понеделник, 12 октомври 2020 г.

След залезите има изгреви

 Когато любовта си тръгне,

не взима ни куфар, ни шапка.

От страх навикът да не я върне

бяга бързо, даже може и по джапанки.

Подушила по животински свободата,

в стари капани не иска да  влиза.

Някъде я викат, чува в тишината,

прегръща първо себе си, нежно тя от комата излиза.

Когато излекува душата наранена

не бърза, чака силата на времето,

ще може да пристигне, отново окрилена,

да посади, където има почва, семето. 💖


вторник, 21 юли 2020 г.

Вълшебството на малките неща


Точно си мислех, че „моментите“ са ме напуснали, когато днес, между гларуси и котки, волно ме настига един:
В нещо като градинка, чудно красиво момиченце, на около 7- 8г. върви право към мен и протяга ръка да ме хване. Леко се сепвам в това ковидово време, оглеждам се наоколо и приемам поканата.
-          Трябва да дойдеш и да ми помогнеш. - директно започва тя.
Тръгваме... нанякъде. Оглеждам се за паднали деца, ранени животинки, счупени кукли или колела. Детските неволи и те край нямат! 😉 Стигаме до едно дърво.
-          Качи се да ми набереш сливи, че аз не могa!
Ами - това е!
#Вълшебствотонамалкитенеща

понеделник, 6 юли 2020 г.

Мога да го слушам вечно



Мога да го слушам до безкрай,
дарява ме със глътка вечност.
Дали е моят персонален рай
или е на цялото човечество?!
Разбрала е душата на Хемингуей,
че хората далече от морето
не яхат толкова често небесния сегуей
във сладко бягство от битието. 😉


петък, 3 юли 2020 г.

Чаша лято



Чаша кафе по иэгрев,
чаша вино по эалеэ,
чаша море преэ деня,
чаша эвеэди преэ нощта.

#чашалято

сряда, 1 юли 2020 г.

Таэи луда, луда 2020!

Когато на 1-ви юли в 5:30ч. се събудиш не от великия хит на Юрая Хийп, нито от крясъка на чайки, а от бордото настойчиво кукуригане на петел (Бог знае от къде се взел), благодариш му набързо и скачаш да не изпуснеш събитието на месеца, но  на мястото на изгряващото огнено кълбо се е настанил огромен облак с формата на къща и хич не иска да помръдне, чакаш и си спомняш  странния подбор на снощните песни от близката дискотека-
„ Боят настава, тупкат сърца ни -
ето ги близо наште душмани.
Дързост дружина вярна сговорна-
ний не сме веке рая покорна!“ ,
 веднага последвана от :
“I am a Barbie girl in a Barbie world.
Life is plastic, it’s fantastic.”,
усмихваш се някак накриво, хващаш се сама за косата и се издърпваш за пореден път, сещаш се, че годината е 2020, опитваш се да разгадаеш символиката, после даже не изчакваш слънцето и пак си лягаш...

вторник, 24 декември 2019 г.

Старо Желязо, графити, изненади, старо и младо вино


Когато Теди ме покани за първи път на спа в Старосел, веднага се съгласих- първо това беше предложение от Теди, второ-  много хубави неща  бях вече чувала за Старосел. 
Теди.... всеки би трябвало да има в живота си по една или един Теди! 
Е, при вас може да е Ники, Тони, Алекс, Боби.
Приятелство от гимназията- знаем  всичко една за друга, виждали сме си и ангелите, и дяволите. И въпреки това  или пък точно заради това продължаваме да се обичаме! 
Безценно!
Това, което надхвърли очакванията ми, обаче, беше Староселското преживяване. Тръгнахме рано, с идея да се мотаем по пътя и да не бързаме.
 Нашето си женско, бавно, благо време.
Бяхме си го заслужили!


 Първото, което ни извади от транса на сладките, нескончаеми приказки, беше село Старо Железаре! Изведнъж пред смаяните ни очи се появи Тръпм!  Е - не истинският  де, опазил ме Господ, но едно доста добро негово подобие, изрисувано на стена.  Докато се опомня и помоля Теди  да спре,  Тръмп се стопи, но пък минахме  покрай други знаменитости. 

Трябваше да се снима!

Първо се озовахме пред нея- очарователната Анджелина! Не с един, а с два пистолета в ръце! В Балканска държава се намираше, все пак!






После видяхме Майкъл, Леон и още нещо.







Усмихнахме се на тази " идилия сред урбанизация".




Установихме, че будистка и комунист могат да се чувстват съвсем комфортно до православна църква.



Припомнихме си  вдигнати  назидателни пръсти, длани, ръце. Поздрави разни!




Това тук- малко не се чете. ;)




Е, това си е by default!



Веждито, самодоволен , с пура в ръка, на красива ограда!





А точно срещу него, зад кофите за боклук, изрисувани на женската тоалетна- лейди Ди и Меркел. 
Ей, Богу- не я схванах тази концепция!





А от другата страна, от към мъжката тоалетна учудено, опулено, закачливо надзърташе 
Mr. Been. Изглежда нямаше нищо против.






Качвам и разни други графити, като оставям коментарите за вас.



















