четвъртък, 21 септември 2017 г.

Wisdom of the day

„Ние сме тук, на Земята, за да се размотаваме насам-натам. Не позволявайте да ви разправят друго.”
Кърт Вонегът

Честит 21-ви септември и не (се) взимайте много насериозно! ;)


петък, 18 август 2017 г.

О, времена! О, нрави!


Осем часа вечерта.  Прекрасна лятна вечер. Китна малка къщичка с просторен двор.  Омайно се носи шумът  на вълните. Симпатично семейство на средна възраст разговаря:

Жената:
- Хапнахме добре. Айде  сега да те бия един баскетбол.
Мъжът:
- Става! Но чакай да си измия първо чиниите.
През това време, в стаята си,  синът им рисува ли, рисува…
Началото на 21 век.
Kакъв ли ще е краят му?

 

 

понеделник, 7 август 2017 г.

Как?



Когато вътрешното ти дете се разлудува и с предоволно, пълно  с диня коремче решиш да влезеш в морето този път само по бельо (споко-няма никой  наоколо), слънчеви очила и  слънчева  шапка и да плуваш под вода възможно най-дълго, ей така просто само за идеята, лудостта и кефа, се питаш едно… само едно, единствено нещо: Как да задържиш вътрешното лято? Как?

петък, 4 август 2017 г.

Прегръдката на Август


Щастието е отпускане.

Шампанско от подводни мехурчета.

Гореща голота върху скалите.

Тръгваш и Нещо те води.

Изхвърляш  изморена глава.

Прегръщаш радостно солено тяло.

Август е дете.

Нестъпвало в училище.

четвъртък, 29 юни 2017 г.

Маймуна




Няма нищо по-хубаво от това да идеш на кино без пуканки в ръка. И никой да не хрупа наоколо!

Добре де, разбира се, че има и по –хубави неща. ;) Но и това е едно добро начало.

От три дни съм свободна да правя каквото си искам и разбира се отидох и в Дома на киното да гледам „ Маймуна“. Отдавна го дебна. Навън беше 34 градуса, в салона бяхме 10-тина души, престрашили се да прекосят изгаряща София. В публиката имаше и десетгодишно момченце.

В салона беше приятно задушевно. Като в семейство. Нямаше я дистанцията и консуматорството на Арените. Вдишах дълбоко. Пак бях на двайсет.

Филмът беше чудесен. Притихнахме! Това е изкуството. Ставаш тих и мирен, и спокоен. Животът е вън, но ти си вътре…в себе си. На най-уютното място!

Безкрайно приятната изненада беше, че след прожекцията се появиха създателите на филма, за да си поговорят с нас, зрителите. С бира в ръка. Е, това ако не е елитарност! Знам, че съм късметлийка и благодаря всеки ден.

Детето от публиката каза, че това е най-любимият му филм. Гледа го за пръв път, но Спайдърмен, Айрънмен, Бързи и яростни избледняват бързо и яростно.

София никога не е изглеждала толкова красива, както във филмите на Димитър Коцев- Шошо. Няма как да си превел „ Бърни кълвача“ на Том Робинс от английски и да останеш недокоснат, знам.

 

* * *

Не е лесно да си влюбен тийнейджър, тежко е да си травестит в матрицата - неразбран, самотен и ранен, изтощително е да чакаш всеки ден извънземните с клонинги до теб ,трагикомично е да изпаднеш в кома с усмивка на уста , точно когато си осиновил маймуна, ужасно е да слушаш опера, когато не я понасяш, но накрая тя да ти  спаси  живота, пардон...не съвсем. А накрая …накрая любовта бавно, нежно, но твърдо грабва руля. И дядо Коледа е винаги наоколо.

 

„ Да видиш в грозното- красиво“ е мотото на филма. Дали да не си го направим и в живота? Аз съм- за!

Гледайте „ Маймуна"!

 

понеделник, 26 юни 2017 г.

Restart


Обичам юни, котки, много вода, колчета с бъдещи домати, последни череши, малки нощи…Еуфорична безграничност. Началото!