вторник, 31 декември 2013 г.

Пътя

Извървяхме още една година...
 
 

 
 
 

 
 
 

понеделник, 16 декември 2013 г.

Кърт Вонегът за творческото писане


 

1.Използвайте времето на напълно непознатия така, че той или тя да няма чувството, че това време е загубено.

2. Дай на читателя поне един герой, на когото да симпатизира.

3. Всеки герой трябва да иска нещо, пък били то и само чаша вода.

4. Всяко изречение трябва да прави едно от две неща- да разкрива характер или да разкрива действието.

5. Започвай колкото е възможно по-близо до края.

6. Бъди садист. Независимо колко мили и невинни са главните герои, прави така, че да им се случват ужасни неща- за да може читателят да види от какво са направени.

7. Пиши така, че да доставиш удоволствие само на един човек. Ако отвориш прозореца и започнеш да ухажваш света, така да се каже, разказът ти ще се разболее от пневмония.

8. Дай на читателя колкото е възможно повече информация, колкото е възможно по-рано. По дяволите напрежението. Читателят трябва толкова добре да разбира какво става, къде и защо, че  да може да довърши разказа сам, дори и хлебарки да изядат последните няколко страници.

Най- великата американска авторка на къси разкази от моето поколение беше Фланъри О’Конър (1925-1964). Тя напушаваше практически всичките ми правила, освен първото. Великите писатели често правят така.

Относно правило седем:  Покойният американски психиатър Едмънд Бърглър, който твърдеше, че е лекувал повече професионални писатели всеки друг, пише в книгата си „ Писателят и психоанализата”, че повечето писатели , с които е имал работа, са писали, за да доставят удоволствие само на един човек, когото са познавали много добре, макар и да не си дават сметка, че го правят. Не било трик на писателския занаят. Било нещо просто естествено човешко, независимо дали от това написаното става по-добро или не.

 Чета лекции в осем колежа и университета всяка година и го правя от двайсет години. Половината от сто и шейсетте подобни институции имат щатен писател и курсове по творческо писане.  Като вземем предвид , че вече не е възможно да изкарваш прехраната си като пишеш къси разкази, и че вероятността един роман да се окаже успешен е едно на хиляда, можем да сметнем курсовете по творческо писане за измама, каквато биха били курсовете по фармация, ако нямаше аптеки. Независимо от всичко  обаче, самите студенти настояваха да има такива курсове. 

Това, което студентите искаха и получиха, това, което сега получават техните деца е „ евтин” начин да изрзят това, което е в тях, да видят черно на бяло кои са те и какво би могло да стане от тях. Пиша „ евтин” в курсив , защото за да направиш филм или телевизионно предаване , трябват един тон пари. Да не говорим, че ако опиташ да направиш подобно нещо, ще си имаш работа с най-голямата измет.

В много университетски комплекси има малки вестници, които излизат ежеседмично или ежемесечно и публикуват къси разкази, без да могат да платят за тях. Какво от това, по дяволите? Практикуването на някое изкуство не е начин за печелене на пари. Това е начин да накараш душата ти да порасте.

Bon voyage.


Как да не го обича човек! ;)
 
 

вторник, 3 декември 2013 г.

Подарък


- Мамо, ето ти подарък - едно бонбонче.
- Ооо, мерси, обич! Колко мило! Какво ... нещо не ти хареса ли?
- Да. - отговаря ми безкрайно нежно детско гласче.

четвъртък, 14 ноември 2013 г.

Питам се


Не знам какъв човек трябва да си , за да успяваш да живееш месеци наред сред освирквания, дюдюкания, зулу тъпани и барабани, яйчни черупки и  домати, лежащи по улицата хора, плакати с развихрено народно творчество, окупации, блокади и всякакви други изрази на отявлено обществено неодобрение, недоволство, неприязън и отхвърляне, без въобще да ти пука.
Аз, лично, бих се побъркала.
Явно не съм психопат!

четвъртък, 7 ноември 2013 г.

