Ние редовно му казваме да не го прави, защото хората загубват навици и инстинкт за самосъхранение и се отпускат. ;) :)))
Valco, отдавна изхвърлих ботушите с токчета!
Приятен ден и да не давате пари на заем, че е Игнажден!!! :))) `
Публикуване на коментар