вторник, 9 декември 2014 г.

Алекс, дами и господа!!!



" Нищо не разбирам в час по английски, защото госпожата говори на френски! "

" Тази нощ гледах страхотен сън!

" Колите 4 по 4, всъщност имат 16 гуми."

" Когато започна да разбирам математиката...ще забравя езика на птиците."
 

събота, 6 декември 2014 г.

Една детронирана русалка разказва


 
Ако някой ви каже, че денят се познава от сутринта, въобще не му вярвайте. От собствен опит ви казвам. " Клише!"- би се намръщила Ваня. (Ваня Щерева е менторката ми по творческо писане. Голям пич, между другото. И хич не си пада по клишетата.) Поговорките всъщност спадат ли към тях, като сме ги чували хиляди пъти и много от тях са се изтъркали и загубили вярност с годините? Добре, добре - това е друга тема.

Та за утрото... То си беше такова  едно прекрасно, синьо, лятно, чуруликащо, че си мислех че ме чака поредният лежерен и безгрижен летен ден. Даже можеше и още да се иска .  Oт снощи се бяхме уговорили да се разходим из дивите плажчета, далеч от бетона, да се къпем голи, очите ни да си починат от чадъри, шезлонги и концесионери. Да се занулим и размажем. Речено-сторено! ( Ваня пак ме погледна лошо, усетихте нали?). Спретнахме се и хайде по колелата.

Откакто на най-любимото ни местенце на морето, където от години ние- група приятели намерихме летния си дом, спретнаха огромен, грозен бетонен хотело-апартаментен комплекс, нещо умря в душите ни. Даже не ни се слиза до плажчето, което беше едно от най-прекрасните малки лагуни на родното Черноморие.  Уютно и топло като в прегръдка!  Първият сериозен шамар изядохме когато заприиждаха камиони с бетон и всякакви тежки машинарии забиваха алчни смукала в гърба на скалата. Не спряха цяло лято, въпреки формалните забрани. Но ние все още не искахме да повярваме . Като деца, които наивно предпочитат да си затворят очите. На следващата година, кичозният мастодонт- недоразумение на родната архитектура, яко примесен с мръсни пари и общинарска корупция ,затържествува под звуците на плачеща природа и отчаяните ни вопли.  После  се започна една... Заприииждаха  разни важни господа с джиипове и атевета. Подприпваха брокери и брокерчета. Даже минаваше кораб с червени платна, на който му плащаха комисиона да води туристи точно в заливчето и да им показва  новоизаканото. С идеята да ги зариби и да си купят малко от съдържанието. Съвсем естествено и в реда на нещата надойдоха руснаците. Имаше всякакви между тях. От  млади двойки руски юпита , през семейства с деца, до позастаряващи и понатежаващи бивши руски красавици, запокитени от съпрузите си на евтиното ни море за цяло лято, докато  мъжете им необезпокоявани  се вихрят с младите любовници на по-девствени и диви  места . Като в Гърция например, където още е зелено и се диша. Руснаците, те хората не ми пречат. Какво са виновни, че изведнъж се видяха с пари, че им липсва слънце и море, а ние сме им насреща. Всичко в България им излиза суперевтино, и то на кирилица. Помня, едно време с няколко чифта дънки Lewis, купени от Корекома за по 22 долара и продадени в Москва, човек можеше охолно да си живее месец на руска територия. Но времената се менят, парите се въртят, идеалистите мълчат, кариеристите блестят, както се пее в една песен. Не е луд , който яде баницата....( Ваня ще ми се разсърди, прекалявам вече).

