четвъртък, 31 юли 2014 г.

Анти- стереотипно



Историята, която ще ви разкажа не е сантиментална, нито сълзлива. Макар, че има такъв оттенък. Но поуката е съвсем друга. Ще разберете след малко. Ако ви се чете, де
И така, караме си ние по черноморска оживена магистрала и виждаме насред пътя малка костенурка. Както каза моята спътничка, Ани - хванала се, сгушена, с две ръце за главата и ни напред, ни назад. Отвсякъде хвърчат... коли, а тя- блокирала от шум и ужас. И… наникъде. В последния момент успяваме да я заобиколим и след съвсем кратко колебание спираме в най- близката отбивка. С идеята да се върнем и да я пренесем. Ани бързо се впуска в спасителна акция. Секунди след това, плътно зад нас , спира много луксозна черна кола и от нея излиза млад човек по потник, с набито телосложение, бръсната глава и дебел златен ланец. От другата врата излиза съответната половинка.
Изтръпваме при мисълта, че може да сме ги засекли при рязката смяна на посоката. Но двамата изглеждат по- скоро загрижени и гледат в посока на… костенурката.
Не мога да повярвам! Боже, какво съм клише!!!
За всеки случай питам:
-И вие ли за костенурката?
Те кимват сърдечно и с щастлива усмивка на облекчение наблюдават смелите и ефективни действия на Ани. После ни махват с ръка и поемат по пътя.
Е ми-това е!
Светът май се променя … а и ние с него!

петък, 18 юли 2014 г.

Децата- огледало и будилник

Знаех си аз, че няма ненаказано добро, но вчера тази така древна мъдрост ми се демонстрира с пълна сила. Направих пореден неуспешен опит да вдъхна любов към математиката на малкото ми Алексче и доста мило ( доколкото можах ) му поправих грешките при броенето. Реакцията му беше спонтанна и по детски неподправена:
„ Фукла такава!”
Е ми... това е... Аз моята поука си я взех! А и вие внимавайте когато натрапвате помощта си ;)