Точно си мислех, че
„моментите“ са ме напуснали, когато днес, между гларуси и котки, волно ме
настига един:
В нещо като градинка,
чудно красиво момиченце, на около 7- 8г. върви право към мен и протяга ръка да
ме хване. Леко се сепвам в това ковидово време, оглеждам се наоколо и приемам
поканата.
-
Трябва да
дойдеш и да ми помогнеш. - директно започва тя.
Тръгваме... нанякъде.
Оглеждам се за паднали деца, ранени животинки, счупени кукли или колела.
Детските неволи и те край нямат! 😉 Стигаме до едно дърво.
-
Качи се да ми
набереш сливи, че аз не могa!
Ами - това е!
#Вълшебствотонамалкитенеща
Няма коментари:
Публикуване на коментар