Най- следХелоуинският подарък

Днес видях един клошар, който си беше намерил изхвърлена прахосмукачка и с грейнало лице я буташе по улиците.
Нанякъде!
В главата му имаше...
дом. 

Wisdom of the day

„Ние сме тук, на Земята, за да се размотаваме насам-натам. Не позволявайте да ви разправят друго.”
Кърт Вонегът

Честит 21-ви септември и не (се) взимайте много насериозно! ;)

О, времена! О, нрави!

Осем часа вечерта.  Прекрасна лятна вечер. Китна малка къщичка с просторен двор.  Омайно се носи шумът  на вълните. Симпатично семейство на средна възраст разговаря:

Жената:
- Хапнахме добре. Айде  сега да те бия един баскетбол.
Мъжът:
- Става! Но чакай да си измия първо чиниите.
През това време, в стаята си,  синът им рисува ли, рисува…
Началото на 21 век.
Kакъв ли ще е краят му?

 

 

Как?

Когато вътрешното ти дете се разлудува и с предоволно, пълно  с диня коремче решиш да влезеш в морето този път само по бельо (споко-няма никой  наоколо), слънчеви очила и  слънчева  шапка и да плуваш под вода възможно най-дълго, ей така просто само за идеята, лудостта и кефа, се питаш едно… само едно, единствено нещо: Как да задържиш вътрешното лято? Как?

Прегръдката на Август

Щастието е отпускане.

Шампанско от подводни мехурчета.

Гореща голота върху скалите.

Тръгваш и Нещо те води.

Изхвърляш  изморена глава.

Прегръщаш радостно солено тяло.

Август е дете.

Нестъпвало в училище.

Маймуна

Няма нищо по-хубаво от това да идеш на кино без пуканки в ръка. И никой да не хрупа наоколо!

Добре де, разбира се, че има и по –хубави неща. ;) Но и това е едно добро начало.

От три дни съм свободна да правя каквото си искам и разбира се отидох и в Дома на киното да гледам „ Маймуна“. Отдавна го дебна. Навън беше 34 градуса, в салона бяхме 10-тина души, престрашили се да прекосят изгаряща София. В публиката имаше и десетгодишно момченце.

В салона беше приятно задушевно. Като в семейство. Нямаше я дистанцията и консуматорството на Арените. Вдишах дълбоко. Пак бях на двайсет.

Филмът беше чудесен. Притихнахме! Това е изкуството. Ставаш тих и мирен, и спокоен. Животът е вън, но ти си вътре…в себе си. На най-уютното място!

Безкрайно приятната изненада беше, че след прожекцията се появиха създателите на филма, за да си поговорят с нас, зрителите. С бира в ръка. Е, това ако не е елитарност! Знам, че съм късметлийка и благодаря всеки ден.

Детето от публиката каза, че това е най-любимият му филм. Гледа го за пръв път, но Спайдърмен, Айрънмен, Бързи и яростни избледняват бързо и яростно.

София никога не е изглеждала толкова красива, както във филмите на Димитър Коцев- Шошо. Няма как да си превел „ Бърни кълвача“ на Том Робинс от английски и да останеш недокоснат, знам.

 

* * *

Не е лесно да си влюбен тийнейджър, тежко е да си травестит в матрицата - неразбран, самотен и ранен, изтощително е да чакаш всеки ден извънземните с клонинги до теб ,трагикомично е да изпаднеш в кома с усмивка на уста , точно когато си осиновил маймуна, ужасно е да слушаш опера, когато не я понасяш, но накрая тя да ти  спаси  живота, пардон...не съвсем. А накрая …накрая любовта бавно, нежно, но твърдо грабва руля. И дядо Коледа е винаги наоколо.

 

„ Да видиш в грозното- красиво“ е мотото на филма. Дали да не си го направим и в живота? Аз съм- за!

Гледайте „ Маймуна"!

 

Restart

Обичам юни, котки, много вода, колчета с бъдещи домати, последни череши, малки нощи…Еуфорична безграничност. Началото!

 

Различен

Ценител

Елегантен господин на преклонна възраст спира удивен в парка, сваля бялата си шапка и заговаря двете възрастни дами на пейката:
- Извинете за безпокойството , мили дами, но може ли да ми отговорите на един въпрос?
- След като така вежливо попитахте, не можем да ви откажем. - по- смелата от двете се усмихва и пак е на двайсет.
- Защо жените са по- красиви от мъжете? Защо?
- Защото нямате очила.- опитва се да остроумничи другата....
- Не...не е това. Просто ви обичам. - и кротко отминава като намества с достойнство шапката си.

Къщата и...моментите

Всичко започна така :)



Не, всъщност всичко започна така. ;)



И така...






После веселбата сама дойде. Педро, както винаги снима. Повечето снимки са благодарение на него. Gracias, Pedrito!






E, не може и без селфита.

Винаги съм мечтала за такива прозорци.

.

И такава кухничка.

Ето и една прекрасна малка моделка.

Без нея не е така пълно, нали?

Спокойно- ето я пак!

Баня.

Гледка!

Спалня.

И още едно прекрасно моделче.

Гледка- море със смокиня.

Ааа, появи се корабът с червените платна.

И печка- за по-хладните есенни дни.

Още един модел- от животинското царство.

Модел, който се мисли за котка, а доста тежи.

Доста любим модел, както виждате. ;)

Всяка вечер имаме подарък- различни гледки. Ето тук- сякаш много Христосовци ходят по вода. ;)

Залез.

Птици...

Гъба.

Ню Йорк в облаците. Видяхте ли го?

Края на август наблюдаваме щъркелите.

Във ветровит ден изглежда така.

И така.

Конете обичат това място. Имат вкус. ;)

Коне, смокини и празна чаша. Малко мръсна. ;)

Елате ни на гости!

Края на май цъфна юката.

На Еньов ден правим маскаради.

Даже ни посети Ironman.

И такива работи се случват.

Не само деца се наслаждават на мястото. Това е любимата ми баба.

Баба и луната. Обичам тази снимка!

Това е за любителите на зимата.

Аз, лично, предпочитам лятото.

И пицата на плажа.



July Morning. И любими романтични муцунки.

Лора и Милена.

Някои вечери...

Дъжд!

И пак- корабът с червените платна. Пожелахте ли си нещо?

Ниагарски моменти ;)