...или Евала за професионализма!
неделя, 28 февруари 2010 г.
неделя, 14 февруари 2010 г.
Честит Трифон Валентин!
Да живее любовта и виното... и разбира се- шоколада!
.................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................
Ooooooo,за малко да забравя- прощавайте, ако има нещо.
вторник, 9 февруари 2010 г.
Айде и аз малко за "Аватар"
Около два месеца вече чета по блоговете за "Аватар", но все не успявам да се добера до кино.
Накрая не издържах и го гледах в къщи, на малкия си компютър, изтеглен от Замунда..
Може би съм единственият човек, който, въпреки уместните препоръки, че трябва непременно да се гледа триизмерен, пристъпи всички норми на изкуството и естетиката.
Знам, че е престъпление, но бях страшно любопитна и нетърпелива, така, че простете.
Ще ида , разбира се, на кино, ама ...да се запролети.
И така, гледах го в непривична обстановка и въпреки това МНОГО МИ ХАРЕСА( е, екшъна ми дойде малко в повече, ама карай).
Повечето коментари бяха за формата му, но ей Богу и от малкия екран у нас, успя да ме докосне.
Негативните отзиви за филма бяха предимно, че бил банален, с предвидим край и с много експлоатирана тема.
Банален... Не знам... За мен не е .
Нашественикът, завоевятелят, агресорът, който не се спира пред нищо за власт и пари.
Ако тази тема е изчерпана, ще съм много щастлива, но уви-не е.
Не искам да опростявам и свеждам многото и чудесни идеи във филма само до нашенски проблеми, но това ми е болката в момента и събуди такива асоциации.
Вижте какво става с горите ни, с Черноморието и планините ни,
безумно накичени с мутро-барок и избождащо очите разностилие и кич и ще видите , че темата си е актуална отвсякъде.
Когато гледах Аватар, прокърви незарасналата ми рана и изохках... особено когато булдозерите яко нагазиха девствени, удивително красиви територии.
Това ми е до болка познато, усетено отблизо и наскоро.
В 3D формат.
Сюжетите, според мен , освен, че имат за цел да се продават и да носят големи печалби, имат и доста по-сериозна мисия- да изпратят послание.
Вярно е-това вече сме го чували.
Но има ли чуваемост?
Нещо да се е променило?
И , разбира се, не само у нас, но и в световен мащаб.
Някой да си е взел поука или случайно да се е стреснал?
Ето защо, аз лично одобрявам идеята, ако нещо не достигне до хората, да се повтори ,потрети или подесети...
А, дано се усетим!
А за другата тема- за любовта. Ако и тя е банална или изчерпана...не знам... може би изкуството трябва да умре, а с него и аз.
Радвам се, че Аватар излезе в такъв формат и толкова изумително красив. Така стимулира повече дясното полукълбо на мозъка и докосва по-директно сърцето и душата, а не само логиката и рациото.
Точно от тях си патим напоследък, а преди нас и други, загинали, а уж високо развили умствения си потенциал цивилизации...
И накрая завършвам с малко „Аватар” по български,
Накрая не издържах и го гледах в къщи, на малкия си компютър, изтеглен от Замунда..
Може би съм единственият човек, който, въпреки уместните препоръки, че трябва непременно да се гледа триизмерен, пристъпи всички норми на изкуството и естетиката.
Знам, че е престъпление, но бях страшно любопитна и нетърпелива, така, че простете.
Ще ида , разбира се, на кино, ама ...да се запролети.
И така, гледах го в непривична обстановка и въпреки това МНОГО МИ ХАРЕСА( е, екшъна ми дойде малко в повече, ама карай).
Повечето коментари бяха за формата му, но ей Богу и от малкия екран у нас, успя да ме докосне.
Негативните отзиви за филма бяха предимно, че бил банален, с предвидим край и с много експлоатирана тема.
Банален... Не знам... За мен не е .
Нашественикът, завоевятелят, агресорът, който не се спира пред нищо за власт и пари.
Ако тази тема е изчерпана, ще съм много щастлива, но уви-не е.
Не искам да опростявам и свеждам многото и чудесни идеи във филма само до нашенски проблеми, но това ми е болката в момента и събуди такива асоциации.
Вижте какво става с горите ни, с Черноморието и планините ни,
безумно накичени с мутро-барок и избождащо очите разностилие и кич и ще видите , че темата си е актуална отвсякъде.
Когато гледах Аватар, прокърви незарасналата ми рана и изохках... особено когато булдозерите яко нагазиха девствени, удивително красиви територии.
Това ми е до болка познато, усетено отблизо и наскоро.
В 3D формат.
Сюжетите, според мен , освен, че имат за цел да се продават и да носят големи печалби, имат и доста по-сериозна мисия- да изпратят послание.
Вярно е-това вече сме го чували.
Но има ли чуваемост?
Нещо да се е променило?
И , разбира се, не само у нас, но и в световен мащаб.
Някой да си е взел поука или случайно да се е стреснал?
Ето защо, аз лично одобрявам идеята, ако нещо не достигне до хората, да се повтори ,потрети или подесети...
А, дано се усетим!
А за другата тема- за любовта. Ако и тя е банална или изчерпана...не знам... може би изкуството трябва да умре, а с него и аз.
Радвам се, че Аватар излезе в такъв формат и толкова изумително красив. Така стимулира повече дясното полукълбо на мозъка и докосва по-директно сърцето и душата, а не само логиката и рациото.
Точно от тях си патим напоследък, а преди нас и други, загинали, а уж високо развили умствения си потенциал цивилизации...
И накрая завършвам с малко „Аватар” по български,
но не можахме да ги спрем.
Засега...
Ама ще се помолим на Ейва.
P.S. Сега слагам един линк към природните красоти в Китай, вдъхновили създателите на филма:
http://www.liveinternet.ru/community/geo_club/post119654140/
петък, 5 февруари 2010 г.
вторник, 2 февруари 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
