Варвара е магия

Простор, широта, солена безграничност. Изначално необходима за душата липса на бетон. 360 градусови изгреви и залези. С аромата на седемдесетте. Древно спокойствие. Танцуващи малчугани в памперси, усмихнати кучета. Люлеещи се тела в удобни дрехи - прави, седнали, полегнали, безгрижни. Звезди, щурци, а морето е кръгло. Лежерна музика. Отсъствие на алкохол, дрога, щастие назаем. Хора, гледащи в една посока. Удсток разтърква очи и наднича зад скалите. Няма силикон, хиалурон, претенции. Няма минало, сегашно, бъдеще. Тъмнината е светла. И лека. Безвремие и удивителна красота. Магична Варвара!

People of Sofia, my People

 

Да бъде Светлина!

И Бил Гейтс е вече със корона, 

Илон Мъск подготвя небосклона.

Путин и Зеленски във война,

ний пазим се да вземаме страна.

Европа, Щатите, Китай

забравиха идеята за земен рай.

Корабът поклаща се зловещо,

но всеки бута своето си нещо.

Енергийна криза и последващ студ и глад.

Трансформира се познатият ни свят.

Сега, обаче, накъде?

Освен, че ходи ни се на море 

и примамва ни задаващо се лято,

как измъква се човек от мрачно блато?

Всеки сам да отговори.

Щом сърцето се отвори,

страховете бягат в отстъпление.

Колективна мъдрост! Тя е мостът към спасение.

#ДабъдеСветлина! 🥰

Любов по време на корона

 ❤ ❤ ❤

Любов по време на корона, 

но няма го Ромео под балкона.

Уплашил се от петата вълна,

залостил ум и чувства у дома.

Жулиета е сама и безутешна,

обичта към него май била е грешка.

В очите ѝ, той мъжкия си чар загуби.

Така се случва във времената луди!

А любовта е май двигателят

за изцеление и чудеса. Тя е създателят!

Дистанция деца не ражда,

дистанция неврозите подклажда.

Така наречените „конспирации“

ще вземат да затрият цели нации.

Валантайн и Зарезан

заспали са като евнуси под юрган.

Купоните в момента се отлагат,

обстоятелствата  го налагат.

Но любовта и виното във нас живеят и ликуват, 

без тях безсмислено и скучно е. Те ни лекуват!

Виното подпалва лудостта,

а тя нееднократно е спасявала света.

Любовта е, ах, толкова мистична-

чаровна, мистериозна и различна.

За да не развалям  нейната магия

ще замълча и само във воал ще се увия.

Това, приятели, е от мене за сега,

празнувайте отвътре, от душа!

Напролет със Жулиета пилци ще броим.

Без маски …и загадките ще разрешим!

❤ ❤ ❤

Пандемията- какво научихме за една година?

 От март  до март. 

Какво научихме за една година?

Научихме, че:

o Няма да има камиони и чували с трупове.

o Ще има какво да ядем.

o И с какво да се бършем.

o Маските могат да бъдат всякакви- истински, фалшиви, вътрешни, външни.

o Някои хора се плашат повече от други, но недосегаеми няма. Който не се страхува от коронатата, се ядосва на мерките, така че пак излиза от баланс.

o Светът не се е променил кой знае колко от шест века насам. В „Декамерон“ на Бокачо по време на чумата, хората пак са се разделили на две групи- уплашени и живеещи като за последно.

o Всяка от двете групи мисли другата за заблудена.

o И нашите деца, като австралийските от филмите , могат да учат дистанционно.

o Майките са най-издръжливите същества във вселената.

o Офисите са излишен разход.

o Без много неща можем.

o Най-вече можем без Щаба.

o Униформите от телевизора са временно явление.

o ФБ творчеството и смеха са страхотно лекарство.

o Някои президенти се оправят от короната за три дни.

o Ваксини могат да се направят за 8 месеца.

o Бързата работа е срам за майстора! 

o Бил Гейтс си е Бил Гейтс. Няма изненади.

o Когато някои много губят, други много печелят.

o Ваксината БЦЖ не ни пази особено.

o Слънцето е много по-добър източник на вит. Д от капките.

o Занзибар е нелоша дестинация.

o Телевизорът може да е източник на стрес и болести( не че не го знаехме и преди).

o Противоречивите послания са опасни за здравето ако нямаш вътрешен радар.

Съболезнования на всички загубили близки и любими заради ковида. Съболезнования на всички, загубили близки и любими не заради ковида.

Да видим какво ще научим и кажем след още една година…

Короната- една година вече!

