Гласът на птичката в двора звучеше истерично на фона на градския шум, така монотонен и предвидим. Сякаш се състезаваше и бореше за място в странния какафоничен оркестър.
Като малко и безпомощно дете . След малко се предаде и замълча. Обичам те - успокоих я и тя запя отново...
Няма коментари:
Публикуване на коментар