вторник, 22 март 2011 г.

До Луната и назад

Ходих до луната. И както си му е редът, преди това видях космонавти.
Това е накратко.







А сега подробностите:

Ох, не я издържах и тази зима. Реших, обаче, да почукам. ;) Господ ми отвори, смили се над мен и ме запрати на Канарските острови. Господ всъщност се яви във формата на фея, която се казваше Виктория и ми се падаше сестра. Тя почти ме изстърга от компютъра в София, посрещна ни в Мадрид, където пребивава, качи ни на самолета и ни поведе към Канарите. Благодаря ти, Вики!

Космонавтите, които видяхте, също се бяха отправили натам- вероятно за карнавала, който се провежда всяка година- горе-долу по това време.


И така приключението започна.
Лансароте е островът , който или никак не ти харесва или ти ляга директно на сърцето. Аз съм от вторите.
Не е тривиалният, комерсиален остров с тропическа зеленина, палми , бели плажове , лазурно море и ослепително слънце.
Тук почвата е предимно черно- червена, доста от плажовете са тъмни, океанът е обагрен в странни цветове и небето не винаги се усмихва.
И доста подухва. На мен обаче ми хареса много. Подейства ми като омайно биле!



Возихме се на камили, видяхме позадремали вулкани и доста странна, нестандартна красота.

Камилите доста любопитно ни душеха. Всичките двугърби бяха с намордници, а тези с по- сприхав характер имаха и по един парцал под решетката, за да не решат да изразят недоволството си под формата на обилна плюнка. Нашата беше с парцал, но някакси се разбрахме. Тя се разваше Сера( Алекс така я кръсти).

Това е един ресторант- „ При дявола”, „ Гърлото на дявола” или нещо подобно, свързано с Лукавия. Освен, че има невероятна панорама, впечатляващото в него е една естествена скара, която е поставена на нещо като отвор на кладенец, само че отдолу вместо вода се подвизава задрямала лава, която бълва горещина и прави пържолите, рибата и зеленчуците чудно вкусни .
Съжалявам, че не го снимах.






Бяхме в чудесен комплекс в Южната част на острова. Нарича се Златни пясъци и както виждате плажът е бял.
Някои хора спортуваха усилено. Е, при тази гледка- може.

Една малка кукла много сериозно дърпаше куфарче на колелца по пясъка.
Там беше и папата. Обеща и тази година всички християни- православни и католици- да празнуваме Великден заедно. ;)
Опитахме се да бъдем дискретни, но толкова го преследвахме с фотоапарата бедния човечец , че той накрая започна да ни се усмихва и да ни маха.



Имаше огромни бутилки вино и цените по кръчметата бяха като по нашето Черноморие, да не кажа и по- ниски.
Е, да си дойда и на болната тема- за разлика от нашето злощастно Крайбрежие, там не видяхме нито една сграда по- висока от два- три етажа.
Може би вече забелязахте - общ архитектурен план, съобразен с терена , дискретност, финес и никакъв кич. Ох, починах си!



Аниматори занимават децата с часове, напълно безплатно.
Въобще се замислям дали да ходя вече по нашето море или да създам туристическа агенция и да покажа по- добрия вариант на туризъм на изтормозения нашенец. Да си починат очите и ушите му от чалга и бетон.

Добре де, отплеснах се, но още съм под въздействието на островната еуфория.

А това се дава под наем. Да се замисли човек!
На Плаза Майор в Мадрид срещахме Спайдермен. Явно доста беше похапвал паейа и бая се беше поналял.
Ето го моето момченце , което се чуди накъде ли ще го завее вятърът или феите
следващия път. И с какво.
ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ, ПРИЯТЕЛИ!