Няма нищо по-хубаво от това да идеш на кино без пуканки в ръка. И никой да
не хрупа наоколо!
Добре де, разбира се, че има и по –хубави неща. ;) Но и това е
едно добро начало.
От три дни съм свободна да правя каквото си искам и разбира се отидох и в
Дома на киното да гледам „ Маймуна“. Отдавна го дебна. Навън беше 34 градуса, в
салона бяхме 10-тина души, престрашили се да прекосят изгаряща София. В
публиката имаше и десетгодишно момченце.
В салона беше приятно задушевно. Като в семейство. Нямаше я дистанцията и
консуматорството на Арените. Вдишах дълбоко. Пак бях на двайсет.
Филмът беше чудесен. Притихнахме! Това е изкуството. Ставаш тих и мирен, и
спокоен. Животът е вън, но ти си вътре…в себе си. На най-уютното място!
Безкрайно приятната изненада беше, че след прожекцията се появиха
създателите на филма, за да си поговорят с нас, зрителите. С бира в ръка. Е,
това ако не е елитарност! Знам, че съм късметлийка и благодаря всеки ден.
Детето от публиката каза, че това е най-любимият му филм. Гледа го за пръв
път, но Спайдърмен, Айрънмен, Бързи и яростни избледняват бързо и яростно.
София никога не е изглеждала толкова красива, както във филмите на Димитър
Коцев- Шошо. Няма как да си превел „ Бърни кълвача“ на Том Робинс от английски
и да останеш недокоснат, знам.
* * *
Не е лесно да си влюбен тийнейджър, тежко е да си травестит в матрицата -
неразбран, самотен и ранен, изтощително е да чакаш всеки ден извънземните с
клонинги до теб ,трагикомично е да изпаднеш в кома с усмивка на уста , точно
когато си осиновил маймуна, ужасно е да слушаш опера, когато не я понасяш, но
накрая тя да ти спаси живота, пардон...не съвсем. А накрая …накрая
любовта бавно, нежно, но твърдо грабва руля. И дядо Коледа е винаги наоколо.
„ Да видиш в грозното- красиво“ е мотото на филма. Дали да не си го
направим и в живота? Аз съм- за!
Гледайте „
Маймуна"!
