Моменти, моменти

Спектакълът е само наполовина

Нощен хамак
под асма.
Пак съм хлапак.
Червена луна.
Във Водолей.
Обичайният хор на щурци и вълни.
Рязко някъде чакал се смей,
или плаче,
или пък лудей.

Сова се включва в нощните звуци.
Прилеп ниско прелита.
Почти не вярвам какво ми се случва.
Магията с реалност се преплита.

Куче Лора хърка - всичко това е слято.
Старостта ѝ ме настройва нежно.
В кръвта ми плува илюзия, вино и лято.
Символите на мрака се подреждат.

Чакал, сова, прилеп, старост и вино,
встъпили във обща клетва,
украсяват нощната картина.
Но луната пък е толкова светла.

Пълна е с вяра и бяла магия.
Страховете угасват в безобидна пихтия.

Доброто се усмихва.
Хитро е и пълно с радост.

За миг всичко притихва.
Само чувам как гроздето се къпе в сладост.

Всички спят, а аз не искам.
Спектакълът е само наполовина.
Неделя е.
Неделята на цялата година.

Юли

Морето ме събува боса,
бавно свалям градските си дрехи
и цялата невроза дето нося -
бални рокли, брони и доспехи.
Жадно вдъхвам сладкото безвремие.
Утихва ехото на суетата.
Леко- леко  идвам вътре в мене си,
в тялото, в духа и във душата.

Джейкъб Колиър в София

Джейкъб Колиър - поредното дете - чудо на  музиката ! Този път тя е джаз, а капела, груув, класическа, фолк, електронна, соул, госпъл и импровизация. Много импровизация! Самият Джейкъб  е певец, композитор и изпълнител на поне шест музикални инструменти. Огледало , олицетворение и вдъхновения  за съвременните деца. Израснал в Лондон, в  музикална  фамилия и с класическо музикално образование, все пак той  се е научил  да свири на някои от инструментите от youtube, както и придобил нечувана популярност първо в мрежата. После го откриват Куинси  Джоунс и Хърби Хенкок и светът чува за него. Снощи взриви Южен парк 2 на A to JazZ и беше вкусният десерт на фестивала. Душата ми сияеше да види толкова млади хора, очаровани от дивия гений. Имам надежда за измъкване от дупката на чалгата, била тя маскирана и като рап , лошия вкус и посредствеността.
А иначе,  Джейкъб е типично съвременно хлапе - хиперактивен, хаотичен, ексцентричен, магнетичен! На моменти ми приличаше на манга герой и ми се струваше, че се движи прекалено бързо и много. Но това е от моето е-ге-не и неговите китайски гени( баба, по майчина линия).Само десет години по –голям от Алекс, сякаш-  малко по-големия му брат, разбира се - зодия лъв и също като Алекс обича да се перчи и да се надига на пръсти за снимките!

Ода за бастуна

Бастунът като голям размахващ показалец

Виждали сте го , нали? Бастунът като продължение на показалеца, при това назидателно размахан  –  към коли, тийнейджъри, деца, кучета. Обикновено е в ръцете на разгневен дядо, а може и баба.

Бастунът като бухалка

Това явление, аз лично съм го гледала само в мрежата или на кино. Бастунът като бухалка обикновено е в ръцете черна пантера, маскирана като немощна старица, която безмилостно наказва злосторника, дръзнал да препречи  пътя й - пък бил той и здравеняк  или пък с мощна кола( а обикновено и двете).
В родината не съм го наблюдавала, навярно заради патриархални и други задръжки. Но знае ли се…

Бастунът като „ Сезам, отвори се!“

Бастунът като „ Сезам, отвори се“ е средство за задържане и принудително повторно отваряне на трамвайна или автобусна врата, която е хлопнала бездушно  току пред носа на запъхтян дядо.
Наблюдавано нееднократно!

Бастунът като афродизиак

Е, това е днешния ми подарък! Невиждано друг път. Бастунът като афродизиак  ме изненада в трамвая. Появи се изотзад, от седнал зад гърба ми палав дядо, който през краката ми  се закачаше със седнала пред мен баба. Въздействие- мигновено . Бабата скочи и го обсипа с целувки. Не знам дали е имало предистория, но задръжки нямаше!

Бастунът като чадъра на Мери Попинз

Такъв ще е моят...като порасна!

Весел юли, приятели!

Имаш млад тийнейджър вкъщи когато:

- Изведнъж  детската стая  се окаже постоянно и безвъзвратно затворена.
- Достъпът  до баня и тоалетна  също става проблематичен.
- Пердетата също са спуснати и като правило дневната светлина старателно се избягва.
- Шоколадът вкъщи изчезва безследно. Всъщност не е безследно – опаковки се въргалят навсякъде.
- Обличаш се с три пуловера, докато 14 годишният ходи по потник и те пита добре ли си.
- Понякога те забелязва, но най-обичайните звуци от устата му са  „Ъъъъ”?
- Водиш го на ушен лекар и докторът те уверява, че спокойно, всичко е наред със слуха му.
- Купуваш си мноого голяма  тенджера.
- В магазините пазаруваш като за малък, не- гурме ресторант. И хляб, много хляб.
- Домът ти, или поне голяма  част от него,  прилича и мирише на бърлога.
- Еминем  влиза  трайно в семейството.


Честита Цветница и от мен, приятели и все така да ни радват цветята, които отглеждаме!

Благодаря ти, неуютни генийо!

След преминаването на провокатори( аз предпочитам да ги наричам будители), светът никога вече не може да бъде същият. Залюлява се, завихря се, потъва, издига се, с две думи- излиза от статуквото и блатото. Моите лични провокатори биха могли да бъдат Кърт Вонегът, Дон Хуан, Фреди Меркюри, Гала(жената на Салвадор Дали), Джон Ленън, Бърни Кълвача, Алек Попов, Ева (Адамова) и …Камен Донев.
Вчера излизайки от филма „Уют“ благодарих на Всевишния за този подарък - присъствието на бъ...лгарска земя на този неуютен гений! Чух, че филмът е получил негативна критика и веднага отидох да го гледам. Признавам- и мен в началото леко ме подразни театралния формат, прекаленото викане и преиграване на актъорите, но постепенно някак влязох зад сцената и екрана и усетих, че Камен Донев, типично по камендоневски, е направил някакъв чисто нов продукт, който на мен много ми хареса. Толкова за формата. А по повод на съдържанието, критиките бяха насочени към това , че се осмиват и хиперболизират стари стереотипи- патриархалната простащина, байганьовщината и още по-лошия вариант- псевдо-интелектуалната профанщина. И че все по-малко хора се разпознават там, че им е чуждо и далечно.
Да, може би все повече българи биха искали да се отъждествят с персонажите от „Вездесъщият“ и “Love.net”, където софийски юпита се подвизаваха в суперлуксозни апартаменти и „лайгстайл“-ът им надскачаше средноевропейския. Да, ама – не! Всички ние носим в ДНК –то си поне капчица от камендоневските герои- ако не директно от баща или майка, то поне от дядо, прабаба или прачичо или стринка. Затова пълним залите на неговите предствления, затова толкова много се смеем през сълзи, затова и боли, затова ни е срам! А когато се срамуваме, обикновено критикуваме и отричаме! Но как да осъществим промяна и трансформация, порастване към добро, ако не осветлим негативното и отричаме сянката!?!
А после… после се случват хубави неща, ако е рекъл Господ!
Благодаря ти за прожектора, човече! За лазарния лъч и скалпела! Благодаря ти за смеха и катарзиса!