неделя, 14 октомври 2018 г.

Лили Рибката


Толкова много критика чух по повод „Лили Рибката“, че бях напълно сигурна, че ще ми хареса. Филмът, обаче, надмина очакванията ми! Ненапразно го дебнах цяло лято и се плашех, че докато се върна в София, ще са го свалили от екраните. Е, в едно единствено кино успях да го открия и платих два билета, за да ми го пуснат персонално. Хора, много изпускате - гледайте го , докато е време! Не знам за децата( Алекс отказа да дойде с мен), но за родители( и не само) е чудесно преживяване. Има закодирани и не толкова скрити послания, много позитивизъм, хумор, мъдрост и извечната българскa езическа слабост към магичното и надматричното. Да, става въпрос за „различните“,"необикновените", но те са най- интересни! И са сред нас, защото се опитват нещо да ни кажат.
„Който има очи, ще види. Който има уши, ще чуе”.
Понякога се отчайвам от повърхностните, но за сметка на това високопарни и агресивни „критици“.
Но само понякога...
Филмът е необяснимо хубав, както са необяснимо хубави , хубавите филми! Филми, които потвърждават думите на Трюфо, че киното (изкуството) е по-съвършено от живота.

петък, 21 септември 2018 г.

Благодаря ти за усмивката, човече!


Знам, че с тези ремонти по софийските улици е много трудно да си точен, но вече започвах сериозно да се изнервям . А най- вече исках да седна. Огледах се наоколо и видях едни не толкова супернеудобно
изглеждащи паркинг колчета. Ставаха за лека почивчица. Прежалих белия си панталон и тъкмо  подготвях за паркиране едни  хубави задни части, когато ме стресна  глас. Глас, който извика:
- Не сядайте там!
Скочих като първокласничка и на мига в мен се събудиха всички травми от соца, когато всичко беше забранено и много ни се караха за какво ли не. Почти непрекъснато. Или поне на мен.
- Стреснах ли ви?- учудващо мило прозвуча гласът. За разлика от тези в моята глава.
- Да, стреснах се! – в соца нямаше да си призная, но сега съм някак поомекнала.
- Тук въобще не е удобно! Елате да седнете на пейката вътре, при мен.
- 0, колко мило!-отвърнах на симпатичния портиер- пазач- касиер и седнах във великолепната градина.- Предполагам, че е чудесно да работи човек на такова красиво и зареждащо място.- заподмазвах се.
- Амиии! Ужасно е скучно! Добре, че ви видях, за да ми мине по-интересно деня. А вие какво носите- катастрон?
- Не знам как се казва. Май са някакви листа за рисуване, големи. Не съм сигурна.

И така потече някакъв лек разговор, докато  не ми се обади жената ,която чаках .
- Трябва да тръгвам!  Драго ми беше да побъбрим и благодаря за пейката!
- Моля, моля! Пак заповядайте. Ама, наистина,  елате някой ден, ще ви пусна безплатно.
- Може, то не се знае…
- Само ми припомнете коя бяхте.
- Оооо - леко се засегнах. Мислех, че съм оставила по-трайни следи.-  Е, добре, де -  ще кажа, ще кажаа ...колче.
- А, не, не-  нека паролата ни бъде катастрон.

Обичам София през есента! Обичам есента. Обичам София!

сряда, 19 септември 2018 г.

Мона Лиза в есенна София



Есента! Щедра и препълнена
от слънцето и любовта на лятото.
Като натежала жена в нежно очакване.
Топла, спокойна,
доволна и блага.
Лекичко усмихната и мълчалива
като Джокондата.
Магнетично пазеща
минали и бъдещи тайни.

вторник, 11 септември 2018 г.

Обикновени хора


                                                              С обич към обикновените хора на Америка и нека ужасът oт тази дата никога не се повтори!



Когато се настройвам на най- нежна вълна, почти като към дете,  пред очите ми изниква  Джо. Макар, че когато го види човек, едва ли точно нежност ще е първата му асоциация. Бивш бейзболист,  доброволец във войната във Виетнам, любител на  бързи  мотори и високи  технологии,  расов здравеняк, приличащ на красиво остаряващ лъв.

Запознанството ни прилича на един стар виц, може би сами ще се сетите. ;)
Имах тежка травма на коляното и едва пристъпях, когато ме настигна ( не че беше трудно) симпатичен мъж и ме заговори с репликата:
- Нещо куцаме, а?

Това така ме развесели, че смехът отиде в коляното ми и го излекува! Винаги ми действа така този човек. Каквото и да каже, от мен бликва веселие. И не е просто прословутото американско позитивно мислене. Много повече е от това. 
Макар навехнатото коляното, работех като масажен терапевт, а той стана моят най-лоялен  и щедър клиент.

