сряда, 22 декември 2010 г.

Моята 2010

Всичко започна с една доста сънена Снежанка и едно полу-заспало джудже.

Животните отдавна бяха отмърхорили. ;)
После се впуснахме в преследване на топлото в душата и тялото.



И се занизаха едни моменти...





















Появиха се и русалки. :)












Обичам този знак...на това място!














Даже ми се наложи да карам Формула 1, защото не стигаме още педалите.
Влизането-иди дойди, но излизането беше...мамма миа.

Дойде и десерта на лятото! И смени цветовете.









Почти в края на годината, на" Раковски" видях истински коминочистач!
И разбира се, показах всичко това на баба, която е вече на 92, но все така оценява моментите.
ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ, мили хора!!!

неделя, 19 декември 2010 г.

Последно предколедно мрънкане

Знаете митът, че ескимосите имали около 300 думи за сняг, нали?
Ние пък си имаме поне 30 различни походки за видовете сняг в милата родина.
Имаме си за лед.
За киша.
За прясно навалял, който ти влиза в обувките.
За по-твърд и хрупкав.
За почернял от сажди и изпарения.
Имаме походка за сняг с токчета и походка за сняг с апрески.
За стълби.
За пешеходни пътеки.
За спирката на автобуса.
За вътре в автобуса...

И не мога да спра да се изумявам на стотиците баби и дядовци, които непрекъснато джиткат и суперумело жонглират по леда
( е, някои път завършват в Пирогов, но не се отказват) .
За разлика от тях, горкият ми 35-годишен зет от Испания задължително пада всяка зима като дойде на гости , по гръб като хлебарка - безпомощен и поразен.

Е, друго си е закалката от соц-а, която и до днес ни държи влага, а и има защо...





Допълнение към " Зимата е за богатите" от миналата година
http://momenti-momenti.blogspot.com/2009/12/blog-post_22.html

вторник, 14 декември 2010 г.

Някои хора си нямат работа

...ама е весело,де. :)))
Хубави предпразнични и празнични моменти!


неделя, 12 декември 2010 г.

Пак за образованието

Слагам линк към едно интервю, което напълно резонира с последните ми тревоги и притеснения. Ако още не ви е попадало и ако се интересувате от темата- горещо го препоръчвам:
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/12/08/1007633_eva_borisova_predsedatel_na_asociaciia_roditeli/

И още нещо интересно:

петък, 3 декември 2010 г.

Блогът

... и разни други предновогодишни размишления



Започнах блога като израз на огромната ми фрустрация от безобразното застрояване на морето и планините.
Тъй като не искаха да публикуват никъде по вестниците снимковия материал и гневно- отчаяните ми вопли, не ми оставиха избор, освен да ги пусна в нета. Но поради ограничената ми технологична образованост и ЕГН-то направих блог и после си забравих паролата и почти година нямах достъп до него. После един лабиринт ми помогна да се опомня и да реша тази “елементарна” задача.
Сега връщайки се назад и преглеждайки темите, които са ме вълнували през последните 2-3 години виждам , че са няколко (това ако не е форма на самоопознаване):
унищожаването на природата;
комунистите като бедствие;
отровната тройна коалиция;
чалгата, вулгаризирането, опошляването, дебелащината и унизителното снижаване на критериите;
институциализираната религиозност и вътрешна бездуховност;
животните и техния магнетизъм;
природата в цялото си изящество и
разбира се - моментите. :)
Накрая чрез детето, стигнах на стари години и до майчинството, което пък с пълна сила ме върна отново назад към гореспоменатите теми, а заедно с това отвори и нови.
Така, че в момента съм тук:
Може да ме намерите сгушена и свита от неувереност и несигурност в новата ми мисия , или прекалено контролираща от страх да не сгреша и нараня, както и изпаднала в ярост срещу системата и матрицата, в която се опитват да ни вкарат
и примряла от сладостта на малките ръчички, които ме сгушват по магичен начин и недоволна от посегателството върху досегашната ми свобода и изпаднала в страх от бъдещето и какво ли не още.
Ох, поувлякох се малко, но ето ме - обратно в реалността.
А тя е един голям въпрос:
Какво ни чака занапред?

Знаете, че човек избирателно вижда и чува. И тъй като фокусът в момента е предстоящото постъпване в първи клас , отвсякъде ушите ми долавят едни и същи кахърни вопли на родителите - КОЛКО Е ТРУДНО в училище, колко са тежки чантите и как цялото семейство пише домашни!!!
Не знам вие как сте, дали само аз го чувам или има нещо сбъркано в системата? По наше време беше лесно, нали?

Дали образованието няма огромна нужда от сериозна реформа,
за да се адаптира към нуждите на НОВИТЕ ДЕЦА, а не да се опитва да ги натиква в ужасно отесняла матрица, да ги притиска и задушава, а после да ги обвинява в хиперактивност, липса на концентрация на вниманието и никакъв интерес?
Децата били виновни. Че е най- лесно. :(

Даже ми идват крайни мисли и идеи - да последвам примера на някои маргинални елементи и на не си пусна детето на училище, да търся алтернативни варианти на обучение или в най- вероятния случай да го отложа с една година с надеждата нещо в системата да се промени.

Всякакви идеи от вас са много добре дошли!

четвъртък, 18 ноември 2010 г.

понеделник, 15 ноември 2010 г.

сряда, 10 ноември 2010 г.

Да си припомним

Препубликувам тази закачка с миналото за по-новите посетители на блога - по случай 10-ти ноември:

http://momenti-momenti.blogspot.com/2009/06/blog-post_19.html

Колкото и да е трудно и понякога възтежичко ежедневието ни днес, ей Богу не ми се връща пак там!