... и разни други предновогодишни размишления
Започнах блога като израз на огромната ми фрустрация от безобразното застрояване на морето и планините.
Тъй като не искаха да публикуват никъде по вестниците снимковия материал и гневно- отчаяните ми вопли, не ми оставиха избор, освен да ги пусна в нета. Но поради ограничената ми технологична образованост и ЕГН-то направих блог и после си забравих паролата и почти година нямах достъп до него. После един лабиринт ми помогна да се опомня и да реша тази “елементарна” задача.
Сега връщайки се назад и преглеждайки темите, които са ме вълнували през последните 2-3 години виждам , че са няколко (това ако не е форма на самоопознаване):
унищожаването на природата;
комунистите като бедствие;
отровната тройна коалиция;
чалгата, вулгаризирането, опошляването, дебелащината и унизителното снижаване на критериите;
институциализираната религиозност и вътрешна бездуховност;
животните и техния магнетизъм;
природата в цялото си изящество и
разбира се - моментите. :)
Накрая чрез детето, стигнах на стари години и до майчинството, което пък с пълна сила ме върна отново назад към гореспоменатите теми, а заедно с това отвори и нови.
Така, че в момента съм тук:
Може да ме намерите сгушена и свита от неувереност и несигурност в новата ми мисия , или прекалено контролираща от страх да не сгреша и нараня, както и изпаднала в ярост срещу системата и матрицата, в която се опитват да ни вкарат
и примряла от сладостта на малките ръчички, които ме сгушват по магичен начин и недоволна от посегателството върху досегашната ми свобода и изпаднала в страх от бъдещето и какво ли не още.
Ох, поувлякох се малко, но ето ме - обратно в реалността.
А тя е един голям въпрос:
Какво ни чака занапред?
Знаете, че човек избирателно вижда и чува. И тъй като фокусът в момента е предстоящото постъпване в първи клас , отвсякъде ушите ми долавят едни и същи кахърни вопли на родителите - КОЛКО Е ТРУДНО в училище, колко са тежки чантите и как цялото семейство пише домашни!!!
Не знам вие как сте, дали само аз го чувам или има нещо сбъркано в системата? По наше време беше лесно, нали?
Дали образованието няма огромна нужда от сериозна реформа,
за да се адаптира към нуждите на НОВИТЕ ДЕЦА, а не да се опитва да ги натиква в ужасно отесняла матрица, да ги притиска и задушава, а после да ги обвинява в хиперактивност, липса на концентрация на вниманието и никакъв интерес?
Децата били виновни. Че е най- лесно. :(
Даже ми идват крайни мисли и идеи - да последвам примера на някои маргинални елементи и на не си пусна детето на училище, да търся алтернативни варианти на обучение или в най- вероятния случай да го отложа с една година с надеждата нещо в системата да се промени.
Всякакви идеи от вас са много добре дошли!
Животните отдавна бяха отмърхорили. ;)
Появиха се и русалки. :)
Обичам този знак...на това място!
Даже ми се наложи да карам Формула 1, защото не стигаме още педалите.
Животните отдавна бяха отмърхорили. ;)
Появиха се и русалки. :)
Обичам този знак...на това място!
Даже ми се наложи да карам Формула 1, защото не стигаме още педалите. 
Дойде и десерта на лятото! И смени цветовете.
Почти в края на годината, на" Раковски" видях истински коминочистач!
И разбира се, показах всичко това на баба, която е вече на 92, но все така оценява моментите.
Дойде и десерта на лятото! И смени цветовете.
Почти в края на годината, на" Раковски" видях истински коминочистач!
И разбира се, показах всичко това на баба, която е вече на 92, но все така оценява моментите.
