вторник, 25 октомври 2016 г.

Есенно, извънматрично



Злато, икигай, магия! Жълточервено избухване. Полет, грация, земя. Ухае на печени дюли. Слънцето ме милва. Женски пазар и сладки кестени. Лениво примижали котки. Кумове и младо вино. Евгени бере сърнели. Вещици , тикви, бонбони. Огънят е художникът в камината. Златна медена пътечка по ръба на буркана. Сок от прясно набрани ябълки. Пуловер ме прегръща. Кафе,  кардамон и Джаз FM. Няма слънце, като есенното слънце! Гълъб на перваза. Дядо Коледа е тръгнал. Пчелният прашец танцува, разтворен в течен мед. Маниакалните странични ефекти на ранното ставане. Кога сменяха времето? Моменти, моменти…


Есента е десертът на лятото

четвъртък, 13 октомври 2016 г.

Есенно, матрично



Почнахме училище( да, и аз!). Ставаме в шест. Всеки ден.  Аларма ни изтръгва от топлата прегръдка на Морфей.  Тъмно е.  И  e студено. Времето до минутка  е разчетено. Бързаме. Изнервени сме и подвикваме. Лора е есенногладна и  непрекъснато сe намира в краката ми. Трафик, сиви дрехи,  сополи. Ровя в сайтове за екскурзии. Родителска среща.  Цецка Цачева и Доланд  Тръмп.  Учене по принуда, домашно, сълзи… Смалихме се.   В графика. Къде е шоколада? Оня, с лютите чушки.  Не е ПМС. И не ме разбирайте погрешно.  ;)

Обожавам есента!

вторник, 11 октомври 2016 г.

Спомени, спомени







Случката с учителката на Алекс по изобразително изкуство( която му казала, че е прекалено малък да рисува „такива неща“) ме върна обратно в моите ученически години. Първият ми „истински“ преподавател по рисуване беше в 5-ти клас. Научи ни как да творим жабки от хартия. В часовете правихме състезания , коя от тях ще скочи най- далеч.  А той се смееше и подскачаше повече от всички нас ( деца и жаби взети заедно). Веселба голяма! Ама го разкриха и го изгониха. После дойде другарката Раковска. Средна възраст, ледена, с голям черен кок. Заставаше отпред ,със змийски поглед и през зъби изсъскваше:
- Аз съм другарката Раковска! И обичам тишината! 


Толкоз! За русуване не спомена, та камо ли за изкуството въобще…Така, неизменно, започваше всеки час при нея . Нищо друго не помня от тези занятия. Явно съм ги изтрила като нещо ненужно. А много обичах да рисувам! После в гимназията, ей Богу, и един спомен нямам. Имахме ли въобще рисуване?  Лоша работа…
Днес скъпа моя приятелка ми сподели нейния „опит“ с учителката по изобразително изкуство на дъщеря си. Госпожата( вече не другарка) карала децата да прерисуват картини на Салвадор Дали и Ван Гог! Е ми това
e - някои хора не се шегуват и работят със замах! По психопатски!!!
Кой знае какви истории имате и вие за разказване… Весел свят, шарен свят!
Нека само спомени да има!  А не да ги изтриваме като болезнени, глупави, ненужни! 

 

четвъртък, 6 октомври 2016 г.

Пак се изложихме пред чужденците! ;)

Хахахаха- толкова се захласнах да спасявам децата и родителите от тежките раници и неадекватното, обременяващо „ образование“ в родината, че чак сега виждам това. А то май днес се разглежда:
„С други думи, Висшият адвокатски съвет твърди, че, за да пресечете на пешеходна пътека, вие трябва:

1. Да съобразите скоростта и отстоянието на приближаващия автомобил.
2. Да подадете сигнал с ръка, за да покажете, че ще пресичате.

Според ВАдвС двете изисквания са не само задължителни, но и следва да бъдат изпълнени кумулативно (едновременно).“

Нямам думи! Мислех че Камен Донев във „Възгледите на един учител за народното творчество“  се е шегувал, но се оказва, че си ни е предупреждавал човека!
Само се чудя  чужденците , които идват в България, кой ще ги предупреди?  По КПП-тата трябва да раздават инструкции. Защото, милите, те  си живеят в блажена заблуда , че „ пешеходна пътека“  си е „пешеходна пътека“!

събота, 1 октомври 2016 г.

Все още има рицари



Хораа, не мога повече! От три дни проглуших мрежата с проблема с тежките раници и познайте тази сутрин 12 годишният ми син какво ми сервира? Беше безкрайно горд да ми съобщи, че освен своята, носил и раницата на любимото си момиче, защото била прекалено голям товар за нея . Божеее, да се смееш ли, да плачеш ли…
Добре, че е събота!