Както повечето съвременни истории и тази започна точно така - от телевизора и компютъра.

Отначало малко се поуплашихме! 

После още повече ни стреснаха, надъхаха и разделиха. 

Всеки заплува в свой собствен коридор.

Или по-скоро истината беше някаква такава...

Карантинираха ни и си седяхме по балконите.

                                 Появи се нов феномен- онлайн обучение
                                 и родителите се намерихме в такава ситуация.

Диванната армия качи някое и друго килце.

Някои и десетки килца.

По новините ни заливаха с двусмислици, от които леекичко ни се завъртя главата.

А светлината в тунела беше някак далечна.

Светът се се раздели на горна и долна земя.

Ние не искахме разделение, а близост.

В един момент съвсем се закучи.

Свободата изглеждаше непостижима.

Ние тъгувахме и мечтаехме.

Да, наистина! Стига!

Животът е прекрасен!

Нищо, че Онази с косата е винаги наоколо.

Природата и без нас ще се оправи.

За ваксините какво да ви кажа? Всеки сам да си реши.

Слънцето си е там и без да го подпираме.

All we need is love!
Tam, ta, da, da dam

Да бъде! <3

 

Морето, вечното

                                     

                      Хладна къща.

                      Оголяла смокиня.

                      Отражение, спомени.

                      Морето през зимата. 💙💜

След залезите има изгреви

 Когато любовта си тръгне,

не взима ни куфар, ни шапка.

От страх навикът да не я върне

бяга бързо, даже може и по джапанки.

Подушила по животински свободата,

в стари капани не иска да  влиза.

Някъде я викат, чува в тишината,

прегръща първо себе си, нежно тя от комата излиза.

Когато излекува душата наранена

не бърза, чака силата на времето,

ще може да пристигне, отново окрилена,

да посади, където има почва, семето. 💖

Вълшебството на малките неща

Точно си мислех, че „моментите“ са ме напуснали, когато днес, между гларуси и котки, волно ме настига един:

В нещо като градинка, чудно красиво момиченце, на около 7- 8г. върви право към мен и протяга ръка да ме хване. Леко се сепвам в това ковидово време, оглеждам се наоколо и приемам поканата.

-          Трябва да дойдеш и да ми помогнеш. - директно започва тя.

Тръгваме... нанякъде. Оглеждам се за паднали деца, ранени животинки, счупени кукли или колела. Детските неволи и те край нямат! 😉 Стигаме до едно дърво.

-          Качи се да ми набереш сливи, че аз не могa!

Ами - това е!

#Вълшебствотонамалкитенеща

Мога да го слушам вечно

Мога да го слушам до безкрай,
дарява ме със глътка вечност.
Дали е моят персонален рай
или е на цялото човечество?!
Разбрала е душата на Хемингуей,
че хората далече от морето
не яхат толкова често небесния сегуей
във сладко бягство от битието. 😉

Чаша лято

Чаша кафе по иэгрев,
чаша вино по эалеэ,
чаша море преэ деня,
чаша эвеэди преэ нощта.

#чашалято

Таэи луда, луда 2020!

Когато на 1-ви юли в 5:30ч. се събудиш не от великия хит на Юрая Хийп, нито от крясъка на чайки, а от бордото настойчиво кукуригане на петел (Бог знае от къде се взел), благодариш му набързо и скачаш да не изпуснеш събитието на месеца, но  на мястото на изгряващото огнено кълбо се е настанил огромен облак с формата на къща и хич не иска да помръдне, чакаш и си спомняш  странния подбор на снощните песни от близката дискотека-
„ Боят настава, тупкат сърца ни -
ето ги близо наште душмани.
Дързост дружина вярна сговорна-
ний не сме веке рая покорна!“ ,
 веднага последвана от :
“I am a Barbie girl in a Barbie world.
Life is plastic, it’s fantastic.”,
усмихваш се някак накриво, хващаш се сама за косата и се издърпваш за пореден път, сещаш се, че годината е 2020, опитваш се да разгадаеш символиката, после даже не изчакваш слънцето и пак си лягаш...

Старо Желязо, графити, изненади, старо и младо вино

Когато Теди ме покани за първи път на спа в Старосел, веднага се съгласих- първо това беше предложение от Теди, второ-  много хубави неща  бях вече чувала за Старосел. 
Теди.... всеки би трябвало да има в живота си по една или един Теди! 
Е, при вас може да е Ники, Тони, Алекс, Боби.
Приятелство от гимназията- знаем  всичко една за друга, виждали сме си и ангелите, и дяволите. И въпреки това  или пък точно заради това продължаваме да се обичаме! 
Безценно!
Това, което надхвърли очакванията ми, обаче, беше Староселското преживяване. Тръгнахме рано, с идея да се мотаем по пътя и да не бързаме.
 Нашето си женско, бавно, благо време.
Бяхме си го заслужили!

