петък, 31 януари 2014 г.
понеделник, 27 януари 2014 г.
Ре-фор-ма!
- Мамо, не искам да излизате с тати в това лошо време?
- Защо, пиле?
- Не искам да умрете.
- Спокойно! Няма да умрем.
- Щото ако умрете, кой ще ме води на училище?
- Баба ще те води.
- Ма тя е стара и тя ще умре.
- Е ми, ще измислим нещо- има и други близки наоколо.
- Охх, и без това не ми се ходи на училище!
четвъртък, 16 януари 2014 г.
Изненадааа
-
Какви гадняри и идиоти се навъдиха в квартала,
не е истина направо!- съседката ми е потресена от „убийството” на
котката й.
-
Сигурна ли си, че е убита , а не си е умряла
така просто от старост, в двора?-питам плахо и опипващо терена. С идеята да я поуспокоя.
-
Да, или е застреляна, или е отровена!!!
-
Има ли рана от куршум или повръщано? –опитвам се
да я вразумя.
-
Нищо няма, но аз си знам!
-
Добре де, идиоти и гадняри има навсякъде, не
само в нашия квартал!- отказвам се. Правя дипломация.
-
Например мама не е идиот и гадняр. - обажда се Алекс, който яко ми държи гърба.
-
Е, да, мама не е. – съседката е поомекнала и
видимо развеселена.
-
Ама тати малко
е! – Алекс забива последния пирон.
Съседката няма откъде да знае, че
тати е отказал да му купи таблет. И двете се чудим накъде да гледаме и се
разсейваме. Неловко някак ...Аз
лично, знам
със сигурност само едно- ако до две минути не отида до тоалетна,
пикочният ми мехур ще се пръсне под напора на чудовищен вътрешен смях.
Абонамент за:
Публикации (Atom)