С две думи- цялата обстановка се смени. Красотата и  изисканата естетика на  дивата природа бяха покорени бавно, но безвъзвратно от настъпващия мутробарок. Натуралността отстъпи  място на на пластмасата , бетона и силикона. Нудистите, които от десетилетия идваха на това плажче, полека-лека се умориха да се борят с нахлувашата  арогантност, снобария , претенция и алчност. Тишината умря, задушена  от агресията на джетки , флексове и силна музика. Работниците на строежа и те допринесоха за новата атмосфера по свой си, колоритен начин. Шумно изразяваха емоциите си при вида на голи тела. Веднъж когато влизах да плувам, чух такъв залп от свирни, че се заоглеждах наоколо да видя какво толкова става. Като една жена на 43 години не очаквах чак такъв бурен възторг. Даже ми стана малко хубаво! Лошото беше, че трая само за миг. После хубавото си замина и на мястото му дойде усещане за неудобство и срам. Като чувството,че се къпеш с дрехи под душа. Или пък , че си ексхибиционист в морската градина в Бургас, например. Естественото стана неестествено! Всичко се преобърна наопаки! Капакът дойде когато една лелка концесионерка пристигна  да ни се кара да се обличаме, защото било неприлично. В хотела имало семейства с малки деца. Точно тази дума употреби- неприлично. Старата позабравена дума от моето детство. А осирането на природата прилично ли е, другарко? Прилично ли е  този хотел да се мъдри на десет метра от плажа и да скрива слънцето целия следобед, а?                                                       

Без да съм яла  никакви ябълки или други забранени плодове, бях безцеремонно изхвърлена от райската градина.

Едни приятели ни разказаха трагикомична случка. Влезли веднъж с моторна лодка с децата си , но на връщане им свършил бензина. Група руснаци отривисто им махали от брега и те много се зарадвали, че някой иска да им помогне. Чак  после видели, че движението на китките е към тях, т.е. гонили ги- къш, марш, махайте се! Корабокрушенците нищо не можели да направят, разбира се, и  тогава един руснак доплувал до тях, за да им каже да ходят да акустират на друг плаж, защото били голи. Такива ми ти работи.

С две думи всички голи и зелени бяхме изгонени от нашето си място. Сега ги разбирам индианците!

Ние щем, не щем, като миролюбиви люде, затърсихме други. И намерихме.

Новото ни съкровище е пак с формата на лагуна и има една много ценна малка пещера, хладна като мазе, където можеш да се скриеш от обедните жеги.  Освобождава те от необходимостта да носиш чадър. А по морето, знаете какви продават, нали? Палмички, острови, птици в неестествени пози и всичко това в цветове - лош фотошоп. Напомнят фототапените от панелките през соца. Кич, с традиции! Плажните кърпи- и те в тоя стил. Един приятел, много млад дядо, си беше забравил хавлията в София и затърси по сергийките. Една продавачка много закачливо му предложи най-доброто за сезона- кърпа със знойното тяло на Шакира. Той усети флирта и дискретно я отклони с изказването, че няма как да легне върху Шакира на плажа, с 5 годишната си внучка до него. Пак се отплеснах.

Насред морето на новото ни място има една полегата, обла скала, обрасла с миди, водорасли и какво ли не още. Много е красиво когато накацат корморани на нея и започват да сушат разперените си крила. На тази скала, много често идват рибари с въдици и седят там с часове. Те са местни и не се шашкат особено от голотата. Свикнали са. Е, от време на време се мярка някой и друг вояйор зад храстите над плажа, но се преживява. Тъпото е като наизвадят фотоапарати. Откакто има и социални мрежи- не знаеш в кой момент можеш да видиш голата си снимка във Фейсбук, например. Е, ми – всичко си има рискове.

Никога няма да забравя първия си нудистки опит. Двадесетгодишна, бях на гости на приятели на родителите ми в ГДР за 2 месеца, за да уча немски. Синът им, мой връсник, почти веднага , разбира се, ме заведе на плаж  около езерото в Дрезден. Когато пристигнахме, онемях- всички бяла голи! През нощта почти не спах, пред очите ми като във филм, се движеха само голи тела - във всякакви форми и размери. А точно в този момент, като разбрах какво се очаква от мен, мислех, че ще умра. Срамът беше грандиозен! Миг след това  бях гола. Ако не го направиш веднага и изведнъж, без да мислиш много, май никога няма да успееш. Много съм щастлива ,че се хвърлих в неизвестното. Усещането за свобода и безграничност е неповторимо. Излитане от матрицата с пълна скорост. И така ...много години.

