четвъртък, 2 август 2018 г.

Ето го пак!


Ето го пак! Сюрреализъм в действие.  Сребърносиво небе и море  и тромпетист в изоставена сграда!<3 p="">


А ето го и УОЛИ, щастлив и в домашен вариант( който е чел предишния пост ще разбере). 😊

понеделник, 30 юли 2018 г.

Неделна е нощта!


Дъхава лятна вечер. Песен на щурци, тук  там- кукумявка и бяло вино. Аромат на вълни и смокини. Залез- картичка! Но нещо й пречи. На скалата над морето от години нещастно седи започната двуетажна постройка. Сив бетон с дупки. Малко  прилича на Уоли- със самотни, търпеливи очи. Би била симпатична, но на друго място и в друго време. И други стопани! Напомня ми на погрозняло от мъка дете на алчни, глупави родители.         
Искам, но някак не мога да свикна с тази гледка.
Въздишам със смесени чувства. И, о, небеса! От някъде долавям приказен звук на тромпет. Разгръща се протяжно и лятно. Гершуин. Съмъртайм! Очите ми го търсят трескаво в тъмнината  и с възхита го откриват. На  втория етаж, на самия ръб на Уоли, млад Дон Кихот с тромпет и чувство! Тялото му сякаш танцува и се слива с морето.
Благодаря ти за настроението, човече! Обичам те, който и да си!
Вълшебството е живо! Надеждата е жива…

петък, 13 юли 2018 г.

Сутрин



През огледалото надниква старостта.
Отмествам рязко поглед към...света.
А там е радостта от босите крака,
смелата безкрайност,
 полета,
децата,
смеещата се душа.

неделя, 8 юли 2018 г.

Вкъщи 💝



Превръщам се в пясък.
Дeрвишко завихряне.
Плясък.
На вълни, на риба,
на гларус.
Притихване.
Далеч от шумния блясък.
Прибирам се вътре във себе си.
Древно усмихване.

събота, 30 юни 2018 г.

Баланс, моля!

Сутрин. Еретични мисли за  коняк и камина, а иначе- кафе с мед, кардамон и жилетка. Неизбежни чадъри. Кодове жълти. Прелели реки. Сдухани хора. Мокри крака в неподходящи обувки. Морето не е решение. Нито нашето, нито гръцкото. Слънцето е в изгнание. Миналото лято прекали. Може ли без драма?! Баланс, Оооом…
Жадувам мека милувка. Хайде, бе, лято!

петък, 1 юни 2018 г.

Изгряващ кон и други красотички





"На 12 години вече можех да рисувам като Рафаело, а ми бе нужен цял живот, за да се науча да рисувам като дете.“ Пабло Пикасо.
Честит празник, вълшебници!!!