Умира ли музата в матрицата?

Когато шайбата ни завърти
и битовизмите ни смазват,
когато прекалено сме заети
и се чувстваме като в надбягване на лабораторни мишки,
когато капанът е щракнал
и измъкване няма,
когато задъхани, загубваме себе си
и живеем чужд живот,
когато оковите са прекалено тежки,
а сами сме се вкарали там...

Умира ли музата в матрицата,
или само се свива в ъгълчето на душата
и чака притихнала пак да се намерим?

По случай втория учебен ден

Дали децата ни няма да са много по- здрави, креативни, нестандартни и извънматрични ако вместо ченгелчета, лулички и морално остаряли архаизми, учат в училищата и детските градини например това:

Блогът проговори

Най- после се случи... да изпитам истинска удовлетвореност от това да имам блог.
Не че и преди не ми беше супер тръпка, гъдел и кеф, но сега вече съвсем осмисля усилията и времето.
Моя много скъпа приятелка ме помоли (тъй като блоговете официално вече били медия!) да дам още малко гласност в скромния си блог на едно събитие, както и на един проект и инициатива, с която тя е ангажирана и социално, и емоционално.
Става въпрос да се помогне на едни деца , всъщност не съвсем деца, тъй като са на 18-19 години, да стъпят на крака, а не да попаднат в неизбежните капани на бедността и аутсайдерството, а именно-престъпността и проституцията.Това са младежите от домовете, лишени от родителски грижи, които на 18 години излизат напълно неподготвени за живота- нито с нужното за конкурентния пазар образование, нито с адекватни социални умения и здрави емоции , нито с подкрепата( финансова и морална) на родители и роднини.
Общо взето са обречени... С много малки изключения.
Инициативата, за която споменах е един лъч светлина и надежда- поне за някои от тях. Слагам линк тук, за да се ориентирате по-добре
http://www.podslon.org/

А събитието, за което говоря , ще се състои на 18 септември в с. Гурмазово , Софийско, от 16 часа в защитеното селище „Заедно”. Ще бъдат поканени спонсори, работодатели, доброволци и всички , които се чувстват поне малко съпричастни към идеята.
От горе на всичко звучи доста добре:
През деня ще има циркови атракции и много музика,
а после - пиано бар на открито до сред нощ.
И барбекюта ще работят с пълна сила.
Така че за всекиго- по нещо. ;)
Дано и времето да е приятелски настроено.
Макар, че през май, въпреки дъжда пак си беше хубаво. Местихме се ту вън, ту вътре- доста забавно.
Слагам малко снимки от тогава.

Това е.
Заповядайте!
Ние с Алекс , живот и здраве, пак ще сме там.

Дългото сбогуване

Неносталгично

Точно когато си мислиш, че си видял вече най-лошото,
че нищо повече не може да те изненада и разочарова, че кошмарите ти са превърнати в реалност и родното Черноморие е напълно , изцяло и безвъзвратно бетонирано и циментирано,
пред очите ти се разкрива следната потресваща гледка:




Спираш колата, поемаш въздух, изпускаш го, за да не гръмнеш, вадиш мобилния си телефон , правиш некачествени, импровизирани снимки като се оглеждаш леко гузно и уплашено, тъй като по третокласния, черен път хвърчат ли, хвърчат лъскави джипове.

После разравяш нет-а и откриваш следната статия, която ти обяснява доста неша:
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=169652&srcpos=1

И си спомняш нилукялата , нилукмирисала физиономия на ярко червения кмет на Царево- Петко Арнаудов, който преди около седмица ти е обяснявал по БТВ колко много обича природата и морето.

И така, в последните дни на лятото и морето, оставаш с едно неясно и много особено чувство.
Но не е носталгия…

Елизабет Гилбърт за това как да отглеждаме креативността

Ако още не сте го гледали- горещо го препоръчвам! :)

Регетон

Петия елемент ;)

Една идея... щъркели