понеделник, 13 ноември 2017 г.

Капанът е с вкус на малиново сладко


Моето Бъркли!

Чар и магия! Черна и бяла. Розова и шарена.

Сладост от ноемврийски смокини, омая от жасминови храсти.

Палми и хълмове.

Ослепителни цветове и сив, нестихващ трафик.

Гларус на перваза, койот по тротоара, енот в градината.

Побелели босоноги хипари. Духът на 70-те, с раница на гръб и марихуана в ръка... не иска да си тръгне. А по улиците ходят роботчета -доставчици.

Брилянтни мозъци и невинно безумие.

Къщи за милиони и домове по спирки и градинки.

Блестящи зъби или няма зъби.

Водовъртеж и лежерност.

Професори с раста.

Велосипедисти. Зелена идея. Антитръмпизъм.

Трогваща толерантност и некъпани клошари.

Деликатност и натиск.

Хапещо слънце.

Пари, надпревара , жълт прах.

Усмивки, умора.

Free spirit e утопия.

Капанът е с вкус на малиново сладко.

Хаос и ред.

Много ум и много лудост.

И аз в тази биполярност, влюбена в Бъркли ,

търсеща центъра си.





Биполярен свят


Първо усетих хаоса. После я видях.
Автобусната спирка, така чиста сутринта , сега изглеждаше ужасно. Сякаш боклуджиите стачкуваха от седмица, или разярени фенове след загуба бяха събаряли кофи. В най-добрия случай фамилия еноти навярно си бяха устроили пиянско парти.
Жената изглежда се чувстваше съвсем комфортно в целия този безпорядък. Сякаш беше в хармония с вътрешния й свят. Дали пък не го бе сътворила тя? Притихнала, наблюдавах сцената. Клошарката бе превърнала спирката в нейна къща. Отвореният й куфар се усмихваше слънчево в ъгъла. От него започнаха да излизат все повече принадлежности. Радио весело засвири на скамейката, одеяло й придаде мекота и уют. Жената ту лягаше, ту сядаше и се заглеждаше нанякъде?. Какво ли се случваше в главата й? Дали беше тъмно, светло, шарено...
Хората минаваха покрай нея, отнесени в себе си.
Чаках автобуса на разстояние, но не я изпусках от очи. Какво ли още ще се случи?
За сега лудостта е спокойна, но докога?
След минути се появи буркана с жълтото съдържание. Приличаше на супа, която им раздават в приютите. Жената извади гребен, среса се и го сложи на пейката. Отвори буркана и внимателно  започна да маже лицето си с ,оказа се, жълто-оранжев прах. Заприлича на тена на Доналд Тръпм , само че в още по- гротескноклоунски вариант. Замижа срещу слънцето с видимо доволство.
Автобусът ми дойде.
Жената нямаше и тридесет години.