Торта

Аз съм тортата на Алекс. Хубава съм, нали? Можеше да изглеждам и по друг начин, което щеше да е малко странно…, но нека да започнем отначало. Ето какво се случи в един смолянски цех за торти, когато още не бях родена. Още бях под формата на яйца, захар и брашно, когато до нещокатоушите ми достигна следния разговор. ( телефонът е с високоговорител):

- Ало.
- Добър ден! Обаждам се от хотел X в Пампорово. От рецепцията ми дадоха вашия телефон, за да поръчам торта за момче на 12 ...години.
- А, да, да! Избрахте ли си вече- сметанова, шоколадова, кръгла, правоъгълна?
- Да, правоъгълна, бял шоколад, 30 парчета.
- Добре, записах. А картинка някаква желаете ли?
- Е, ми, вижте, ние тук сме на айкидо лагер. Дали ще може да направите самурай, нинджа или нещо от този род?
- Ооо, нямаме такива.
- Добре, айде да измислим нещо по-лесно и популярно. Знакът Ин и Ян става ли?
- Какъв знак???
- Ин и Ян.
- ИВиЕн??? Никой досега не ни го е поръчвал!
- Не, не, не EVN, в никакъв случай EVN. Знакът Ин и Ян сигурно го знаете, ама не се сещате. Той е един кръг, с две симетрични S-образни половини. Едната- черна, другата- бяла. Символизира хармонията, допълването на противоположностите.
- А, бе, я най-добре дайте на Минка, главната, да го пусне по факса, да не стане някоя беля…
И такаа! За малко да стана електрична, вместо хармонична, но ми се размина. Най-важното е , че станах чудно вкусна, направена от едни мили жени, с много любов и фантазия. Нахраних едни чудесни деца и направих рожденика много щастлив.
А и заради мен знакът Ин и Ян вече фигурира в смолянския каталог за поръчки!