А за целулита ли? Откакто си измислих теорията, че е символ на женственост и манифестира изобилие на дамски хормони, съм много спокойна. Не сте виждали мъж с портокалова кожа, нали? Освен това целулитът се забелязва много повече когато си с бански, а не без. ;)

Да се върнем  към сегашната история. Прекарахме си супер! Излежавахме се на слънце, плувахме, хилихме се на воля, хапнахме, дремнахме, играхме на филми и асоциации. Върнахме се в детството. Накрая денят ни почерпи с един от най-страхотните залези за сезона. Нямаше какво повече да се желае. За десерт реших да поплувам още веднъж по златната слънчева пътека. Но неее, по дяволите ,отново чух силно изсвирване с пръсти. Макар, че плувам под вода нямаше как да не го усетя. Уф, и тук ли? Полуучудено, полураздразнено извадих глава над водата и видях много сърдития поглед на местния рибар. Беше вбесен.  Каза ми да се махам, че съм му гонела рибата и от цялото море точно ли тук съм намерила да „плавам“.

 С увиснал нос и свита навътре опашка,съкрушена се понесох към брега.  Е, това не го очаквах! Изненадата си я биваше, макар и гадничка. Поне ще има какво да разкажа на групата. Да се посмеем, де. На мой гръб, ама карай.

Божкееей, до къде я докарахме? Мъж да пъди гола жена, че му плашела рибата! Дали егенето ми вече взе да проличава или хорицата съвсем са озверели от глад? И кой инстинкт всъщност беше по-силен?

Като се нахилиха на  воля, верните ми другари единодушно решиха, че е от кризата и просто няма от какво друго да е.

По лунно време, с огромно неудовоствие се върнахме обратно при бетона. Разнасяше се силна миризма на печена риба. Руснаците седяха около барбекюто с водки в ръце и доволно предвкусваха аромата на току-що изваден сочен сафрид. Дали бяха ощастливили моя рибар?

Ееех, колко неща не успях да спася!


сряда, 3 декември 2014 г.

Минорно :(




Точно на същото място, където преследвах един гълъб, за да го снимам и хората се чудеха какво точно намирам в него, точно там, отново ме прикова една гледка. Гледка, която виждаме непрекъснато и навсякъде и даже сме обръгнали към нея.  Човек в инвалидна количка, в доста безпомощно състояние. По-различното беше, че нямаше нито табелка с молба за помощ, нито съдинка за пари. Не съм от хората, които често дават на просяците, но тук нещо ме докосна по-дълбоко. Нямаше го артистичния елемент. Човекът си беше съвсем като захвърлен. Точно пред магазин за 1 лев! Дали придружителят му  просто не е влязъл да пазарува и го е оставил да чака навън? И без това не може да избяга, нали? A  и в магазина няма рампа за инвалидни колички. Беше като куче,което очаква стопанина си, с наведена настрана глава и безсловесен. Обикалях , гледах....и си тръгнах. Не знам какво се е случило после. Отминах по моите дела. Явно още си го нося, обаче!
В моменти като този, единственото което ме крепи е успокоението, че всичко си има божествена промисъл и ние не я разбираме с ограничения си ум. Колкото и да ни се ще, не можем да помогнем на всички в беда.  Но това успокоява  само ума ми и то за малко ,  не и емоциите ми. 
:( :( :(

събота, 29 ноември 2014 г.

Про коледно


Напоследък много се пише по темата за обратната  или по-скоро тъмната страна на Коледните празници-  усещането за още по-непоносима самота и вътрешен студ на фона на почти задължителното, наложено от вън повсеместно веселие. Става въпрос не само за самотните хора, без близки и семейства, но и за тези които се чувстват така, макар и с фамилия. Излязоха чудесни материали и съм съгласна с повечето аргументи и наблюдения.

Имам да допълня само едно.  Не забравяйте, че  Коледните празници  са измислени отдавна, в северното полукълбо на Земята и се случват в най-тъмния период от годината-  чисто астрономически. Най късите и тъмни дни! Което само по себе си е депресиращо, поради  по-малкото количество хормони на щастието, които се синтезират от слънчевата светлина. Затова от началото на декември ненапразно започват се палят безброй лампички, слагат се блестящи украси , вкарва се много злато и сребро в бита , топли се душата с красиви подаръци и мисли за ближния. И разбира се- яде сe повече шоколад. С кулминация Коледа-  пържоли и вино. ;)   Такa че - малко помощ от традициите не е излишна. И да, съгласна съм с психолога Катерина Павурджиева, че е въпрос на зрялост да се чувстваме добре по празниците.  Стига да  нямаме нереални очаквания  за свръхвеселие и доволство, да  не се се поддаваме на масовата хипноза за хиперконсумация и да се наслаждаваме на обикновеността и забавеното, по-човешко темпо.

А за самотниците.... И тук можем да се обърнем към старите , но непреходни ценности.  Да не забравяме, че има хора, към които съдбата не е била толкова благосклонна и да им  подадем  ръка в труден момент, какъвто може да е и Коледа!
 
 Приятно зазимяване!

сряда, 19 ноември 2014 г.

Малки моментчета 8

 
 
Айде, де! Идвате ли?

 
Дали е омъжена за Гларус Оценков или за Корморан Записков?
 
 
Ако Господ и Фройд заедно не помогнат, винаги близо до вас е застрахователния брокер ;)
 
 
Маг

 
Казах ли ви!
 
 
 
Е.Т. go home
 
 
 
Венци
 
 

SMS отгоре
 
 

четвъртък, 30 октомври 2014 г.

Reality Check


Ако се кефите на лайкове във Фейсбук  и искате да  съберете над 70 на профилната си  снимка( може и непрофилна), просто сложете такава, която е от преди десетина години. Ако  е по-скорошна- желателно е да е в гръб, леко разфокусирана или на приглушено осветление.  Селфита- абсолютно забранени! Е, добре, де- ако все пак искате да сте модерни , нека селфито да е в огледало, отдалеч. 
( Ако в момента сте на около  двадесет години- горното не се отнася за вас) Хубав ден на всички възрасти!  :) :) :)



 

вторник, 28 октомври 2014 г.

Цената на порастването


-  Звънях няколко пъти, но не ми отвориха. - Алекс изглежда  разстроен.
-  Явно ги няма. - опитвам се да го успокоя.
-  Даааа или пък  не чуват или  пък  се правят, че не чуват."

Ееех, синът ми поумнява, но по пътя  загубва  трохичка по трохичка сладката си  детска  невинност.

вторник, 21 октомври 2014 г.

понеделник, 20 октомври 2014 г.

Статус на сестра ми във Фейсбук

публикува се с нейно съгласие
Аз съм източен човек. Смес, произхождаща от преплитането на култури на кръстопътя на изтока и запада. Но преобладава източното. Много се зарадвах като го разбрах. Използвам го като извинение пред несъвместимия с мен заобикалящ западен свят, като идентичност пред недоумяващия западен човек, като обяснение на душевността, експресивността, хаотичността и мистицизма така непонятни за запада. Нямам нужда да ме разбират. Не е възможно. Аз си се разбирам. Просто съм източен човек!
чувствам се удобно.

вторник, 14 октомври 2014 г.

Поколения…или нищо ново под слънцето


                                                                                            Всяка прилика с лица, събития,кучета и котки е напълно случайна




Всичко започна с една недоядена, скрита пица и свърши…пак там. Но междувременно се случиха и разни  други работи.

Tийнейджърските майки се славят с това, че доста   носят на  изненади и затова животът щедро ги черпи с още.  И още. А ето я и самата история:

На тийнейджъра му се дояжда пица и си я поръчва по телефона. Тъкмо отхапва с огромна наслада първото уханно парче и чува, че майка му  се прибира  сюрпризиращо рано у дома. Пица, поръчана за вкъщи, в леглото…- всичко това е в яркочервената зона със забрани.  Детето с ловко, отработено движение избутва кутията с ароматното, топло съдържание под леглото и бързо преглъща. След десетина минути, вече облечен, излиза с приятели (навярно да хапне пица ;) . Майката, почувствала се леко изоставена и самотна, решава да пусне кучето и котката вкъщи. Те обикновено предпочитат двора, но точно в този момент се втурват към „детската“ стая с безобразно предизвикани обонятелни сетива. Когато майката влиза веднага след тях , кадърът вече е ясно оформен. В него има половин куче със силно  разлюляна опашка( предната половина  издава грухтящи звуци под леглото ) и котка , която чевръсто измъква с лапа мазна кутия.

Лошото, обаче, както знаете, никога не идва само. Майката заляга и тя под леглото. Вече е ясно , че е скривалище. Гледа за още улики и зърва в най-далечния ъгъл една нахилена приполовена бутилка водка.

Уффф, добре- поне няма спринцовки!!!

