четвъртък, 29 юни 2017 г.

Маймуна




Няма нищо по-хубаво от това да идеш на кино без пуканки в ръка. И никой да не хрупа наоколо!

Добре де, разбира се, че има и по –хубави неща. ;) Но и това е едно добро начало.

От три дни съм свободна да правя каквото си искам и разбира се отидох и в Дома на киното да гледам „ Маймуна“. Отдавна го дебна. Навън беше 34 градуса, в салона бяхме 10-тина души, престрашили се да прекосят изгаряща София. В публиката имаше и десетгодишно момченце.

В салона беше приятно задушевно. Като в семейство. Нямаше я дистанцията и консуматорството на Арените. Вдишах дълбоко. Пак бях на двайсет.

Филмът беше чудесен. Притихнахме! Това е изкуството. Ставаш тих и мирен, и спокоен. Животът е вън, но ти си вътре…в себе си. На най-уютното място!

Безкрайно приятната изненада беше, че след прожекцията се появиха създателите на филма, за да си поговорят с нас, зрителите. С бира в ръка. Е, това ако не е елитарност! Знам, че съм късметлийка и благодаря всеки ден.

Детето от публиката каза, че това е най-любимият му филм. Гледа го за пръв път, но Спайдърмен, Айрънмен, Бързи и яростни избледняват бързо и яростно.

София никога не е изглеждала толкова красива, както във филмите на Димитър Коцев- Шошо. Няма как да си превел „ Бърни кълвача“ на Том Робинс от английски и да останеш недокоснат, знам.

 

* * *

Не е лесно да си влюбен тийнейджър, тежко е да си травестит в матрицата - неразбран, самотен и ранен, изтощително е да чакаш всеки ден извънземните с клонинги до теб ,трагикомично е да изпаднеш в кома с усмивка на уста , точно когато си осиновил маймуна, ужасно е да слушаш опера, когато не я понасяш, но накрая тя да ти  спаси  живота, пардон...не съвсем. А накрая …накрая любовта бавно, нежно, но твърдо грабва руля. И дядо Коледа е винаги наоколо.

 

„ Да видиш в грозното- красиво“ е мотото на филма. Дали да не си го направим и в живота? Аз съм- за!

Гледайте „ Маймуна"!

 

понеделник, 26 юни 2017 г.

Restart


Обичам юни, котки, много вода, колчета с бъдещи домати, последни череши, малки нощи…Еуфорична безграничност. Началото!

 

понеделник, 19 юни 2017 г.

Ценител



Елегантен господин на преклонна възраст спира удивен в парка, сваля бялата си шапка и заговаря двете възрастни дами на пейката:
- Извинете за безпокойството , мили дами, но може ли да ми отговорите на един въпрос?
- След като така вежливо попитахте, не можем да ви откажем. - по- смелата от двете се усмихва и пак е на двайсет.
- Защо жените са по- красиви от мъжете? Защо?
- Защото нямате очила.- опитва се да остроумничи другата....
- Не...не е това. Просто ви обичам. - и кротко отминава като намества с достойнство шапката си.

сряда, 3 май 2017 г.

Къщата и...моментите

Всичко започна така :)


Не, всъщност всичко започна така. ;)





И така...









После веселбата сама дойде. Педро, както винаги снима. Повечето снимки са благодарение на него. Gracias, Pedrito!








E, не може и без селфита.


Винаги съм мечтала за такива прозорци.

.
И такава кухничка.

Ето и една прекрасна малка моделка.

Без нея не е така пълно, нали?

Спокойно- ето я пак!
Баня.

Гледка!

Спалня.

И още едно прекрасно моделче.

Гледка- море със смокиня.

Ааа, появи се корабът с червените платна.

И печка- за по-хладните есенни дни.

Още един модел- от животинското царство.

Модел, който се мисли за котка, а доста тежи.

Доста любим модел, както виждате. ;)

Всяка вечер имаме подарък- различни гледки. Ето тук- сякаш много Христосовци ходят по вода. ;)

Залез.

Птици...

Гъба.

Ню Йорк в облаците. Видяхте ли го?

Края на август наблюдаваме щъркелите.

Във ветровит ден изглежда така.

И така.

Конете обичат това място. Имат вкус. ;)

Коне, смокини и празна чаша. Малко мръсна. ;)

Елате ни на гости!

Края на май цъфна юката.

На Еньов ден правим маскаради.

Даже ни посети Ironman.

И такива работи се случват.

Не само деца се наслаждават на мястото. Това е любимата ми баба.

Баба и луната. Обичам тази снимка!

Това е за любителите на зимата.

Аз, лично, предпочитам лятото.

И пицата на плажа.


July Morning. И любими романтични муцунки.

Лора и Милена.

Някои вечери...

Дъжд!

И пак- корабът с червените платна. Пожелахте ли си нещо?