вторник, 24 ноември 2009 г.

Нудизъм срещу цинизъм

Да, знам, че вече е 24 ноември и трябва да се настройвам на есенно-зимна вълна ,но времето навън е разкошно, побърква ме... и пак ми се доходи на море.
...И отново ме хванаха бесните от унищожаването на прекрасното ни Черноморие.
Разказвам ви само още нещо ... и след това преставам.
Обещавам!
После отивам да си претакам зелето.

И така за морето...Искам да ви покажа
прословутото наше плажче-така, както изглеждаше преди и ...сега.
И да ви предам разговора ми с концесионерката.

След като с ужас и потрес наблюдавах как се носят грозни пластмасови шезлонги към това прекрасно девствено място, не издържах и отидох при нея, за да поговорим.
То нямаше какво и да се говори. Всичко беше ясно.
Но за всеки случай.
Няма смисъл да ви разказвам подробно диалога ни, но ще ви предам края му. Беше нещо от този род:
Аз: "Сега остава да забраните и нудизма на това традиционно нудистко плажче .”
Тя: " О,да.. В хотелите и апартаментите идват семейства с малки деца.”

Ахаааа, така значи . Загрижили сме се за децата.
За бъдещите поколения.
И какво послание им оставяме? Че голотата е нещо срамно и забранено, а бетонно чудовище надвиснало над самото море и хвърлящо сянка на плажа целия следобед, е позволено. Че удоволствието от това да бъдеш натурален и свободен, екстазът от усещането да плуваш гол, е табу, а осирането на природата е в реда на нещата.
Напомня ми за американските филми, където голотата е изключителна рядкост, докато убийствата и насилието са под път и над път.

Просто супер!

Не, не ви агитирам да ставате нудисти. Далеч съм от тази мисъл. Дълбоко уважавам правото на всеки да избира. Свободата да решиш кое е добре за теб и кое ти харесва.
На мен ми я отнеха! Вместо да съзерцавам прекрасни залези, трябва да гледам бетонен мастодонт... с мокър бански ,на китайски шезлонг.
От това ме боли!

Такива ми ти работи. Ето,казах го и ми олекна...но само донякъде.
Сега ви показвам снимките. Те говорят сами по себе си.




















Между другото, както виждате, и хотелът и пластмасовите шезлонги си седят празни. Така и ще си останат. Но защо трябва да са там и да загрозяват?
Може би, за да ни напомнят кои са силните на деня?


Знам, знам, че е временно явление.
Няма да си купя бански. Нито за мен, нито за детето.
Отивам си при зелето.

сряда, 11 ноември 2009 г.

Кърт Вонегът


Днес, 11 ноември, е рожденият ден на любимия ми автор- Kurt Vonnegut. Щеше да навърши 87. Навърши 84. Мир на праха му!
И без това май вече не му се живееше... беше уморен и разочарован!
Умори се да се противопоставя на насилието и да се разочарова от безумното привличане на човечеството към него.
Той е човекът,който каза:
,,Ако Исус беше жив днес, щяхме да го убием със смъртоносна инжекция. Това наричам прогрес. Ще се наложи по абсолютно същата причина , по която е убит и първия път. Идеите му просто са прекалено либерални.''
Каза също:
,,Религията може да бъде Аналгин за голямо множество нещасни хора и се радвам, че върши работа''.
И още нещо:
„Докато говоря, може би последната полярна мечка умира от глад, поради промените в климата, заради нас. А полярните мечки със сигурност ми липсват. Техните бебета са толкова топли и гушкави и доверчиви -точно като нашите.”
И това:
„Какво можем да направим във връзка с глобалното затопляне? Можем, предполагам, да изгасим лампите, но, моля ви, не го правете. Не мога да измисля как може да се оправи атмосферата. Твърде късно е.”
Каза:
„Като хуманист, обичам науката. Мразя суеверията, които никога не биха могли да ни дадат атомните бомби.”
Също:
„А кой дар от Америка се цени най-много в останалия свят? Това е афро-американският джаз. Каква е моята дефиниция за джаз? „Безопасен секс от висш порядък.”
Пак той :
„По време на Голямата депресия афроамериканците били чувани да казват, наред с много други неща, разбира се: „ Нещата вървят толкова зле, че белите трябва сами да отглеждат децата си.”
Това също ми е любимо:
„Ако не можеш да пишеш ясно, по всека вероятност не можеш и да мислиш толкова добре, колкото си мислиш.”
Казал е и много други неща! Ще ми липсват гениалните му прозрения, човечността му и уникалния му стил.
Обичах го... Обичам го!