Сяда на леглото, усмихва се леко кривичко,  спомня си крехките младежки години и отпива глътка водка. Направо от шишето. Но не много голяма. Да не личи!

 

петък, 3 октомври 2014 г.

Моменти, моменти...


Единственото по-хубаво от това да се припичаш на есенно слънце е да отвориш бавно очи и да видиш, че точно до теб блажено се е изтегнала котка.

неделя, 28 септември 2014 г.

Поспаливата сврака с двата крака


Най-безсрамно разпитвам приятелче на Алекс, което учи в кварталното училище, обзета от дива завист, че навярно започват по-късно от нечовешкия 7:30ч, в който ние трябва да се впишем. Говоря с мазен глас, опитвайки се да изтръгна максимум информация:
- Хайдее, Алееекс, прибирай се, че утре ставаш рано за училище. Ти, Маринчо, в колко часа ставаш сутрин?
- Мама ме вдига рано.
- Колко рано?
- Ми – рано....
- Ама тъмно ли е или светло?
- Не знам.
- Добре, де- в колко ви почва първия час?
- Като дойдат всички деца.


Аха, ясно.
Лелее, за малко да забравя  алармата на телефона!

сряда, 24 септември 2014 г.

Аналогии



Едно изречение, което много ме докосна във филма, който ни прожектираха в смолянския планетариум:
" Като всяка богиня, планетата Венера е прекрасна отдалеч и ужасяваща отблизо."
 
Защо ли?

сряда, 10 септември 2014 г.

Любов


Гърмя, трещя, фуча, бесня, плака, предупреждава, а днес … делфини! Всеопрощаващата  майка- природа. Докога...
video

вторник, 19 август 2014 г.

Репортаж от сгорещена София


Днес, докато джитках в жегата, станах неволен свидетел на четири странни случки:
Развеселих се от две бездомни кучета на Женския пазар, които високомерно отминаха паднала за земята баничка. Явно и те лятото са минали на нисковъглехидратна диета.
Изумих се от възрастни хора, обути в плътни затворени обувки, със сака , жилетки , дълги дебели панталони или поли.
Зарадвах се на десетинагодишно дете в трамвая, което направи забележка на една баба, че говори много високо и му надува главата (обикновено е обратното).
Съчувствах на ризеншнауцер с каскет, който след третия опит да го махне от главата си с лапа , получи пердах по дупето от грижовната си стопанка.
Такива ми ти работи! Хубава и прохладна вечер на всички! :)
 
P.S.  И защо, по дяволите, в двадесет и първи век, в градския транспорт на европейска столица, трябва да е 40 градуса?

понеделник, 18 август 2014 г.

Carpe Diem



- На колко си годинки?
- На 9.
- Значи си втори клас.
- Свърших втори клас.
- Тогава си трети клас.
- Не, ваканция съм!

четвъртък, 14 август 2014 г.

Малки моментчета 7



Най-после тортата дойде
 
Гостенче

С таблет на плажа

Сърце

Робинзон Крузо и Петканчо

Гълъбчета на море
Скарани сме, не виждаш ли!!!







четвъртък, 31 юли 2014 г.

Анти- стереотипно



Историята, която ще ви разкажа не е сантиментална, нито сълзлива. Макар, че има такъв оттенък. Но поуката е съвсем друга. Ще разберете след малко. Ако ви се чете, де
И така, караме си ние по черноморска оживена магистрала и виждаме насред пътя малка костенурка. Както каза моята спътничка, Ани - хванала се, сгушена, с две ръце за главата и ни напред, ни назад. Отвсякъде хвърчат... коли, а тя- блокирала от шум и ужас. И… наникъде. В последния момент успяваме да я заобиколим и след съвсем кратко колебание спираме в най- близката отбивка. С идеята да се върнем и да я пренесем. Ани бързо се впуска в спасителна акция. Секунди след това, плътно зад нас , спира много луксозна черна кола и от нея излиза млад човек по потник, с набито телосложение, бръсната глава и дебел златен ланец. От другата врата излиза съответната половинка.
Изтръпваме при мисълта, че може да сме ги засекли при рязката смяна на посоката. Но двамата изглеждат по- скоро загрижени и гледат в посока на… костенурката.
Не мога да повярвам! Боже, какво съм клише!!!
За всеки случай питам:
-И вие ли за костенурката?
Те кимват сърдечно и с щастлива усмивка на облекчение наблюдават смелите и ефективни действия на Ани. После ни махват с ръка и поемат по пътя.
Е ми-това е!
Светът май се променя … а и ние с него!

