сряда, 16 януари 2019 г.

Огледало... или Не на пластмасата!


Магазин за левче. Никога не бих влязла в него, ако навън  не беше такъв студ и нямах още цели седем  минути до срещата наблизо. Но това е един от страничните ефекти на навика да си винаги навреме.

А за магазина- не ме разбирайте погрешно,  не съм снобарка и влизам понякога в такива, но някои са нечовешки кич. Чак обидно!  Този беше от тях.  Продавачката сякаш усети настроението ми . Опитът ми за естествена усмивка очевидно  не се беше получил.  Зададох някакъв тривиален въпрос , с което  съвсем провалих крехката  ни връзка.  Жената решително  стана и взе нещата в свои ръце. Съвсем буквално.  Грабна един моп и започна да ходи точно след мен и да заличава следите ми.  Чак пък толкова! Дали не си въобразявах?  Сменях посоката ,маршрута и скоростта, но мопът  беше плътно зад гърба ми.

- Оо, аз да не ви преча нещо?- чешитът в мен реши да се позабавлява.  Излезе от устата ми преди да  се усетя. Напоследък прави тези номера.

Не помня какво ми отговори. Не бяха думи, със сигурност, по-скоро някакви звуци.

В края на историята , все пак, купих нещо. Стори ми се не чак толкова лошо в магазина, а вкъщи видях , че е пълна глупост.

Психолозите твърдят, че нашите мисли,  решения и действия са резултат на 10 процента съзнание и 90 процента подсъзнание.

А и друго- че светът е огледало!

Ееех, лято!

Няма коментари: