Малки моментчета 6

Очи

Близост



"Е, тази ми точно по мярка."



С мама и татко на концерт

"Йес, Сър!"

Обич

Автограф

" Да мина или да не мина?"

Художнички

" Без светкавица, моля!"

Фотошоп

Полет

Легло

Малки моментчета 5

Самурай

Сърце

МЕСО

Русал

Животът е несправедлив

Кееееееееееф

Само по каска

Залез

Толерантност, моля

По философия , в Софийския университет, ни учеха, че има две основни направления-идеализъм и материализъм- от древността и до наши дни. Тук ще цитирам Димитър Нейчев и част от неговата беседа „Мястото на Бог във Вселената”, защото той го е казал много по-подробно и по-добре, отколкото аз бих могла. Ако искате му хвърлете един поглед.

 
„Основният въпрос на философията е: кое е първичното - материята или разума(духа). Отговорът на този въпрос дели философите на две направления: идеализъм и материализъм. Материализмът поставя в основата на всичко материята. В по-сложните си форми тя дава началото на живота и разума. Душата на човека според материалистите не е нищо повече от движение на сигнали между нервните клетки. Умре ли тялото, умира и душата. Материалистическият подход е в основата на всички научни изследвания - вярвайки единствено на това, което могат да видят и пипнат, учените са изследвали устройството на заобикалящия ни свят и законите, които го управляват. Така са създадени и всички технически средства,с които си служим. Идеализмът обявява за първичен духа. Има два вида идеализъм- обективен и субективен. Според субективния, съществува само съзнанието на конкретната личност. Всичко останало е само във въображението на личността. На мен лично това ми изглежда налудничаво.

Обективният идеализъм признава реалното съществуване на материалния свят, но счита, че той е създаден от някакъв първичен дух или разум, който стои над него. Това е философската основа на всички религии. Според религиите Бог не може да бъде напълно опознат и разбран от хората. Тук основата не са изследванията и експериментите, а вярата. Който вярва истински, няма нужда от доказателства.
Във философията се дефинират и два основни начина на опознаване на околния свят: метафизика и диалектика. Метафизиката разглежда нещата в статично състояние. Диалектиката отчита тяхната промяна и развитие."

Защо започвам толкова отдалеч ли? Защото напoследък забелязвам странна, а може би не толкова странна тенденция, съвременните материалисти да се борят ожесточено със съвременните идеалисти, а именно:

Виждам и чувам хора , които войнстващо осмиват и се подиграват с някои духовни течения, окултни теории , паранормални явления , алтернативна медицина и алтернативни форми на познание и усещания въобще. Има сарказъм и доста високомерие в нападките им. Вярно е, че се народиха много псевдо-гурута и разни елементарни и безкрайно наивни теории, но не това ми е идеята. Въпросът ми е:
Като не ви пасва и не ви е интересно нещо - защо го четете? Вървете си по вашия път и оставете другите да си вървят по техния. Толкова е просто! Сега ще ви го кажа с ваши думи- това, че имате по-лесен достъп до лявото си полукълбо и затова обитавате по-често там, облягайки се най- вече на логиката,разума , видимото, доказуемото, не ви прави „ по висши”и "по-нормални" , а просто различни.

Ето какво казва Дънов: „Идеите, с които хората се занимават, са свещени. Не ги питайте с какво се занимават, какви мисли ги вълнуват. Това е тяхна работа.От вас се изисква да минете покрай тях, без да ги смущавате с мисълта си.”

Оставете вярата на хората на мира. Ако и във вярвянията си човек трябва да се оправдава, накъде върви светът? И след като съм го ударарила на цитати, не мога да не завърша с крилатата фраза на големия ми любимец и личен гуру  Кърт Вонегът:

„ Моля, не хвърляйте фасове в нашите тоалетни, както ние не пикаем във вашите пепелници!"