Сърнела тайм ;)

Ми айде и аз като рибарите- да се похваля! ;)
 
 

петък, 1 ноември 2013 г.

ХеЛоУиНсКи ПоЗдРаВ оТ АлЕкС

 
Само да не се уплашите , че е страховит  ;)
 
video

събота, 26 октомври 2013 г.

Малки моментчета 6

Очи

Близост


"Е, тази ми точно по мярка."


С мама и татко на концерт

"Йес, Сър!"

Обич

Автограф

" Да мина или да не мина?"

Художнички

" Без светкавица, моля!"

Фотошоп

Полет

Легло



четвъртък, 24 октомври 2013 г.

Малки моментчета 5

Самурай

Сърце

МЕСО

Русал

Животът е несправедлив

Кееееееееееф

Само по каска

Залез

сряда, 16 октомври 2013 г.

Толерантност, моля

По философия , в Софийския университет, ни учеха, че има две основни направления-идеализъм и материализъм- от древността и до наши дни. Тук ще цитирам Димитър Нейчев и част от неговата беседа „Мястото на Бог във Вселената”, защото той го е казал много по-подробно и по-добре, отколкото аз бих могла. Ако искате му хвърлете един поглед.

 
„Основният въпрос на философията е: кое е първичното - материята или разума(духа). Отговорът на този въпрос дели философите на две направления: идеализъм и материализъм. Материализмът поставя в основата на всичко материята. В по-сложните си форми тя дава началото на живота и разума. Душата на човека според материалистите не е нищо повече от движение на сигнали между нервните клетки. Умре ли тялото, умира и душата. Материалистическият подход е в основата на всички научни изследвания - вярвайки единствено на това, което могат да видят и пипнат, учените са изследвали устройството на заобикалящия ни свят и законите, които го управляват. Така са създадени и всички технически средства,с които си служим. Идеализмът обявява за първичен духа. Има два вида идеализъм- обективен и субективен. Според субективния, съществува само съзнанието на конкретната личност. Всичко останало е само във въображението на личността. На мен лично това ми изглежда налудничаво.



Обективният идеализъм признава реалното съществуване на материалния свят, но счита, че той е създаден от някакъв първичен дух или разум, който стои над него. Това е философската основа на всички религии. Според религиите Бог не може да бъде напълно опознат и разбран от хората. Тук основата не са изследванията и експериментите, а вярата. Който вярва истински, няма нужда от доказателства.
Във философията се дефинират и два основни начина на опознаване на околния свят: метафизика и диалектика. Метафизиката разглежда нещата в статично състояние. Диалектиката отчита тяхната промяна и развитие."
Защо започвам толкова отдалеч ли? Защото напoследък забелязвам странна, а може би не толкова странна тенденция, съвременните материалисти да се борят ожесточено със съвременните идеалисти, а именно:
Виждам и чувам хора , които войнстващо осмиват и се подиграват с някои духовни течения, окултни теории , паранормални явления , алтернативна медицина и алтернативни форми на познание и усещания въобще. Има сарказъм и доста високомерие в нападките им. Вярно е, че се народиха много псевдо-гурута и разни елементарни и безкрайно наивни теории, но не това ми е идеята. Въпросът ми е:
Като не ви пасва и не ви е интересно нещо - защо го четете? Вървете си по вашия път и оставете другите да си вървят по техния. Толкова е просто! Сега ще ви го кажа с ваши думи- това, че имате по-лесен достъп до лявото си полукълбо и затова обитавате по-често там, облягайки се най- вече на логиката,разума , видимото, доказуемото, не ви прави „ по висши”и "по-нормални" , а просто различни.

Ето какво казва Дънов: „Идеите, с които хората се занимават, са свещени. Не ги питайте с какво се занимават, какви мисли ги вълнуват. Това е тяхна работа.От вас се изисква да минете покрай тях, без да ги смущавате с мисълта си.”

Оставете вярата на хората на мира. Ако и във вярвянията си човек трябва да се оправдава, накъде върви светът? И след като съм го ударарила на цитати, не мога да не завърша с крилатата фраза на големия ми любимец и личен гуру  Кърт Вонегът:
„ Моля, не хвърляйте фасове в нашите тоалетни, както ние не пикаем във вашите пепелници!"



