понеделник, 22 октомври 2012 г.

Цялостна

Колко дълго съм си губила времето в напразно кахърене ( подклаждано от роднини и разни приятели), че имам разностранни интереси, занимавам се с много неща едновременно, разпилявам се, не се фокусирам и не се превръщам в тесен специалист и професионалист в никое от тях, че съм „многостранно развита” личност!
Даже като малка по едно време се подвизавах и в спортно училище като лекоатлетка и както може би се досещате- не бях първа в никоя дисциплина, но нямаше кой да ме победи в многобоя. ;)))
Доскоро  приемах всичко това по-скоро като дефицит и недостатък... Докато не разбрах, че просто съм холистична. Йееееееееееее!!!
Чудесна седмица на всички!

понеделник, 1 октомври 2012 г.

Противоматрично

Целият септември ми мина под мотото „ първи учебен ден”. И като една майка на първокласник не в първа младост, луднах на хилядна степен.
След едно дълго и относително безгрижно лято,изпълнено със смях , приключения и танци, се почувствах отново като малка, много миниатюрна гайчица в огромната машина.
Скачах като войник под тревога от леглото, а преди това се будех по няколко пъти на нощ, за да проверявам будилника, нервно припирах детето да бърза, чудех се какво да облека ( каква досада!!!),гримирах се  немърливо, хуквах през глава , вливах се в трафика, трескаво и тревожно търсех места за паркиране,докато разни паяци джиткаха наоколо, влачех тежка раница, влизах в едно ужасно шумно училище. (Не знам някой мерил ли е децибелите и фоновия шум, но не ми е ясно как се издържа цял ден там?)

С две думи-върнах се с пълна сила в матрицата, от която бях успяла да се поизмъкна. Всъщност стресираната бях аз, а не първолака.

Тези седмици си припомних моите ученически години, в главата ми звучеше Pink Floyd и наливаше масло в огъня с Аnother brick in the wall , стомахът ми се присвиваше от тревоги около понакуцващата ни образователна система.Замислях се какво ни дава, какво ни взема, какво ни струва...

Безспорно образованието е нещо изключително важно, но в какъв формат го получаваме? Колко би било чудесно ако се превърне в едно вълнуващо и обогатяващо преживяване и пътешествие?
Спирам дотук и премествам фокуса върху едни мои любими дзен камъчета, с които се лекувам в моменти на колебание и несигурност и се опитвам да намеря отново баланса:




Не се налага да излизаш от дома, за да опознаеш света. Нито да гледаш през прозореца. По-скоро обитавай центъра на своята същност, защото колкото повече ходиш, толкова по-малко узнаваш.

                                                                                      Лао Дзъ


Научи се да държиш хлабаво всичко, което не е вечно.

                                                                                     Мод Ройдън

Тежкият снеговалеж се стапя в морето. Каква тишина!

                                                                                       Дзен мъдрост

Ако всички часовници спрат, колко ще е часът?

                                                                                 Дзен мъдрост


Изправени пред вечността, планините са така преходни, както облаците.

                                                            Робърт Грийн Ингърсол


С един замах цялото ми знание бе изтрито!

                                                                     У Дън Хуей Юан