Срещнах го отново след 14 години,  които за него са били и хубави,  и лоши. Как то и за мен.  Беше се пенсионирал и веднага след това преживял почти смъртоносна катастрофа с мотора си.  Малко поостарял, но някак съвсем малко. По-скоро бе станал по-добра версия на себе си. По-обран и балансиран. Чарът струеше все  така мощно от него.  Mощно, но меко и ненатрапчиво.   Леко накуцваш, горд и смирен , благороден лъв.

Така и не успял напълно да се възстанови, макар многото операции и сега тушираше болката, когото дойде, с масажи, мед  и марихуана.

Когато чух за семинара веднага му казах и той с радост прие да дойде с мен. Беше някаква нова надежда- представяха иновативен метод за възстановяване  на ставни проблеми чрез инжектиране на стволови клетки. Дойде да ме вземе от къщи със зашеметяващата си кола, грижливо бе подбрал музиката за из път и ме заведе по обиколен маршрут, така че да се насладим да омайващи гледки. Макар че хич  не съм любител на снега, искрено се развълнувах при   вида на нехарактерен за тази част на Калифорния кристално бял, блестящ връх на планина.  Знаех, че не е безразличен към компанията ми, но не исках да го окуражавам и залъгвам.

На семинара хората бяха по-скоро на негова, отколкото на моя  възраст, а две дами почти веднага се залепиха за него и му предлагаха техните масажисти и други алтернативни терапии. Той  деликатно отказваше и с гордост ме посочваше:
- Това е моят терапевт!

След това… След това си тръгнахме. Не ме покани на обяд, макар че беше време. Никога не прекрачи границата. Бях омъжена жена , омъжена за друг  лъв. Друг  великолепен екземпляр! Благородно ме закара до вкъщи. А  по пътя обратно  пак звучеше красива музика. 
Stairway to Heaven. 
Стълба към небето, в кола с двама души. И двамата - по-добрата версия на себе си. 
Слушахме притихнали и почти не говорехме. Тишината беше зеленикаво-лилава на цвят. Малко приличаше на Северното сияние. Калифорнийско Северно сияние на връщане от  семинар за възстановяване на дегенеративни ставни проблеми.

Когато си тръгвах от Калифорния, плаках. Плаках за гледките, за хората с тяхната толерантност и обикновеност, за климата и красотата, за Боб и Даниелка, за Наташкини, мис Ратуел, Пурешка, Дженифър, за Джо…



неделя, 26 август 2018 г.

Неделна Ева


Когато сънена и топла, рошава и босонога,
отидеш до смокинята,
откъснеш най-сладката и я разделиш с любимия мъж и няма никакви беловласи старци наоколо да назидават,
после поглеждаш към морето и съзираш ято чайки, които танцуват нагоре- надолу като разпиляна седефена огърлица,
а за десерт виждаш три подскачащи възторжени делфинчета съвсем наблизо,
освен това не духа, не вали и е неделя,
джеткаджиите още спят и е божествена тишина,
в този миг, в главата ти някак естествено зазвучава един познат дрезгав глас,
които ти напомня колко е прекрасен този свят, все пак! 💝

събота, 25 август 2018 г.

Размисли в хамака


Ох,  току-що чух по радиото за някакво гениално момиченце – китайче , което свирело на някакъв музикален инструмент по 12 часа всеки ден. И всички в студиото бяха толкова възхитени и хвалеха  това трудолюбие и въобще трудолюбието на китайския народ.  Наистина са изумителни! Във висшите учебни заведения в САЩ, може би и другаде по света, но нямам поглед,  китайците са най- много и са на първите места по-успех, особено момичетата.  Китайците, китайците… Те ли ще са следващата сила в света и накъде ще ни поведат?  Добре, но…! В мен се надига някакво негодувание- дали от ленивата ми природа на зодия телец и всички останали от семейството- лениви лъвове, дали от лятното лежерно настроение, но си мисля, че и това не е пътят на човечеството. Не може работата да е най-важното, трябва да има място и за съзерцание , за  празнота, за себеосмисляне, за творчество, за удоволствие.  Даже си мисля, че това  музикално малко момиченце е подложено на сериозен психически тормоз и обречено на лисващо детство, което кой знае как ще се опита да запълни по-късно. Но  може би пък човечетсвото ще се радва на следващия гений.  Но каква е цената?
А бе защо не си отивам  на плажа? Омммм…

четвъртък, 2 август 2018 г.

Ето го пак!


Ето го пак! Сюрреализъм в действие.  Сребърносиво небе и море  и тромпетист в изоставена сграда!<3 p="">


А ето го и УОЛИ, щастлив и в домашен вариант( който е чел предишния пост ще разбере). 😊