Какво се случва когато една мечка е забравила да изпие сутрешното( пролетното) си кафе

"Ооооо, какво става? Още съм замаяна и не съвсем в час. Пързалям сеее. Не мога да спрааа." "Мамо, мамо, къде изчезна? Гладен съм! ЧакаййЙ!" "И аз, и аз. Умирам от глад!" "А, бе , златни, я да си се прибираме обратно, че я каква зима си е още навън."

Предколедно

Поредният бисер на Алекс:
Уффф, кога най- после ще дойде Дядо Джъмбо?"

Пуста младост!

Гошо си е хубавец! Беше, е и ще бъде. Това са посланията, които получаваше, дет се вика по модерному, навсякъде от вселената. А, бе, някои са си родени под щастлива звезда и това си е. Карма! Нито 40-те години му личаха, даже напротив беше посребрен ала Ричард Гиър и мацките още повече му се лепяха. Мацки ли казах - ето това е разковничето и голямата слабост на Гошо. Умираше за млади гаджета, да не кажа тинейджърки. Направо изгубваше ума и дума и кръвта му кипваше. Гошо остаряваше, но котенцето до него винаги си оставаше на 18. Как го правеше- никой така и не разбра. Приятелите му се пръскаха от завист и се чудеха кога ли и той ще пусне коремче и паласки и ще обръсне плешиво теме. А не беше и Чичко Паричко, да речеш. Но и това се оказа, че не е проблем. Освен това, откакто откри концепцията „втора употреба” ходеше облечен по последна мода, с манияшки оттенък. С две думи- Супер Пич!
Само не бързайте да му завиждате, преди да съм ви разказала случката от днес. ;)
Пътува си той, нашият плейбой балкански в понатъпкан автобус и О, Небеса- на двойна седалка, съвсем близо до него, зърва три кикотещи се супервеликолепни екземпляра от женски пол, разбира се в неговата възрастова таргет зона. Напъпила женственост, бляскави коси и очи, свежа кожа, звънък и шумен тинейдърски смях, и оххх - едната е с къса поличка. Олеле майко, ако имаше легенче за лиги до него- вече да е пълно. Започва да се сгорещява, разкопчава копче от ризата, поема дълбоко въздух, завива му се свят, причернява му, залита, хваща се за дръжката, пребледнява. В този момент едното момиче ( това с поличката) скача и му отстъпва място с думите:
-Елате, Господине. Седнете, починете си!
Гошо трескаво започва да се озърта на всички страни с все по-нарастваща тревожност на смъртно ранен самец.
-Кой? Аз ли? Защо?
Защоооооооооооооооо. Чува собствения си глас сякаш много отдалеч. После слухът му долавя трясък на строшени стъкла, бумтеж на разпадащ се бетон, викове и крясъци, мирис на изгоряло, приближаващ вой на линейка, звън на камбани, напевния глас на Дядо Поп.
Целият свят се срива пред очите му...

Гошо се събуди в локва студена пот, с четири бръчки и 96 бели косъма в повече. Гадженцето до него нежно и съвсем тихичко похъркваше.

Без коментар

Разговор между майка и дете в предучилищна група( всяка прилика с лица и събития е случайна ;)
-Защо бе, миличък, защо бе златен, вече трети ден се борим с това стихче от Мечо Пух и нищо не става? Не се концентрираш ли, мислиш си за друго ли? Всичко обърка бе, Алексче!
-Неееееее бе, мамо- това, което аз ти казвам е от Мечо Пух 2. Ти не си го гледала.