четвъртък, 26 септември 2013 г.

Сладко бягство


Днес си подарих  глътка безвремие- един вълшебен  полуден сред много вода, трева, гора, листа, лодки, хълмове, слънце и минерали. Спа комплекс „Корали”в Панчарево. J
Учудващо  беше колко много хора, половината от които чужденци,  бяха  успели да се измъкнат от матрицата  и се наслаждаваха на удоволствията на тялото и душата.
Смешно беше как една доста слаба възрастна посетителка беше заприщила стълбичките на минералния басейн и питаше истерично всеки, който се опитваше да влезе, дали си е взел душ преди това.
Имаше най-разнообразни гледки, от някои от  които избягах през глава. С откровено вътрешно злорадство се дистанцирах възможно най- надалеч от майките  с малки дечица и попивах с всяка фибра на тялото си усещането за свобода, откраднати мигове и сладка безотговорност.
Исках да се зануля и да се слея възможно най- плътно  с природата  и себе си , но погледът ми сам палаво ме заведе  към една двойка на средна възраст, която едва, ама наистина едва успяваше да озапти желанията на плътта, подпалени от топлината и безгрижието на деня. ;)
Досаден  беше трафикът натам и обратно, особено връщанката. Знаете, когато  човек съвсем се е отпуснал , хич не му е  до хора, пътища , автомобили.
Музиката , също не ми беше съвсем по вкуса. Идваше ми малко прекалено „ свежичка”.
Но като цяло беше едно прекрасно сбогуване с лятото.
Благодаря ти, 26-ти септември! 

понеделник, 23 септември 2013 г.

Със семейство Паунови на СПА

"Деца, днес ще ви водя на минерален басейн."

"Чухте ли ме?"

"Айдеееее!"

"Аууууу! Папарак! Залеееегни!"

"А бе- да си снима, като иска. Много важно."

"Вижте, деца, как си живеят хората."

"Божкееей, още един папарак!"

"Не се издържа, направо!"

"Развалиха ми кефа. Махаме се."

"Айде, ще дойдем друг път- на спокойствие."

"Сега ще ви заведа на външния басейн при баща ви."

"А, ето къде сте били! Убих се да  ви търся бе, семейство."

четвъртък, 19 септември 2013 г.

сряда, 18 септември 2013 г.

Човещината...

Ако случайно сте изпуснали това клипче, което от няколко дни се върти из социалните мрежи и вече има над седем милиона гледания, сега е моментът да го видите. Заслужава си! Думите и коментарите са излишни...


А ето го и с български субтитри:



 

четвъртък, 15 август 2013 г.

Сладко

С Алекс решаваме кръстословица.

" Кажи, пиленце, кой е най-добрият приятел на човека,
с четири букви?"
" А, да-знам ! Мама."

петък, 9 август 2013 г.

Ах, тези деца ;)


Действието се развива в клинична лаборатория.
Алекс: „Тази кръв, дето я взимате и слагате в шишенца, какво я правите?”
Лаборантката: „ Изследваме я, за да видим дали всичко е наред с тялото на човек?”
Алекс: „ Добре де, а после как я връщате обратно?”

четвъртък, 25 юли 2013 г.

Tonight

 
 
Сегашният момент е неизбежен :)


петък, 19 юли 2013 г.

...

" Не демокрацията прави хората щастливи, а по-скоро щастливите хора е по-вероятно да установят демокрация."
                                                   Рон Ингълхарт, политолог

четвъртък, 11 юли 2013 г.

Малки моментчета 4

ПопорЕснала Пипи с гепардче
 
 
 
"Добро сериалче, а?"
 
 
Змиеукротителката
 
 
Романтично...
 
 
Настроение
 
 
Зелено-бял океан
 
 
 
"Хубава съм, нали?"
 
 
Алекс и Оскар
 
 
 
Сутрешен тоалет с изглед към морето