След преминаването на провокатори( аз предпочитам да ги наричам будители), светът никога вече не може да бъде същият. Залюлява се, завихря се, потъва, издига се, с две думи- излиза от статуквото и блатото. Моите лични провокатори биха могли да бъдат Кърт Вонегът, Дон Хуан, Фреди Меркюри, Гала(жената на Салвадор Дали), Джон Ленън, Бърни Кълвача, Алек Попов, Ева (Адамова) и …Камен Донев.
Вчера излизайки от филма „Уют“ благодарих на Всевишния за този подарък - присъствието на бъ...лгарска земя на този неуютен гений! Чух, че филмът е получил негативна критика и веднага отидох да го гледам. Признавам- и мен в началото леко ме подразни театралния формат, прекаленото викане и преиграване на актъорите, но постепенно някак влязох зад сцената и екрана и усетих, че Камен Донев, типично по камендоневски, е направил някакъв чисто нов продукт, който на мен много ми хареса. Толкова за формата. А по повод на съдържанието, критиките бяха насочени към това , че се осмиват и хиперболизират стари стереотипи- патриархалната простащина, байганьовщината и още по-лошия вариант- псевдо-интелектуалната профанщина. И че все по-малко хора се разпознават там, че им е чуждо и далечно.
Да, може би все повече българи биха искали да се отъждествят с персонажите от „Вездесъщият“ и “Love.net”, където софийски юпита се подвизаваха в суперлуксозни апартаменти и „лайгстайл“-ът им надскачаше средноевропейския. Да, ама – не! Всички ние носим в ДНК –то си поне капчица от камендоневските герои- ако не директно от баща или майка, то поне от дядо, прабаба или прачичо или стринка. Затова пълним залите на неговите предствления, затова толкова много се смеем през сълзи, затова и боли, затова ни е срам! А когато се срамуваме, обикновено критикуваме и отричаме! Но как да осъществим промяна и трансформация, порастване към добро, ако не осветлим негативното и отричаме сянката!?!
А после… после се случват хубави неща, ако е рекъл Господ!
Благодаря ти за прожектора, човече! За лазарния лъч и скалпела! Благодаря ти за смеха и катарзиса!
Вчера излизайки от филма „Уют“ благодарих на Всевишния за този подарък - присъствието на бъ...лгарска земя на този неуютен гений! Чух, че филмът е получил негативна критика и веднага отидох да го гледам. Признавам- и мен в началото леко ме подразни театралния формат, прекаленото викане и преиграване на актъорите, но постепенно някак влязох зад сцената и екрана и усетих, че Камен Донев, типично по камендоневски, е направил някакъв чисто нов продукт, който на мен много ми хареса. Толкова за формата. А по повод на съдържанието, критиките бяха насочени към това , че се осмиват и хиперболизират стари стереотипи- патриархалната простащина, байганьовщината и още по-лошия вариант- псевдо-интелектуалната профанщина. И че все по-малко хора се разпознават там, че им е чуждо и далечно.
Да, може би все повече българи биха искали да се отъждествят с персонажите от „Вездесъщият“ и “Love.net”, където софийски юпита се подвизаваха в суперлуксозни апартаменти и „лайгстайл“-ът им надскачаше средноевропейския. Да, ама – не! Всички ние носим в ДНК –то си поне капчица от камендоневските герои- ако не директно от баща или майка, то поне от дядо, прабаба или прачичо или стринка. Затова пълним залите на неговите предствления, затова толкова много се смеем през сълзи, затова и боли, затова ни е срам! А когато се срамуваме, обикновено критикуваме и отричаме! Но как да осъществим промяна и трансформация, порастване към добро, ако не осветлим негативното и отричаме сянката!?!
А после… после се случват хубави неща, ако е рекъл Господ!
Благодаря ти за прожектора, човече! За лазарния лъч и скалпела! Благодаря ти за смеха и катарзиса!
Няма коментари:
Публикуване на коментар