вторник, 29 ноември 2011 г.

Панчатантра и ... баба

Днес се натъкнах на страхотна находка и то у дома - Панчатантра. Оказа се
втората най- четена книга в света след библията, или поне така пише в предговора.
От известно време я мярках в библиотеката си, но не й обръщах внимание и сякаш сега
беше моментът да я хвана в ръцете си и да я разлистя.


А сега малко предистория. За човек, роден и израснал в
София, съм преживяла доста премествания от жилище в жилище- за момента успявам
да преброя девет, но може и да са повече. Даже веднъж звънях в Есграона за
някаква справка и една лелка ми се накара, че затова държавата ни била на този
хал, защото много сме се били местили. :)
Интересното е, че тази книга е успяла все пак да оцелее след толкова километри, кашони, камиони, багажници на коли, макар че много други вещи дадоха фира „ по пътя”.
Откакто и йогата навлезе в западния свят (леко ме дразни
комерсиалната и модна страна на нещата, ама нейсе. Майка ми се занимаваше с
йога още през 70-те.), много хора заговориха отново за Панчатантра.
Но най- милото дойде , когато отворих книгата. Ето я приятната изненада:


Подарък от скъпите ми баба и дядо, с любимия почерк на
бабчо. Вчера тя навърши 93 и за съжаления вече не мога да общувам с нея така,
като преди, но ето милите следи, които е оставяла в живота ми. Имам и един
много ценен за мен пръстен с някакъв доста неизвестен и рядък камък, купен от СБХ
преди 25 години.
Как ли се е промъкнала Панчатантра през желязната завеса?
А ето как.


Дали Людмила Живкова е ударила едно рамо или през други пролуки- хич не е ясно, но важен е крайният резултат.
Наистина неведоми са пътищата господни. Както и да е- отивам да я чета, защото
от нея много се поумнявало. :)
Бабчо, още веднъж благодаря за този подарък след ...30 години!

петък, 11 ноември 2011 г.

С един ден закъснение

Може би съм непоправим оптимист...
Но преди 22 години и през ум не би ми минало, че ще доживеем времена, в които да арестуват шофьори, предлагащи рушвет на катаджии. ;))))))))))))))
Честит 11-11-11!

сряда, 9 ноември 2011 г.

Обич


Днес моята мила леля- Донка Петрунова, или както я наричат    "на галено” българската Агата Кристи- навършва 80 години! Направо да не повярва човек...
Това е жената, която заедно с мен танцува боса до сутринта на сватбата на сестра ми и събра очите на испанци и французи. Жената, която връщайки се от пиано бар в 2 часа през нощта, срещнала съсед на стълбището и моментално скалъпила тинейджерска лъжа, че се прибира от интервю в нощния блок на радиото. Жената, която след нелека операция на очите, сложи розови очила( буквално) и... ох, това няма да го казвам, поне засега.
Жената, която на 78 години се влюби отново, много по-активна е от мен във Фейсбук и има приятели доста по-млади от мен.
А и за малко да забравя- замъкна ме в казиното на Радисън, защото  трябваше да пише нещо по темата и искаше да бъде  Дъ Инсайдер.
Скъпа лельо, бъди винаги така свежа, по младежки луда, нестандартна и извънматрична!
Обичам те  и както виждаш доста се гордея с теб!!!

вторник, 1 ноември 2011 г.

Подготвяме се

Между вещици и таласъми, будители, избори, кризи и пророчества за 2012- ние се подготвяме за 7 живота. ;)))

А вие?