 Първото, което ни извади от транса на сладките, нескончаеми приказки, беше село Старо Железаре! Изведнъж пред смаяните ни очи се появи Тръпм!  Е - не истинският  де, опазил ме Господ, но едно доста добро негово подобие, изрисувано на стена.  Докато се опомня и помоля Теди  да спре,  Тръмп се стопи, но пък минахме  покрай други знаменитости. 

Трябваше да се снима!

Първо се озовахме пред нея- очарователната Анджелина! Не с един, а с два пистолета в ръце! В Балканска държава се намираше, все пак!

После видяхме Майкъл, Леон и още нещо.

Усмихнахме се на тази " идилия сред урбанизация".

Установихме, че будистка и комунист могат да се чувстват съвсем комфортно до православна църква.

Припомнихме си  вдигнати  назидателни пръсти, длани, ръце. Поздрави разни!

Това тук- малко не се чете. ;)

Е, това си е by default!

Веждито, самодоволен , с пура в ръка, на красива ограда!

А точно срещу него, зад кофите за боклук, изрисувани на женската тоалетна- лейди Ди и Меркел. 

Ей, Богу- не я схванах тази концепция!

А от другата страна, от към мъжката тоалетна учудено, опулено, закачливо надзърташе 

Mr. Been. Изглежда нямаше нищо против.

Качвам и разни други графити, като оставям коментарите за вас.

Тръмп така и не го открихме отново по криволичещите улички. Не че беше голяма загуба! Преживяхме го и продължихме по пътя си.

За Страосел може  да откриете  много  в интернет и ако искате го направете. Аз ще ви кажа само няколко думи - разкошен спа комплекс, направен с много вкус  и с естествени природни материали( отдих от кича и чалгата),  в самото сърце  на Стара Тракия. Комплекс , съчетал спа туризъм, винаство, традиции, еко атмосфера и  пауни, много пауни.

Ето тази гостенка ме изненада, точно като се готвех за вечеря след един много лежерен следобед по бесейните.  Тя стоически ме изтърпя да я снимам един път, втори път, но когато светнах със светкавицата, явно прекалих- издадаве звук на силно възмущение, грациозно се обърна с гръб към терасата и след това...  се изака.

Ето малко снимки от комплекса. Няма ред и замисъл.  Понякога ще спирам с някой и друг коментар, друг път ще ви оставя сами .

Как обичам смокини- като полъх от Рая са ми!

Сауна- бъчва! Съвсем тематично. Целият комплекс е зареден с енергията на виното, което клокочи и ферментира в недрата му.

А ето как изглежда от терасата. Пиеш вино и гледаш гигантска бъчва.

 Ето малко от интериора в новия хотел. Споменах ли природни маретиали и еко излъчване?

А Теди много обича сладко, виждате , нали?

Басейнът, вътрешният, в хотела. Външният е при бъчвата- сауна.

Този господин много дълго маневрира, докато паркира разперената си опашка. Явно имаше женска наблизо. Нищо не се случи,  прибра си я  и заспа.

В комплекса организират винен тур, който проследява пътя на виното- от самото начало, чак до Дионисиевата зала!

Това беше един огромен цилиндър, пълен с вино. Вижте надписа.
Да, трябват ви 411 години! А хуморът винаги помага.


Не мога да повярвам, че не съм снимала десерта на този винен тур- нещо като храм на виното, с прекрасни изрисувани колони и впечатляваща акустика. Явно така съм се захласнала по красотата там, че съм забравила за телефона.

Сега виждам, че не съм снимала  и ресторанта. Те всъщност са три, но този , в който ние си избрахме да ходим и трите вечери, носи битова домашна атмосфера, има страхотни разядки, чеснови питки, хрупкав шаран, задушен телешки език, а наливното вино е направо отдолу, от самата Староселска изба. И е разкошно!   А междувременно Теди  успя да се влюби в сервитьота, кръсти го " Гръбчето" и се хихикахме  като едно време, от преди матрицата. В един момент се усетихме, че някой ни изстреля  с машината на времето много назад, някъде в последните класове на гимнацията!

Ето така действа Старосел - обновяващо, подмладяващо, подлудявашо! Дали е само от минералната вода и виното?
Или духа на  древните траки  танцува, пее, нещо тайнствено нашепва...