петък, 18 юли 2014 г.

Децата- огледало и будилник

Знаех си аз, че няма ненаказано добро, но вчера тази така древна мъдрост ми се демонстрира с пълна сила. Направих пореден неуспешен опит да вдъхна любов към математиката на малкото ми Алексче и доста мило ( доколкото можах ) му поправих грешките при броенето. Реакцията му беше спонтанна и по детски неподправена:
„ Фукла такава!”
Е ми... това е... Аз моята поука си я взех! А и вие внимавайте когато натрапвате помощта си ;)

понеделник, 16 юни 2014 г.

Алекски минидзен


След като цяла седмица с Алекс се подвизаваме из силно чуждоезична среда, в която се говори  на руски, български, най- вече българоруски, английски и от време на време испански, се случва нещо невероятно.  Той сам пожелава да спи следобед.  Да -  стават малки чудеса! A и по-големи! Когато се събужда, решава собственоръчно да оправи леглото и одеялото си. Подръпва оттук, подръпва оттам, събира краищата в средата, докато се получава нещо като… бохча. Или пък хартиена солничка, но памучна. ;)
Имам нахалството да попитам:
-Така ли, миличък, се сгъваше одеяло?
И получавам заслужен отговор:
-Така се сгъва одеяло на китайски!

 

събота, 17 май 2014 г.

вторник, 6 май 2014 г.

Escape from Urbanity или...Нека ви, нека ви!

Колкото повече българи срещах на Халкидики, толкова повече в душата ми се надигаше бясно злорадство към тези, които бетонираха нашето Черноморие. Ние българите, макар недостатъците си,  повечето сме естети и ценим изисканата красота на дивата природа. Така че-нека бетонът  си седи празен и да кънти на кухо! Честит Гергьовден, де!
 
 
 




сряда, 23 април 2014 г.

Вирус- рекетьор




Хораааааааааа, има супер гаден вирус!!! Пазете си файловете с документи и снимки и непременно си направете бекъп! На флашки, дискове или клауд.   Аз не мога нищо да си възстановя . За съжаление и специалистите не успяха. :(  Вирусът -рекетьор ти иска пари (500 евро в срок до една седмица, после се удвоява) , за да ти прати код за дешифриране на файлове. Но и потърпевши, които са изпратили парите, пак не са получили нищо.

Така че не се хващайте!!! Вирусът изглежда така:




Encryption was produced using a unique public key RSA-2048 generated for this computer. To decrypt files you need to obtain the private key.

The single copy of the private key, which will allow you to decrypt the files, located on a secret server on the Internet;
The server will destroy the key after a month. After that, nobody and never will be able to restore files.
In order to decrypt the files, open your personal page on the site https://rj2bocejarqnpuhm.browsetor.com/2Nxe and follow the instructions.

If https://rj2bocejarqnpuhm.browsetor.com/2Nxe is not opening, please follow the steps below:
________________________________________
1. You must download and install this browser http://www.torproject.org/projects/torbrowser.html.en
2. After installation, run the browser and enter the address: rj2bocejarqnpuhm.onion/2Nxe
3. Follow the instructions on the web-site. We remind you that the sooner you do, the more chances are left to recover the files.

IMPORTANT INFORMATION:
Your Personal PAGE: https://rj2bocejarqnpuhm.browsetor.com/2Nxe
Your Personal PAGE(using TorBrowser): rj2bocejarqnpuhm.onion/2Nxe
Your Personal CODE(if you open site directly): 2Nxe

понеделник, 7 април 2014 г.

Тайната думичка

Най-младата участничка в йога лагера, момиченце на 3 -4 годинки, ми повери малката си тайна:
- Учителката по йога ми даде една секретна думичка , но не бива на никой да я казвам.
- Ехааааа! Страхотно!
- Искаш ли да ти я кажа?
- Е, ма, нали не трябва да я издаваш?
- Нищо, де!- поглежда ме хитро.
- Добре, айде! – смигвам съучастнически.
- Оххх… забравих я.