Тръмп така и не го открихме отново по криволичещите улички. Не че беше голяма загуба! Преживяхме го и продължихме по пътя си.

За Страосел може  да откриете  много  в интернет и ако искате го направете. Аз ще ви кажа само няколко думи - разкошен спа комплекс, направен с много вкус  и с естествени природни материали( отдих от кича и чалгата),  в самото сърце  на Стара Тракия. Комплекс , съчетал спа туризъм, винаство, традиции, еко атмосфера и  пауни, много пауни.
Ето тази гостенка ме изненада, точно като се готвех за вечеря след един много лежерен следобед по бесейните.  Тя стоически ме изтърпя да я снимам един път, втори път, но когато светнах със светкавицата, явно прекалих- издадаве звук на силно възмущение, грациозно се обърна с гръб към терасата и след това...  се изака.





Ето малко снимки от комплекса. Няма ред и замисъл.  Понякога ще спирам с някой и друг коментар, друг път ще ви оставя сами .

Как обичам смокини- като полъх от Рая са ми!









Сауна- бъчва! Съвсем тематично. Целият комплекс е зареден с енергията на виното, което клокочи и ферментира в недрата му.


А ето как изглежда от терасата. Пиеш вино и гледаш гигантска бъчва.




 Ето малко от интериора в новия хотел. Споменах ли природни маретиали и еко излъчване?





А Теди много обича сладко, виждате , нали?



Басейнът, вътрешният, в хотела. Външният е при бъчвата- сауна.




Този господин много дълго маневрира, докато паркира разперената си опашка. Явно имаше женска наблизо. Нищо не се случи,  прибра си я  и заспа.










В комплекса организират винен тур, който проследява пътя на виното- от самото начало, чак до Дионисиевата зала!


Това беше един огромен цилиндър, пълен с вино. Вижте надписа.
Да, трябват ви 411 години! А хуморът винаги помага.


Не мога да повярвам, че не съм снимала десерта на този винен тур- нещо като храм на виното, с прекрасни изрисувани колони и впечатляваща акустика. Явно така съм се захласнала по красотата там, че съм забравила за телефона.

Сега виждам, че не съм снимала  и ресторанта. Те всъщност са три, но този , в който ние си избрахме да ходим и трите вечери, носи битова домашна атмосфера, има страхотни разядки, чеснови питки, хрупкав шаран, задушен телешки език, а наливното вино е направо отдолу, от самата Староселска изба. И е разкошно!   А междувременно Теди  успя да се влюби в сервитьота, кръсти го " Гръбчето" и се хихикахме  като едно време, от преди матрицата. В един момент се усетихме, че някой ни изстреля  с машината на времето много назад, някъде в последните класове на гимнацията!

Ето така действа Старосел - обновяващо, подмладяващо, подлудявашо! Дали е само от минералната вода и виното?
Или духа на  древните траки  танцува, пее, нещо тайнствено нашепва...


понеделник, 18 ноември 2019 г.

Зимна депресия във фази








Зимната депресия във фази


Първа фаза – почти веднага след преминаване към  зимно  астрономическо време.             Изведнъж ,изненадващо рано, става тъмно.  Вече сме се наситили на  удивителните цветове на есента и не им обръщаме внимание. А и листата бавно и безвъзвратно окапват.  Има ниско атмосферно влияние, много облаци, мъгли и мрак. Обзема ни пълзящо чувство за вина, че шоколадът е винаги близо до нас.  Дядо Коледа още не е тръгнал.

Нулева фаза( латентна)- между  5 , 10 декември и 3 януари.  
Коледните  лампички вече са  на клоните.  Навсякъде има светлина и злато! Мислим за подаръци, Коледни трапези и новогодишни ваучери. Отиваме на фризьор. Сладкото е в реда на нещата.  Все пак  е Коледа ! Всички внезапно стават добри. И щедри. Поне за малко. Веселият Лапландец е навсякъде! И много мило се усмихва!

Втора фаза- от 3-ти до 31 януари  
Тежко излизаме от следпразнична кома. Обикновено се връщаме на работа. И  няма какво да облечем. Дрехите  са се смалили от само себе си. Не  поглеждаме към кантара.  Нито пък към баланса си в сметката . Студено е! Дядо Коледа си е заминал и няма да го видим поне година. А с него и вярата в чудеса. Гадно е!

Пак нулева (латентна фаза) – февруари 
 Има светлина в тунела. Появяват се кокичета. Пистите по планините вече са  добри. А и заснежените борове са великолепни. Да живее планината! Денят  расте . Котки, котараци  започват да се викат.  Има слънчеви дни. Идват разни празници- купуват се сърца, шоколад и много вино! Лъхва на любов и  южен вятър.

 Трета фаза- март 
 Голи клони се огъват под рехав сняг и неприятен вятър. Като някакви  грозни скелети. Киша. Закъснял сняг, никой вече не му се радва.  Мартенски настроения. Иди ми , дойди ми. Охх, аман от зима!  А пролетта не идва и идва! Къде е шоколадааааа?

 

Край на зимната депресия- април! Всичко цъфти, птички чуруликата, в душата се раззеленява,  а един ден силно замирисва на море! J