събота, 22 декември 2012 г.

Какво се случи на 21 декември 2012


ОТДЪХНАХМЕ СИ  J!
Чу се едно голямо, колективно, многогласно, силно : „Оххххххх! Отмина!” Признавайте бързо. Не вярвам някой да е останал съвсем и напълно безразличен. Човещина си е! Най- малкото  човек си  отпочива от медиите и масовата психоза.

И все пак:  Светът не свърши, но дали е същият?

Такива  апокалиптични прогнози, които неведнъж сме преживявали, разбъркват неусетно , но дълбоко пластовете на душата - при всеки по негов си, уникален начин.
Въпросът: " Какво би направил ако ти остават  3 дни живот?" ни завежда в неподозирани посоки, изважда наяве анестезирани чувства и емоции, прави неотложна срещата със...самия себе си.
Да са живи и здрави маите( давам си пълна сметка за абсурдността на това изказване), че ни зададоха поредния „ краен срок” за замисляне и преосмисляне,  за пренареждане на приоритети и ценности, засилиха ни да се осмелим да направим нещата , за които тайно сме бленували или пък напротив- да отказваме да вършим работи по задължение. Повече да бъдем творци, а не слепи изпълнители на собствения си живот. Дано сте го изпитали.
Хубаво е! И няма как светът да остане същият!
Слагам линк към поредното послание на любима моя учителка и приятелка:

Сега не мога да не завърша с мъдрото пророчество на детето на мои приятели:
„ Свърши календарът на маите. Сега започва календарът на юните.”

Да видим те какво са ни намислили...   ;)
Честито ново начало!

 

петък, 21 декември 2012 г.

Като сме се заговорили за трансформации ;)

 “Парад- един чудесен филм, който горещо препоръчам за декември 2012. Напълно е в крак  с промените, които така или иначе  настъпват в главите и сърцата на хората в последно време. При някои по-осезаемо, при други- по яваш-яваш. ;)
 Филмът, с присъщото на западните ни съседи чувство за хумор, поставя доста сериозни проблеми- за насилието, неприемането на различното, „мачизма”със сенчестата си страна и маскирани страхове( да не съм и аз такъв), нетолерантността и нежеланието да опознаеш света на другия, за мечтите и отстояването на себе си,  за дълбоките трансформации, които понякога се случват като на игра.
Идеята е чудесна, характерите са плътни, достоверни и автентични( все пак сценаристът- режисьор Сърджан Драгоевич е колега- психолог J), посланията са дълбоки и чувството, което ти остава след филма, е хубаво. Единственото за което съжалявам все пак е, че не е направен от Емил Костурица, защото на моменти му липсва майсторството и финеса на този страхотен режисьор. Но той пък си има своята  слабост към циганите , а не към хомосексуалистите, и си прави филми , пропити с любов и съпричатност към техните  съдби. Е, всеки с вкусовете си!

Но както ще видите от филма, ако решите да го гледате, всичко подлежи на промяна. ;) Никога не казвай никога. Нещата просто се случват...

http://www.dnes.bg/cinema.php?id=1567

четвъртък, 20 декември 2012 г.

Ей така чакаме...

... небето да се отвори ;)))

ЧЕСТИТ  20 12 2012!!! 

сряда, 19 декември 2012 г.

Въпрос

А ти какво би направил в тези " последни дни"... преди Коледа? ;)
 
 

вторник, 11 декември 2012 г.

Ах, тия хлапета...

„Мамо, кога най-после ще направим и външната елха на двора?"
„Не знам, моето момче. Това си е ваша уговорка с тати. Аз моята си я изпълних вече,нали? Украсихме отвътре. Така че, с него се разберете!"
„А може ли ти да се разбереш с него?”
„Защо аз? Това си е ваша приказка.”
„А ми защото теб тати повече те обича и повече ти дава.”
„Стига , бе! Не е вярно.”
„Вярно е! Теб повече те обича , защото като малки сте правили секс.”

понеделник, 10 декември 2012 г.