понеделник, 3 март 2014 г.

Красотата и музиката ще спасят света!



Останах безкрайно приятно изненадана днес от чудесния празничен концерт в зала„ България”. Отидох най-вече заради Алекс и се бях настроила за химна, Дунавското хоро, патриотични маршове, „Тих бял Дунав” и подобни( няма лошо, де). 

След щателната проверка (като по летищата и американското посолство), попаднахме в една атмосфера на празничност и духовна приповдигнатост. Радвам се  и на възрастните хора, които не пропускат  такива мероприятия.

Диригентката от българо-италианско произход ,баронеса Любка Биаджони, внесе страхотен финес, екзотичност и артистичност с присъствието си. Чуха се чудесни послания за опазване на мира и природата.

Но най-голямата изненада за мен беше гвардейския представителен духов оркестър, който така се развихри с такива смели музикални компилации, суингиране и джазиране на известни и  неизвестни за мен парчета, със соло саксофон и тромпет,  че столът ми се разтопи. Тайно наблюдавах възрастните хора и техните реакции, тъй като те май са по консервативно настроени. На повечето им беше приятно.  Или поне на мен така ми се струваше. 

Светът все пак върви в правилната посока. Голямо очарование  има в това да видиш мъже в униформи , озарени и смекчени от магията на   добрата музика! Чудесно ново преживяване, благодаря!

 

четвъртък, 27 февруари 2014 г.

Стоматологично събеседване

 

Разговор между две момиченца на 6-7 годинки (Забавих крачка и най- безсрамно подслушвах;) :

- Не яж много бонбони, щот ш' ти правят пломба.
- Аз веднъж ядох всеки ден бонбони и ми падна една пломба.
- Е, тогава може.

петък, 21 февруари 2014 г.

Ангелско...


Точно преди една година на този ден , баба се пресели при ангелите. Надявам се да са добре там. А това е един разкошен момент, който сестра ми Вики, е уловила и запечатала. Благодаря ти, Вики! Педро(на снимката), съпругът на Вики- испанец, научи български, за да си говори с нея. Тя обаче точно тогава оглуша и минаха на друго ниво на общуване. Голяма любов бяха! То всъщност, нямаше как да се докоснеш до баба и да не останеш очарован и омагьосан от нея. Стархотен магнит беше! Всички, които я познаваха, знаят за какво говоря. Светлина на душата й!

 
 

петък, 31 януари 2014 г.

Честита година на Коня!

 
 
 Дано извади най- доброто у всеки! :)          
 
 
 

понеделник, 27 януари 2014 г.

Ре-фор-ма!


- Мамо, не искам да излизате с тати в това лошо време?
- Защо, пиле?
- Не искам да умрете.
- Спокойно! Няма да умрем.
- Щото ако умрете, кой ще ме води на училище?
- Баба  ще те води.
- Ма тя е стара и тя ще умре.
- Е ми, ще измислим нещо- има и други близки наоколо.
- Охх, и без това не ми се ходи на училище!

 

четвъртък, 16 януари 2014 г.

Изненадааа


-        Какви гадняри и идиоти се навъдиха в квартала, не е истина направо!- съседката ми е потресена  от „убийството”  на   котката й.

-        Сигурна ли си, че е убита , а не си е умряла така просто от старост, в двора?-питам плахо и опипващо терена.  С идеята да  я поуспокоя.

-        Да, или е застреляна, или е отровена!!!

-        Има ли рана от куршум или повръщано? –опитвам се да я вразумя.

-        Нищо няма, но аз си знам!

-        Добре де, идиоти и гадняри има навсякъде, не само в нашия квартал!- отказвам се. Правя дипломация.

-        Например мама не е идиот и гадняр. - обажда се Алекс, който яко ми държи гърба.

-        Е, да, мама не е. – съседката е поомекнала и видимо развеселена.

-        Ама  тати малко е! – Алекс забива последния пирон.

Съседката няма откъде  да знае, че тати е отказал да му купи таблет. И двете се чудим накъде да гледаме и се разсейваме. Неловко някак ...Аз лично, знам  със сигурност само едно- ако до две минути не отида до тоалетна, пикочният ми мехур ще се пръсне под напора на чудовищен вътрешен смях.