Най-безсрамно разпитвам приятелче на Алекс, което учи в кварталното училище, обзета от дива завист, че навярно започват по-късно от нечовешкия 7:30ч, в който ние трябва да се впишем. Говоря с мазен глас, опитвайки се да изтръгна максимум информация:
- Хайдее, Алееекс, прибирай се, че утре ставаш рано за училище. Ти, Маринчо, в колко часа ставаш сутрин?
- Мама ме вдига рано.
- Колко рано?
- Ми – рано....
- Ама тъмно ли е или светло?
- Не знам.
- Добре, де- в колко ви почва първия час?
- Като дойдат всички деца.
Аха, ясно.
Лелее, за малко да забравя алармата на телефона!
