сряда, 7 януари 2009 г.

Ивановден


От вчера ми се ще да поздравя всички именници от 6 –ти и 7-ми януари, но нещо ме спираше. Музата хич я нямаше...Дали беше примряла от студ? Или нещо друго? Чудех се ...
Днес, докато си пиех кафето ми проблесна...Така популярното и хубаво име Иван някак ми навява мисли за Големия Брат Иванушка...който така безцеремонно ни спря кранчето с газта. И нямаме алтернативно гориво. Така безусловно вярваме на братушките, че не сме си подсигурили гърба. А на вън е минус... много. Парното е намалено драстично. Пестим запасите. Токът е ужасно скъп. И е едва началото на зимата...
Музата пак потрепери. Усетих я.
Този път не от студ. А от яд. След малко,обаче ,се усмихна, намигна ми и тихичко прошепна:
” Само няма да се плашите! Това е поредната врътка!"
Честит имен ден, скъпи именници !