- Роклята ви стои ве-ли-ко-леп-но! Стройна сте, нямате бюст. Чудна е!
Вцепених се. Чак пък толкова? Нямате, какво значи „нямате“? Внимавайте с думите, бе хора! Фин, изящен, дискретен, не натрапчив. Да продължавам ли още? Нямате! Как внезапно ми дойде! Току- те зашлевят отнякъде. Но не беше съвсем така, защото продавачката го каза така мило и категорично. За нея си беше чист комплимент! Погледнах я внимателно . Средна на ръст, средна като даденост, като цяло- средна. Такава реплика бих очаквала или от жена, моята категория, или от дама - пълната противоположност, на която или вече много ѝ е дотежало, или ѝ е омръзнало мъжете да я слушат с раздвоено внимание.
Не, продавачката не беше в никоя от двете категории. Какво ли тогава я беше вдъхновило?
- На комисионна ли работите? - изстрелях ключовата реплика на Джулия Робъртс от „Хубава жена“.
- А, не, не! Нищо не ни дават. - звучеше искрено и примирено.
Купих роклята. Нося я с удоволствие. Права е жената- седи ми ве-ли-ко-леп-но!
Няма коментари:
Публикуване на коментар