сряда, 31 март 2021 г.

Пандемията- какво научихме за една година?


 От март  до март. 

Какво научихме за една година?

Научихме, че:


o Няма да има камиони и чували с трупове.

o Ще има какво да ядем.

o И с какво да се бършем.

o Маските могат да бъдат всякакви- истински, фалшиви, вътрешни, външни.

o Някои хора се плашат повече от други, но недосегаеми няма. Който не се страхува от коронатата, се ядосва на мерките, така че пак излиза от баланс.

o Светът не се е променил кой знае колко от шест века насам. В „Декамерон“ на Бокачо по време на чумата, хората пак са се разделили на две групи- уплашени и живеещи като за последно.

o Всяка от двете групи мисли другата за заблудена.

o И нашите деца, като австралийските от филмите , могат да учат дистанционно.

o Майките са най-издръжливите същества във вселената.

o Офисите са излишен разход.

o Без много неща можем.

o Най-вече можем без Щаба.

o Униформите от телевизора са временно явление.

o ФБ творчеството и смеха са страхотно лекарство.

o Някои президенти се оправят от короната за три дни.

o Ваксини могат да се направят за 8 месеца.

o Бързата работа е срам за майстора! 

o Бил Гейтс си е Бил Гейтс. Няма изненади.

o Когато някои много губят, други много печелят.

o Ваксината БЦЖ не ни пази особено.

o Слънцето е много по-добър източник на вит. Д от капките.

o Занзибар е нелоша дестинация.

o Телевизорът може да е източник на стрес и болести( не че не го знаехме и преди).

o Противоречивите послания са опасни за здравето ако нямаш вътрешен радар.

Съболезнования на всички загубили близки и любими заради ковида. Съболезнования на всички, загубили близки и любими не заради ковида.

Да видим какво ще научим и кажем след още една година…

вторник, 30 март 2021 г.

Короната- една година вече!

Както повечето съвременни истории и тази започна точно така - от телевизора и компютъра.

Отначало малко се поуплашихме! 😉

После още повече ни стреснаха, надъхаха и разделиха. 

Всеки заплува в свой собствен коридор.

Или по-скоро истината беше някаква такава...

Карантинираха ни и си седяхме по балконите.




                                 Появи се нов феномен- онлайн обучение
                                 и родителите се намерихме в такава ситуация.


Диванната армия качи някое и друго килце.

Някои и десетки килца.

По новините ни заливаха с двусмислици, от които леекичко ни се завъртя главата.

А светлината в тунела беше някак далечна.

Светът се се раздели на горна и долна земя.

Ние не искахме разделение, а близост.

В един момент съвсем се закучи.

Свободата изглеждаше непостижима.

Ние тъгувахме и мечтаехме.

Да, наистина! Стига!

Животът е прекрасен!

Нищо, че Онази с косата е винаги наоколо.

Природата и без нас ще се оправи.

За ваксините какво да ви кажа? Всеки сам да си реши.

Слънцето си е там и без да го подпираме.

All we need is love!
Tam, ta, da, da dam

Да бъде! <3




 

понеделник, 22 февруари 2021 г.

Морето, вечното


                                     


                      Хладна къща.

                      Оголяла смокиня.

                      Отражение, спомени.

                      Морето през зимата. 💙💜

понеделник, 12 октомври 2020 г.

След залезите има изгреви

 Когато любовта си тръгне,

не взима ни куфар, ни шапка.

От страх навикът да не я върне

бяга бързо, даже може и по джапанки.

Подушила по животински свободата,

в стари капани не иска да  влиза.

Някъде я викат, чува в тишината,

прегръща първо себе си, нежно тя от комата излиза.

Когато излекува душата наранена

не бърза, чака силата на времето,

ще може да пристигне, отново окрилена,

да посади, където има почва, семето. 💖


вторник, 21 юли 2020 г.

Вълшебството на малките неща


Точно си мислех, че „моментите“ са ме напуснали, когато днес, между гларуси и котки, волно ме настига един:
В нещо като градинка, чудно красиво момиченце, на около 7- 8г. върви право към мен и протяга ръка да ме хване. Леко се сепвам в това ковидово време, оглеждам се наоколо и приемам поканата.
-          Трябва да дойдеш и да ми помогнеш. - директно започва тя.
Тръгваме... нанякъде. Оглеждам се за паднали деца, ранени животинки, счупени кукли или колела. Детските неволи и те край нямат! 😉 Стигаме до едно дърво.
-          Качи се да ми набереш сливи, че аз не могa!
Ами - това е!
#Вълшебствотонамалкитенеща

понеделник, 6 юли 2020 г.

Мога да го слушам вечно



Мога да го слушам до безкрай,
дарява ме със глътка вечност.
Дали е моят персонален рай
или е на цялото човечество?!
Разбрала е душата на Хемингуей,
че хората далече от морето
не яхат толкова често небесния сегуей
във сладко бягство от битието. 😉


петък, 3 юли 2020 г.

Чаша лято



Чаша кафе по иэгрев,
чаша вино по эалеэ,
чаша море преэ деня,
чаша эвеэди преэ нощта.

#чашалято