Пътя

Извървяхме още една година...

 

 

 

 

 

 

 

 

Кърт Вонегът за творческото писане

 

1.Използвайте времето на напълно непознатия така, че той или тя да няма чувството, че това време е загубено.

2. Дай на читателя поне един герой, на когото да симпатизира.

3. Всеки герой трябва да иска нещо, пък били то и само чаша вода.

4. Всяко изречение трябва да прави едно от две неща- да разкрива характер или да разкрива действието.

5. Започвай колкото е възможно по-близо до края.

6. Бъди садист. Независимо колко мили и невинни са главните герои, прави така, че да им се случват ужасни неща- за да може читателят да види от какво са направени.

7. Пиши така, че да доставиш удоволствие само на един човек. Ако отвориш прозореца и започнеш да ухажваш света, така да се каже, разказът ти ще се разболее от пневмония.

8. Дай на читателя колкото е възможно повече информация, колкото е възможно по-рано. По дяволите напрежението. Читателят трябва толкова добре да разбира какво става, къде и защо, че  да може да довърши разказа сам, дори и хлебарки да изядат последните няколко страници.

Най- великата американска авторка на къси разкази от моето поколение беше Фланъри О’Конър (1925-1964). Тя напушаваше практически всичките ми правила, освен първото. Великите писатели често правят така.

Относно правило седем:  Покойният американски психиатър Едмънд Бърглър, който твърдеше, че е лекувал повече професионални писатели всеки друг, пише в книгата си „ Писателят и психоанализата”, че повечето писатели , с които е имал работа, са писали, за да доставят удоволствие само на един човек, когото са познавали много добре, макар и да не си дават сметка, че го правят. Не било трик на писателския занаят. Било нещо просто естествено човешко, независимо дали от това написаното става по-добро или не.

 Чета лекции в осем колежа и университета всяка година и го правя от двайсет години. Половината от сто и шейсетте подобни институции имат щатен писател и курсове по творческо писане.  Като вземем предвид , че вече не е възможно да изкарваш прехраната си като пишеш къси разкази, и че вероятността един роман да се окаже успешен е едно на хиляда, можем да сметнем курсовете по творческо писане за измама, каквато биха били курсовете по фармация, ако нямаше аптеки. Независимо от всичко  обаче, самите студенти настояваха да има такива курсове. 

Това, което студентите искаха и получиха, това, което сега получават техните деца е „ евтин” начин да изрзят това, което е в тях, да видят черно на бяло кои са те и какво би могло да стане от тях. Пиша „ евтин” в курсив , защото за да направиш филм или телевизионно предаване , трябват един тон пари. Да не говорим, че ако опиташ да направиш подобно нещо, ще си имаш работа с най-голямата измет.

В много университетски комплекси има малки вестници, които излизат ежеседмично или ежемесечно и публикуват къси разкази, без да могат да платят за тях. Какво от това, по дяволите? Практикуването на някое изкуство не е начин за печелене на пари. Това е начин да накараш душата ти да порасте.

Bon voyage.

Как да не го обича човек! ;)

 

 

Подарък

- Мамо, ето ти подарък - едно бонбонче.
- Ооо, мерси, обич! Колко мило! Какво ... нещо не ти хареса ли?
- Да. - отговаря ми безкрайно нежно детско гласче.