Изненадааа

-        Какви гадняри и идиоти се навъдиха в квартала, не е истина направо!- съседката ми е потресена  от „убийството”  на   котката й.

-        Сигурна ли си, че е убита , а не си е умряла така просто от старост, в двора?-питам плахо и опипващо терена.  С идеята да  я поуспокоя.

-        Да, или е застреляна, или е отровена!!!

-        Има ли рана от куршум или повръщано? –опитвам се да я вразумя.

-        Нищо няма, но аз си знам!

-        Добре де, идиоти и гадняри има навсякъде, не само в нашия квартал!- отказвам се. Правя дипломация.

-        Например мама не е идиот и гадняр. - обажда се Алекс, който яко ми държи гърба.

-        Е, да, мама не е. – съседката е поомекнала и видимо развеселена.

-        Ама  тати малко е! – Алекс забива последния пирон.

Съседката няма откъде  да знае, че тати е отказал да му купи таблет. И двете се чудим накъде да гледаме и се разсейваме. Неловко някак ...Аз лично, знам  със сигурност само едно- ако до две минути не отида до тоалетна, пикочният ми мехур ще се пръсне под напора на чудовищен вътрешен смях.